ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Имал ли е незаконни деца "художникът на красивите жени"
105 години от смъртта на Пиер-Огюст Реноар
Автор : / 8769 Прочита 1 Коментара
"Бал в Мулен дьо ла Галет", 1876 г. от Пиер-Огюст Реноар
Когато гледате картините му, наистина се потапяте в един приказен свят на жени, които са дами в ежедневието, на мъже кавалери и романтика сред природата. Такива са в болшинството си платната на Пиер-Огюст Реноар, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле.
Реноар е взел най-доброто от всичко, създадено преди него от колоси на четката като Дьолакроа, Курбе и Мане, а като мъж и баща е подарил на света един от най-добрите режисьори на френското кино - сина си Жан Реноар.
Един филм "Последната муза е за двама - Огюст и Жан Реноар" разказва за баща и син. Сценарист-режисьорът на филма Жил Бурдо визира 74-годишния Пиер-Огюст Реноар във време, когато постоянният му спътник е болката - артритът е сковал тялото му, но той продължава да рисува в имението си сред тишината на Лазурния бряг.
Реноар рисува последните си картини. Модел му е 15-годишната Кетрин Хеслинг. Синът му Жан току-що се е върнал ранен от фронта на Първата световна война, а баща му преживява болката от загубата на съпругата си. И в този мрак влиза като слънчев лъч една красива млада жена. Раненият Жан попада в магията на дивата червенокоса муза. Омаян от красотата й е и най-малкият син на художника - Клод. Присъствието на момичето обърква емоционално живота в имението - от господарите до прислугата всички са под магията на обаянието й.
Филмът беше официалното предложение на Франция в номинациите "Оскар" за чуждоезичен филм /2014/ в няколко категории и получи неизброимо много награди - включително Френските филмови награди. Главните роли се изпълняват от Мишел Буке и Криста Тере, в ролята на Андре.
Жан Реноар се жени за Кетрин Хеслинг, която играе в първия му ням филм, който претърпява провал. Двамата се разделят. Тя затъва в бедност, а той режисира две от най-великите творби във филмовата история - "Великата илюзия" и "Правилата на играта". Може би тук е мястото за една мисъл на стария Реноар: "Любовта е като росата — има я за кратко". Но тя е вдъхновение, което ражда изкуство. Теодор Дюре в своята монография за Реноар казва: "Съмнявам се, че някой някога е изобразявал жената по-съблазнителна от Реноар. Жените, които рисува, са чародейки. Ако една от тях влезе в дома ви, тя ще е последната, от която ще откъснете поглед на излизане, и първата, която ще потърсите при завръщането си. Тя ще заеме място в живота ви."
Реноар е роден на 25 февруари 1841 година в Лимож, Централна Франция, като шестото дете на обикновени бедни хора - шивач и домакиня. Семейството се премества в Париж през 1845 година.
Младият Реноар започва работа във фабрика за порцелан, където рисувал чинии. Усъвършенствал рисунъка си до такава степен, че станал копировач в Лувъра, където изискванията били много прецизни към детайла. За да изкара пари, рисувал и украси на ветрила, религиозни сцени върху плат. И всичко това, още преди да започне да учи изобразително изкуство.
Първите му уроци по изобразително изкуство са при Шарл Глейр. Заедно с него при майстора учели Алфред Сисле, Фредерик Базил и Клод Моне. И тримата били прилежни ученици, но дори не се надявали, че ги очаква бляскаво бъдеще.
Реноар показва плахо първата си картина - "Танцуващата Есмералда". Неговата самокритичност се оправдава. Художникът получил признание чак десет години по-късно - на първата изложба на импресионистите през 1874 година. На нея излага шест свои творби, които получават висока оценка от критиката. Сред тях са "Балерини" и "Ложата".
Моделът Сюзан Володон в картината "Ложата" на Пиер-Огюст Реноар
След като пътува в Алжир, Испания и Италия, художникът набира нови впечатления и започва да променя стила си - постепенно се отдръпва от импресионизма и започва да оформя свой собствен стил.
През 1882 години се случва така, че в Палермо се запознава с големия германски композитор Рихард Вагнер и му изработва портрет. През следващото лято прекарва известно време в Джърси. Обогатявайки културата си по време на тези пътувания, променя стила си няколко пъти, но в крайна сметка става разпознаваем художник за съвременниците си. Според много от изкуствоведите, най-разпознаваемата му картина е "Dance at Le Moulin de la Galette"от 1876 година.
"Момичета на тревата", худ. Пиер-Огюст Реноар
Съдбата му била благосклонна да види приживе свои творби в Лувъра, редом с шедьоврите на старите майстори. Това, за жалост, става през 1919-а, малко преди художникът да почине.
В личния си живот Реноар бил изцяло отдаден на близките си. Със съпругата му Алин Шариго се женят през 1890 година и им се раждат трима синове. За жалост, още в началото на брака си, художникът се разболява от ревматоиден артрит и въпреки грижите на съпругата си, движенията му все повече ще се затрудняват напред във времето. Това кара двойката да помисли за преместване на семейството на място с по-топъл климат.
