ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Тайната на любовния триъгълник в шедьовъра на Фрагонар "Люлката"
290 години от рождението на великия художник от късния рококо
Автор : / 10559 Прочита 4 Коментара
Фрагмент от „Люлката“, 1767 г., худ. Ж.О. Фрагонар
Преди 290 години, на 5-и април е роден един от най-изящните художници в света - френският майстор на четката Жан-Оноре Фрагонар. Неговата живопис от късния стил рококо, ни оставя истински шедьоври, които въздействат омагьосващо на въображението.
Портрет на младия Жан-Оноре Фрагонар, неизв. автор
Фрагонар получава една-единствена награда в живота си - Prix de Rome, но днес, от дистанцията на близо три века от неговото рождение, си даваме сметка, че изкуството на майстори като него наистина е вечно. Името на Фрагонар продължава да живее и да радва ценителите на изкуството.
„Музикално състезание“, 1754 – 1755 г., худ. Ж.О. Фрагонар
Жан-Оноре Фрагонар е роден на 5-и април 1732-ра година в Грас, Франция, в семейството на майстор на ръкавици и дъщеря на търговец. Когато е на 6, семейството се премества да живее в Париж. Като младеж той започва работа като чиновник в нотариална кантора, но мечтае да се изучи за художник.
По онова време един от най-известните учители по живопис бил Франсоа Буше. Той, обаче, отказал да се занимава с Фрагонар - счел, че с момчето трябва да се започне отначало, и това ще му коства много време. Но Буше все пак насочил младия художник към майстора на натюрморта Жан-Батист-Симеон Шарден. След около половин година при Шарден, Фрагонар показал толкова бърз напредък, че самият Буше го поканил в ателието си.
Друг знаменит ученик на Буше бил самият Рембранд, и Фрагонар се възхищавал от него и се учел от работите му.
През 1752-ра година Буше решил, че младият Фрагонар трябва да стане "видим", и за целта му предложил да участва в конкурса на Френската кралска академия. Младият художник представил картината си "Иеровоам принася жертва на идолите", и бил класиран на първо място. Prix de Rome , или т.нар. "Римска награда" му осигурила стипендия от академията, с която да се обучава в Италия.
„Риналдо в градините на Армида“, 1763 г., худ. Ж.О. Фрагонар
В продължение на малко над три години Фрагонар живеел в Рим. Рисувал и разглеждал ренесансови и антични творби във Вечния град. Споделил с един от преподавателите си, че на фона на тяхното изящество се чувства изпълнен с възхищение, но в същото време изпитва комплекси - че никога не ще може да сътвори нещо такова, достойно за съвършенството им. Мерило за майсторство в изобразителното изкуство за Фрагонар били творбите на Микеланджело, Рафаело и Тиеполо.
„Игра на сляпа баба“, 1751 г., худ. Ж.О. Фрагонар
По време на престоя си в Италия се сприятелил с художника Юбер Робер и двамата често участвали в пленери сред древните развалини около Рим. Младите момчета били забелязани от един абат, на име Сен-Нон, който бил колекционер, меценат и художник-любител. По негова покана, Фрагонар създал серия от рисунки във "Вила д′Есте" в Тиволи.
Фрагонар измолил от Френската академия да удължи малко престоя му в Италия, и след като му разрешили, предприел пътувания до Неапол и Венеция. Връща се в Париж, зареден с много впечатления и хъс за работа.
„Открадната целувка“, худ. Ж.О. Фрагонар
През 1761-ва година представя в известната изложба Салона едно голямо платно - "Жрецът Корез, жертва себе си, за да спаси Калироя". Картината била закупена от самия крал Луи XV.
Тази висока чест му отворила вратите към членство в академията, но не и средства, за да живее. От двора му заплатили картината чак след десет години, така че през този период от време Фрагонар бил принуден да се издържа с дребни частни поръчки, които се определяли от вкуса на самите поръчители. Сюжетите им са пасторални, любовни, галантни и еротични. Самият Фрагонар имал пиетет към такива сюжети. В изяществото на тези картини прозира желанието, с което ги е изпълнявал художникът.
„Глава на старец“, худ. Ж.О. Фрагонар
Шест години след първото си участие в Салона, Фрагонар отново участва в изложба - с картината си "Глава на старец" и с декоративен проект за хотел "Бержер" - "Групи деца в небето".
През септември 1768-а година художникът сключва брак с една своя ученичка - Мари-Ан Жерар, дъщеря на парфюмерист от Грас, с 13 години по-млада от него. Още на другата година след сватбата, двамата се сдобиват с дъщеря - Хенриета Розали.
