Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как Захарий дари България с Ботев

В ЖИВОТА И СМЪРТТА

Как Захарий дари България с Ботев

"В разстояние на осем години за нашия херой не са ставали ни панихиди, парастаси, ни пък какво годе друго възпоменание, като че народът, за който се е той борил, не съществуваше!..."

Преди 141 години във Врачанския Балкан пада Христо Ботев. Не е за вярване, но малко след това над героя надвисва забрава. Отхвърля я с мощ и страст една книга.

"...ще го направя на българския народ идол."
Захарий Стоянов

"За добросъвестност в заглавието ще напише: (Опит за биография), но героя ще направи кумир на бъдещите поколения."
Тодор Ташев

Ако едно поколение време са годините от раждането на човека до момента, в който самият той има деца, значи вече за 5-6 поколения българи Ботев е просто даденост.

У нас Ботев се подразбира, той ни е неизменно близък от детинство, едно естествено друго име на свободата, борбеността и българщината.

И "Тоз който падне...", "Не плачи, майко...", както и "Радецки" и Околчица са в сплавта на всяка българска душа. Те са си там.

Сякаш, за да заеме Ботев това свое място, му е било достатъчно, че е Ботев - в живота и смъртта, в оръжието и поезията.

Сякаш автоматично талантът и подвигът, и тяхната разтърсваща хармония дадоха завинаги на България този връх - Ботев.

Само че не е точно така.

"Ни панихиди, ни друго възпоминание"

Първата по-цялостна публикация ЗА Ботев излиза в Пловдив, във вестник "Южна България" на 19 май (31-ви по нов стил) 1884 година.

Авторът е Захарий Стоянов, който никога не е познавал поета, но вече е събирал спомени и факти за него, и е предостатъчно заинтригуван, за да възкликне:

"В разстояние на осем години за нашия херой не са ставали ни панихиди, парастаси, ни пък какво годе друго възпоменание, като че народът, за който се е той борил, не съществуваше!..."

Захарий Стоянов

Към този момент 34-годишният Захарий може би още не знае, че самият той сам ще ликвидира тази неправда, веднъж и завинаги. Но замисълът и пламъчето на благородна амбиция изглежда са налице в същата 1884-а.

Четири години по-късно излиза неговата необикновена книга "Христо Ботйов (Опит за биография)", която обогатява народната памет и душа с безсмъртния Ботев.

Захарий знае, че е извършил именно това:

"Нашият герой... е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи."

"Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин..., то първата барикада на града Париж, щеше да се нарича Ботйова."
(из "Вместо предисловие")

Този исторически принос на Летописеца е всепризнат и то доста бързо, и независимо от критично забелязаните неточности в биографията.

Не чак толкова известни са някои подробности и инциденти от самотната битка за Ботев, която води "овчарят от Медвен".

За какво става дума най-добре разказва забележителният ни учен проф. Александър Балабанов.

"Чуваш ли? За Ботева ти говоря"

"Той - пише Балабанов - е създателят преди всичко на мита за Ботев. Вижте как. Ботевите стихове и работи разпилени бяха навсякъде, никой ги не знаеше, не виждаше. В опиянението на първата свобода никой се и не сещаше за него. Нямаше и къде да се прочете нещо от него или за него. А Захарий Стоянов - видял, че Ботев е Ботев, и с големи усилия събира каквото може от Ботева из разни вестници."

Видният ни литературовед продължава:

"И няма средства да издаде Ботевата книга - живота му - и песните му. И отива при тогавашния министър на просвещението иначе честния човек, Живков, но не му било работа литературата и Ботевци...

- Дай ми пари да издам биографията и стиховете на Ботев!...

Министърът го погледнал зачудено и не му обърнал внимание.

- Чуваш ли? За Ботева ти говоря!

- Що? Биография и стихове - на тая хаймана ли?

- Хаймана ли? - тросва вратата Захарий Стоянов. - Ще видиш, ще го направя на българския народ идол..."

Трябва да е било през есента на 1886 г. или докъм средата на 1887-а, тогава е на власт правителството Радославов, в което министър е търновецът Георги Живков (1844 - 1899).

Кой знае, било е, може би преди точно 130 години...

През 1887 г. Захарий Стоянов вече много работи над книгата, която завършва към края на август 88-а. Тя излиза от печат в Русе на 9 ноември (21-и по нов стил) 1888 година и се разпродава впечатляващо бързо за онова време.