"Закуската на гребците", 1881 г., худ. Пиер-Огюст Реноар
От 1907 година семейство Реноар се установяват в Кан сюр Мер в Прованс, където художникът ще остане до края си. Болестта си казва своето. В последните години от живота си Реноар е в инвалидна количка и рисува все по-трудно.
Умира на 3 декември 1919 година на 78-годишна възраст.
Реноар оставя голямо наследство - няколко хиляди творби. Първоначалното му увлечение са пейзажите. След това започва да прави портрети и едва след това се спира на класическия стил на рисуване. В ранните години на кариерата си Реноар наемал модели, които да му позират. С течение на времето модели му стават съпругата и децата му.
Габриела и Жан, 1896 г. худ. Пиер-Огюст Реноар
Като споменахме по-горе за Лувъра, трябва да отбележим обаче, че най-голямата колекция от творби на Реноар не се намира в родната му Франция, а в Америка. Благодарение на Фондация "Барнс" над 180 негови картини са изложени в изложбени зали във Филаделфия.
Завинаги остават в паметта на поколенията шедьоврите на Реноар: "Ложа", "Закуска на тревата", "Габриела", "Къпеща се", "Жана Самари", "Люлката" и още много други. Много харесвана е картината на Реноар "Танц в Бугивал". Негов модел за тази картина е Сюзан Володон. Тя става негов предпочитан модел след 1883 година. Нея рисува в "Танц в града", и две години по-късно - в "Момиче сплита косите си".
Володон е легендарен модел, позирал на много други художници, съвременници на Реноар. Тулуз-Лотрек я рисува в картината си "Махмурлукът". Тук е мястото да отбележим, че се твърди, че за разлика от много свои колеги, Реноар никога не прелъстявал моделите си. Гледал професионално на работата си. За това свидетелства самата мадам Шарпантие — покровителка на ярки дарования сред писатели, композитори и художници на неговото време.
Г-жа Шарпентие и нейните деца, Реноар, 1878 г., хууд. Пииер-Огюст Реноар
Самият Реноар странял от светската суета и Шарпантие е тази, която спомага за неговата популярност сред богатите хора. Тя именно го подредила в листата "салон на предпочитаните". От благодарност художникът по-късно я рисува в картината "Госпожа Шарпантие със семейството си", в която я изобразява заедно с децата й.
Но дали наистина художникът никога не е имал любовни афери с моделите си? Сред имената на децата му е записано името на Пиер Реноар, който е френски театрален и филмов актьор, по-голям брат на режисьора Жан Реноар. Той също така е известен с това, че е първият актьор, изиграл героя на Жорж Сименон инспектор Жул Мегре във филма на Жан Реноар "Нощ на кръстопът". Но момче на име Пиер е родила според някои и друга жена, свързана с живота на Реноар. Името й е Лиза Треот и тя е била негов модел от 1866 до 1872 година, по време на ранния период на художника.
Лиза се появява в повече от двадесет картини, включително забележителни творби като "Лиза с чадър", "През лятото" и др. Лиза се омъжва за друг мъж през 1883 година и отглежда четири деца, като им завещава две от картините на Реноар, но двамата напълно прекъсват връзките помежду си през 1972 година. Говори се, че тя е родила момченце на име Пиер на 14 декември 1868 година, но следите на това дете се губят.
Две години по-късно, на 21 юли 1870 година Лиза родила момиченце на име Жана, което било дадено на дойка, за да го отгледа като свое. Че това момиченце е дете на Реноар буди подозрение фактът, че Реноар подкрепял материално Жана до смъртта си, въпреки че никога не я признал за своя дъщеря. Подозрително изглежда и това, че въпреки че Лиза е била важна част от ранната кариера на Реноар, той никога не я споменава в свои интервюта, или мемоари. А името на Жана е записано сред тези на законните му деца в повечето справочни материали за художника?
"Танц в Буживал", 1883 г., худ. Пиер-Огюст Реноар
Приписват още една дъщеря на Реноар, която не е родена от съпругата му Алин. Името й е Лусиен Бисон. Нейна майка е Фредерик Валет-Бисон, френска художничка, с която Реноар се запознава покрай изложенията на Салона. Лусиен е родена през 1880 година.
Любопитна е също една история от 1877 година, за която има три версии относно това, как Реноар започва да рисува талантливата актриса от "Комеди Франсез" Жана Самари. Според някои биографи на художника, той й бил почитател. Според други - родителите й го запознали с нея. Според третата версия, запознанството уредил Алфонс Доде. Някои украсяват тази история, като твърдят, че самият Реноар й изпратил цветя в театъра, а Жана възкликнала: "Ооо, от Реноар - художникът на красивите жени!"