„Четяща жена“, 1773 – 1776 г., худ. Ж.О. Фрагонар
През 1773-та година Фрагонар бил поканен от един богат данъчен, на име Бержере, да пътува заедно с него и сина му из Европа. Причината била тази, че Фрагонар преподавал по рисуване на сина на Бержере. Тримата заедно посетили Флоренция, Генуа, Рим, Неапол, и продължили пътешествието си през Виена и Прага. Завърнали се в Париж чак през септември 1774-а година. През цялото време Фрагонар рисувал и най-вероятно тези рисунки са останали у спонсора му Бержере, което станало причина за влошаване на отношенията между двамата. Фрагонар, обаче, продължил да бъде в приятелски отношения със сина на Бержере - обучавал младежа и той бил чест гост в дома му.
През 1775-а година, херцог Пентевр поръчал на Фрагонар декоративно пано за украса на тавана на "Отель де Тулуз". Размерите били големи за Фрагонар - той се притеснявал, че дотогава не бил изработвал творба са такива размери - 216 х 335, в сантиметри.
След тази доста тежка за него работа, в продължение на години рисувал само малък размер пейзажи, а по-късно се захванал с портрети - предимно на знатни дами.
През 1780-а година художникът се сдобил със син - Александър Еварист, който също става художник. Но през 1788-а година семейството било връхлетяно от голямо нещастие - докато самият Фрагонар бил тежко болен, умряла 20-годишната му дъщеря му Хенриета Розали. След този тежък удар на съдбата художникът дълго време преживявал самотно мъката си, затворен в ателието си, но без желание да рисува.
Избухналата през 1789-а година Френска революция ражда ново време и ново отношение към изкуството. Художници като Фрагонар започнали да считат за анахронизъм, а творбите им - за "монархични". Обиден от това отношение, през 1790-а година художникът напуска Париж и се връща в родния си град. Но минава малко време, политическите страсти се уталожват, и Фрагонар бил поканен за управител на музея в Лувъра. Връщат го в Париж и той остава на този пост до 1800-та година.
Художникът умира на 22-ри август 1806-а година, на 74-годишна възраст, в дома си в Париж.
Днес познавачите на изобразително изкуство оценяват високо творчеството на Фрагонар и смятат, че той е не само представител на стила късен рококо, но и на класицизма. Художникът ни е завещал множество портрети, пейзажи, митологични и алегорични композиции. А също и илюстрации. От младия му период са останали и много графики и офорти.
„Люлката“, 1767 г., худ. Ж.О. Фрагонар
И все пак, най-известната му картина си остава "Люлката", която днес може да бъде видяна в колекцията Уолъс в Лондон. Това е наистина една очарователна картина, която вдъхновява със своето "въздушно" настроение. За някои то изглежда лекомислено, но пък преобладаващото мнение е, че картината символизира светлината и порива за свобода и щастие.
Един любопитен факт във връзка с картината, чието пълно заглавие на френски е "Щастлив инцидент на люлката": По време на последната й реставрация се установило, че пантофката на дамата изглежда така, сякаш ще бъде хваната от един млад мъж, скрит в храстите. Образът на Амур пък е знак за тяхната тайна любовна връзка. Този "прочит" на картината предизвиква много коментари. Картината крие "любовен триъгълник" с един главен герой - жената. Самият Фрагонар имал такова отношение към жените - смятал, че те са центърът на мъжкия свят. Художникът бил истински джентълмен, и сигурно затова е имал щастлив брак.
„Любовното писмо“, 1769 – 1770 г., худ. Ж.О. Фрагонар
Около "Люлката" има и още любопитни истории, една от които, макар и непотвърдена с факти, е доста интригуваща: Поетът Шарл Коле, в своите мемоари разказва, как през 1767-а година някакъв аристократ се обърнал към придворния художник Габриел Франсоа Доайен, с молба да нарисува любовницата му, люлееща се на люлка, с инициалите на мецената на картината под полата на модела. Доайен отказал тази "неприлична" според него поръчка, и препоръчал да дадат поръчката на Фрагонар. И така, според Коле, Фрагонар станал автор на най-хубавата си картина.
Дали може да се вярва на тази история, или не, вече изобщо не е важно, защото налице имаме един истински шедьовър. "Люлката" е една от най-красивите картини на ХVІІІ век. И едно от най-ярките доказателства за безсмъртното очарование на творбите на художника Жан-Оноре Фрагонар.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Ftaynata-na-lyubovniya-triagalnik-v-shedyovara-na-fragonar-lyulkata&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F04%2F13%2F2341308%2F768x432.jpg%3F_%3D1649924380&description=Тайната на любовния триъгълник в шедьовъра на Фрагонар "Люлката"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}