На 15 май 1925 г. по време Априлските събития, един от най-смелите интелектуалци в българската история - поетът Гео Милев, е брутално удушен с тел - умъртвен и хвърлен в масов гроб край София. Чак четвърт век по-късно тленните му останки са разпознати по изкуственото му око, открито в гроба.

Днес стиховете на поета "Септември ще бъде май" звучат едновременно като мрачна утопия и предчувствие за жестока участ. Назад в историята си България много пъти се е прощавала по най-жестокия начин със своите най-предани синове и дъщери. Гео Милев е един от тях.

Георги Милев Касабов /Гео Милев/ е български поет-експресионист и публицист с остро и изобличително перо.

Роден е на 15 януари 1895 г. в Раднево, в семейството на учител, който през 1907 г. основава издателство в Стара Загора. Именно в града под липите Гео Милев завършва гимназия и още като ученик съставя ръкописни вестници и списания със свои творби и илюстрации. Повече от ясно е, че от съвсем млад определя бъдещата си професия. Още като ученик чете и превежда руските класици Пушкин, Лермонтов, Некрасов и Фет.

Гео Милев. Автопортрет. 1921 г.

Завършва романска филология в Софийския университет и продължава образованието си в Лайпциг, където следва философия.

Първите му публикации в печатно издание са от 1913-а в сп. "Листопад".

Когато започва Първата световна война заминава за Лондон и там се запознава с белгийския поет Емил Верхарн. При завръщането си обратно в Германия, Гео Милев е арестуван по подозрението, че е "английски шпионин"?!? Освободен е, но това го принуждава да се завърне в родината.

В България започва да печата в ограничен тираж поезията на Маларме, Демел, Верлен, Верхарн и Ницше. Посвещава тези публикации на младите родни символисти Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Организира театрална трупа в Стара Загора.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево. Изпратен е като старши подофицер на позиция при Дойран, и там е назначен за командир на разузнавателен отряд. На 29 април 1917 г. англичаните откриват артилерийски огън по неговия пост и Гео Милев е тежко ранен в главата - загубва дясното си око.

Именно по тази причина на следващата година заминава за Берлин. Там претърпява 15 тежки операции - поставят му изкуственото око, което изиграва толкова важна роля в разкриването на неговия труп и на смъртта му...

Легендарната поема на Гео Милев "Спетември" излиза за пръв път в сп. "Везни", което се превръща в трибуна на символизма и експресионизма в България.

От 1924 г. Гео Милев публикува "Септември" и в сп. "Пламък". Там излизат и неговите "Грозни прози" и началото на поемата "Ад". През януари 1925 г. списанието е забранено от управляващата цензура.

На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лева и лишаване от граждански и политически права за две години.

Още преди да може да обжалва тази тежка присъда, на 15 май е извикан за "малка справка" в полицията, след което изчезва безследно.

Гео Милев е един от героите в документалната книга на Николай Христозов "По дирята на безследно изчезналите" /1978 г./

Сред паметните събития за Гео Милев се открояват отпечатването на биографичния роман на Христо Карастоянов "Една и съща нощ" през 2014 г. и постановката "Гео" по романа на Карастоянов и под режисурата на Иван Добчев в Народния театър "Иван Вазов" през 2015 г.

Със съпругата си Мила Керанова

Още

Авторката на "Зайченцето бяло" се ражда и умира на 5 февруари

Гео Милев бе изпреварил времето си с култура и дързост, присъща на малцина избрани. Наричаха дъщеря му - Леда Милева "модерниста на БНТ". И наистина тя бе такава - остави ярка среда в историята на телевизията с много предавания като "Панорама", "Лека нощ, деца" и "Студио младост". Истинска дъщеря на баща си!.. В един спомен на писателя Никола Инджов той много точно охарактеризира тази интелектуална и нравствена приемственост с думите:

"Леда Милева олицетворява една от малкото български културни династии, основоположници на която са свещеници и учители, все духовни хора - книжовници. Звездният миг настава с появата на Гео Милев, а от него насам династията се възражда с нови високоинтелектуални генерации. Аз неведнъж съм казвал, че има нещо мистично в това - някаква прометеева природа и предопределеност тези хора да се родят. Защото всички те са били все личности на авангарда, на прогреса, на еманципацията..."

Еми МАРИЯНСКА

Колаж: Юлиян Илиев

Из: "Септември"

1

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

2

Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха...
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.

3

Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!