Портрет в цял ръст на актрисата от "Комеди франсез" Жана Самари, худ. Пиер-Огюст Реноар
По време на позирането двамата се гледали с искрено възхищение един от друг, но само толкова. Жана Самари по-късно споделя, че изисканото му поведение я възхитило и учудило. "Толкова млад, и толкова целомъдрен?!", казала тя, а колегите й от театъра го възприели като намек, че художникът може да е "сбъркан".
Автопортрет на художника от 1875 г.
Жана Самари има два портрета, изработени от Реноар. Единият бил подарък за родителите й. Според някои публикации от онова време, Жана се влюбила в художника и очаквала все пак между тях двамата нещо да се "случи", но това не става. И тя написва в автобиографията си: "Реноар не е създаден за брак. Той общува с жените само чрез своите четки...".
Изглежда като оправдание на една красива пренебрегната жена, която не постига своето. Защото малко по-късно Реноар ще опровергае казаното с любовта си към 16-годишната шивачка Алин Шариго, неговата бъдеща съпруга. Той бил вече на 35, а Алин - млада и невинна. Обикновено момиче, което не разбирало нищо от изкуство, но пленило художника с чистотата си. Първоначално той я поканил за модел. Тя имала благ характер, не се натрапвала и не пречела на работата му, когато той искал да се уедини. Но той забелязва, че Алин започва да присъства в мислите му, дори когато я няма в стаята. И това било достатъчно да осъзнае, че иска да прекара живота си с нея.
Портрет на Алин Шариго, съпругата на Пиер-Огюст Реноар
Записани са и нейните първи впечатления от него: "Нищо не разбирах от изкуство, но обичах да го гледам как рисува". Често Алин отивала в ателието му заедно с майка си. Баща й бил гурбетчия в Америка. Майката първа разбрала, че между дъщеря й и художника се зараждат чувства и започнала да си измисля поводи да ги остави сами. Няколко пъти Реноар предприемал пътувания в чужбина, за да помисли трезво за случващото се в душата му. При едно от поредните му завръщания, Алин го чакала на гарата.
Вече била на 19, красива и апетитна. Вътрешно той се страхувал, че възрастовата им разлика е неприлично голяма, но се решава на брак и този брак е щастлив и за двамата.
Пиер-Огюст Реноар, автопортрет
На 14 април 1890 година те сключват брак в Париж. И старият ерген Пиер-Огюст Реноар вече е женен мъж. Алин създава отлична атмосфера в дома им, за да може той да твори. Картините му се продават и семейство Реноар започва да живее нашироко.
Алин била пълна с идеи и стремеж да ги осъществява. Оказала се и отлична майка за синовете им. Именно по нейна идея реновират старата къща в родното й село Есоа в Бургундия, за да летуват там спокойно с децата, а Пиер-Огюст - да работи. Реноар си купил колело, с което обикалял околностите на селото. Но един ден се случва инцидент - пада и си счупва дясната ръка. Два месеца е в гипс и дори не може да държи четка. Това го изнервя. Алина започва търпеливо да го учи да рисува с лявата ръка. Той капризничел, но тя била упорита.
Този случай дори е описан в медицински книги. А сам по себе си говори, че до великия Реноар е имало велика жена.
Модел на картината е Алин Шариго, съпругата на Пиер-Огюст Реноар
Алин е до него във всичко: когато откриват ревматизма му и той изпитва силни болки; когато се парализират крайниците му; когато от една простуда атрофира нерв на лявото му око. Без нея той не би се справил да продължи да рисува.
Когато парализата го обездвижва и трябва да седне в инвалидна количка, Алин е тази която му давала кураж, а тайно ще изучи като доктор всички новости в медицината, които могат да му помогнат. Силният стрес, обаче, който изпитвала денонощно, я изтощил до смърт. Отделно се тревожела и за здравето на сина си Жан - лекарите настоявали да му ампутират единия крак. Алин стаявала тревогите вътре в себе си, без да ги споделя. Така било през целия й живот. И накрая получава инфаркт. Умира твърде млада в един летен ден на 1915-а. След смъртта й за художника продължила да се грижи дойката на Жан - Габриела, братовчедка на Алин.
Пиер-Огюст Реноар, автопортрет
Реноар живял още четири години след Алин и го погребват до нея в селското гробище на Есоа.
Там намира вечен покой - сред най-преданата от всички жени, увековечени в картините му.
Пиер-Огюст Ренооар - мисли
"Болката отминава, но красотата остава."
"На света има толкова грозни неща - защо изкуството трябва да е красиво?"
"Обичам жените със своята четка."
"Когато рисувам цветя, в моята душа настъпва спокойствие."
"На света има твърде много скучни неща, и не е необходимо да попълваме в това число и своите картини."
"Убеден съм в това, че картината трябва да бъде приятна, весела и привлекателна, да, привлекателна."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Fimal-li-e-nezakonni-detsa-hudozhnikat-na-krasivite-zheni&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F12%2F30%2F2837212%2F768x432.jpg%3F_%3D1735591318&description=Имал ли е незаконни деца "художникът на красивите жени"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}