Благовъзпитаните и времената

Георги Живков, който в този инцидент изглежда "лош", не е кой да е. През 1862 г. той участва в Търновското въстание, през 1876-а - в Сръбско-турската война и в Априлската епопея.

Той определено не е от породата на "благовъзпитания господин", описан от Стоян Заимов, който също приветства книгата за Ботев.

"Благовъзпитаният" за Летописеца:

"Наел се е да биографиса едного от ония вагабонти, които не дадоха мира нито на нашия цар-баща султан Абдул Азиса, нито на хрисимия български народ - вагабонти, които отбиха народа от пътя на мирното културно развитие!"

И пак той, цитиран от Заимов:

"Че кой е Ботев, и какво е заслужил той на "Майка България", та да му се пише биография? Нали го знам още от Браила, когато редактираше вестник "Дума на българските емигранти!".

Своеобразната битка за Ботев се развихря във времена, когато България вече е свободна, но прослойка с комфортни позиции преди Освобождението още не може да прости на националните революционери, живи или мъртви. (Смайващо, този конфликт възкръсна преди 20 години в глуповатата, но агресивна теза, че Априлското въстание било грешка, Руско-турската война - ненужна, а без Освобождението България би се развивала по-цветущо.)

Но това не е единственият конфликт в онези объркани и изнервящи времена.

Един инцидент или два инцидента?

В 80-те години на XIX век се събират не само Съединението (в което Захарйи Стоянов има централна роля) и Сръбско-българската война; там са и авантюристичният преврат на княз Александър I Батенберг, и детронирането му, довело страната на ръба на гражданска война.

Самият Георги Живков става регент след окончателната абдикация на княза. Има от какво да е бил притеснен в онези "интересни времена".

Стоян Заимов обаче разказва или друг негов "дуел" със Захарий Стоянов, или друга версия на същото сдърпване. Според него:

"Тогавашният министър на Народното просвещение Георги Живков... когато видял Захаирй Стоянов, в присаствието на проф. Шишманов му казал: "Каква книга си написал ти за Христо Ботйова? Нима не знаем какъв вагабонтин беше той в действителност."

Била ли е книгата вече написана?

Живков наистина е просветен министър и след 20 август 1887-а, в "дългото" правителството на Стамболов. За един и същ случай ли чуваме, или двамата със Захарий неведнъж са се спречквали?

На недосегаем пиедестал

Както и да са кипели страстите към края на XIX век, постигнатото от Захарий е непоклатимо. Ето още няколко думи:

Илия Тодоров:

"През първото десетилетие след Освобождението славата на Ботев като поет и герой завладява българската обществено съзнание. Базспорна заслуга за това има З. Стоянов, авторът на първата и може да се каже най-популярна Ботева биография."

Стефан Каракостов:

"Една книга обаче никога няма да бъде надмината - това е опитът на Захарий Стоянов да напише биографията на Ботйова. Въпреки всички недостатъци - тази книга все ще се чете... Колкото обаче да се стреми да бъде безпристрастен, той така се пристрастява в образа на Ботйова, че без това той не би могъл да напише книгата."

Проф. Николай Жечев:

"Именно Захарий Стоянов допринесе най-много от съвременниците си, за да разкрие и покаже историческото величие на своя герой и неговия исполински талант и заложби, да издигне на недосегаем духовен пиедестал в съзнанието на нацията нейния истински гений - Христо Ботйов."

Тодор Ташев, най-добрият ни експерт за живота и делото на Захарий Стоянов:

"Този «Опит за биография» е живял и носен близо дванадесет години в душата на Летописеца. И безпримерният подвиг на войводата, и огнената му публицистика, и недостижимата му поезия."

* * *

Освен това "Опитът за биография" е последната книга на Захарий Стоянов. Тя излиза 10 месеца преди загадъчната му смърт в един хотел в парижкия Латински квартал на 2 септември 1889 година.

Николай ГОЛЕМАНОВ

Календар

Препоръчваме ви

Разрухата в Палмира оживява в изложба

"Портретите на Палмира в Аквилея" показват реалността, която опустошава изкуството в Сирия

Кой грабва първото златно грамофонче "Грами"?

Боби Дарин има невероятна съдба и умира само на 37