КУЛТУРНА ПОЛИТИКА
"Краля на джаза": Как Луис Армстронг дойде в ГДР
Преди 60 години, в разгара на Студената война, за първи път американска звезда стъпва в ГДР: Избягвайки всякакви политически послания, Луис Армстронг идва и проправя пътя за джаза в социалистическата република
Автор: / 561 Прочита 1 Коментара
Великият Луис Армстронг на летище Хийтроу на 30 май 1965 г.
Снимка: Getty Images
През 1965-а Германия вече от четири години е разделена от Стената, а Студената война е в разгара си, когато към музикалния журналист Карлхайнц Дрексел изненадващо е отправен въпросът дали би искал да придружава Луис Армстронг по време на турнето му в ГДР.
Той отначало решава, че става дума за лош виц - при положение, че в социалистическата страна плочите на американския "Крал на джаза" дори не могат да се купят официално, разказва АРД.
Властите в ГДР определят джаза като "империалистическа маймунска култура", а това, че въпреки всичко канят Армстронг, е сред ежедневните противоречия в културната политика на републиката, посочва германската обществено-правна медия.
Респективно въпросът към Дрексел е зададен съвсем сериозно и той е на седмото небе. "Армстронг бе неговият идол. За него това бе реализирана мечта - да се срещне с Армстронг на живо", разказва синът на починалия през 2020 година Карлхайнц - Улф Дрексел, който също като баща си е радиоводещ и джаз експерт.
Луис Армстрног със съпругата си Лусил пред журналисти в Лондон през 1969 г.
Снимка: Getty Images
Всичко е платено от ГДР
На 19 март 1965 г. Луис "Сачмо" Армстронг и неговият оркестър кацат на летището в Берлин. Местен оркестър ги посреща с една от любимите песни на Армстронг, който спонтанно посяга към микрофона и също запява.
По време на пресконференцията в източноберлинския хотел "Беролина" Армстронг, който пуши непрекъснато, е в отлично настроение, а официалните представители на властта дават да се разбере какво разчита да получи ГДР от визитата на световната звезда - признание от останалия свят и малко блясък, посочва АРД.
Луис Армстронг на 67-ия си рожден ден в Лондон на 4 август 1968 г.
Снимка: Getty Images
Техният опит да използват турнето, за да привлекат вниманието към расовата дискриминация в САЩ, се проваля. Армстронг, който е ярък поддръжник на американското движение за граждански права, изтъква, че пее за всички американци без изключение.
Турнето му тогава включва и други социалистически държави, като част от разходите са поети от САЩ - в името на рекламата за западната демокрация, която ще правят Сачмо и неговата музика. Но ГДР отклонява предложението - плаща всички хонорари от бюджета си, разказва германската обществено-правна медия.
На летището в Дюселдорф, Германия през октомври 1952 г.
Снимка: Getty Images
"Забравете всички други глупости"
Поклонниците на Сачмо не се интересуват от всичко това. 18-те хиляди билета за неговите три берлински концерта са разпродадени само за един ден. Така стоят нещата и в Лайпциг, Магдебург, Ерфурт и Шверин. Само за осем дни са изнесени 17 концерта в ГДР.
На пресконференцията един западен журналист задава и въпрос, свързан с Берлинската стена. "Видях Стената", отговаря Армстронг лаконично и добавя: "Не мисля за Стената, а за публиката".
За кратко изглежда, че въпреки апела си за концентрация върху музиката, той може да попадне между двете политически системи: "Не мога да кажа това, което всъщност искам да кажа", споделя Армстронг и се спасява със съвет, който преводачът превежда буквално с нежелание: "Забравете всички други глупости!".
Армстронг пее в хотел Savoy в Лондон, на 5 юли 1968 г.
Снимка: Getty Images
Чарът на Армстронг убеждава
Дори това да е наивно, така се дава възможността на около 45 000 души в ГДР да се насладят на свободата в продължение на два часа с отлична музика, посочва АРД.
Карлхайнц Дрексел, който по време на турнето се сближава със своя идол, разказва на сина си и колко потресен е бил Армстронг при вида на Стената. Затова му станало още по-важно да може да предложи на източногерманската публика вечер след вечер изключителни концерти.
Накрая дори и хардлайнерите се поддават на чара на Армстронг, разказва АРД. "Сачмо дойде, свири и победи", пише в заглавие вестник "Нойес Дойчланд" на 21 март 1965 година. Централният орган на Социалистическата партия дотогава също е заклеймявал или игнорирал западната музика - и в частност джаза.
А сега съобщава, че "симпатичният американски артист" е предложил разнообразна програма, простираща се от класическия нюорлийнски джаз до германски народни песни.
По повод турнето през март 1965 година източногерманската грамофонна фирма "Амига" включва в програмата си някои от плочите на Армстронг, а скоро след това и други големи западни звезди на джаза идват на концерти на Изток.
Луис Армстронг пристига в Лийдс, Великобритания на 18 юни 1968 г.
Снимка: Getty Images
В края на 1960-те години джазът вече окончателно е признат за част от музикалната култура на ГДР, отбелязва АРД.
Мориц Райнингхаус (ARD)/Дойче Веле/DW
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Fkralya-na-dzhaza-kak-luis-armstrong-doyde-v-gdr&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F04%2F12%2F2866593%2F768x432.jpg%3F_%3D1744436046&description="Краля на джаза": Как Луис Армстронг дойде в ГДР', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}