Кралят, останал в историята със знаменитата фраза "Държавата, това съм аз!" е имал любим художник. Трудно е да се повярва, че егоцентризмът на Луи XIV е допуснал да признае и някой друг, освен себе си за велик, но е факт, че кралят Слънце наричал Шарл Льобрюн "най-великия художник на всички времена".

Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер

Още

Художникът на Краля Слънце

Както може да се предположи, Льобрюн е и авторът на повечето от портретите на Луи XIV и е исторически факт, че е бил "пръв художник на краля". Оставил ни е и много портрети на знаменити личности от кралския двор. Един от тях е на Никола Фуке, личност с невероятно интересен живот. От влиятелен суперинтендант по финансите на краля, бил пратен в затвора за злоупотреба със средства от кралската хазна.

Портрет на Никола Фуке, худ. Ш. Льобрюн

Льобрюн е роден на 24 февруари 1619 година в Париж и умира в Париж на 12 февруари 1690-а, преди 335 години. Художникът е един от видните представители на бароковата живопис.

Неговата "Огледална зала" в двореца "Версай" е образец на съвършенството.

Част от стенописите по тавана в Огледалната зала, Версай. Худ. Ш. Льобрюн

Льобрюн е сред основателите на Френската академия за изобразително изкуство през 1648 година, а от 1655-а - неин председател. Остава пожизнено на този висок пост.

Там се обучавали десетки талантливи художници и се полагат основите за създаването на Националната художествена школа на Франция.

Саркофагът на художника

През 1660 година Льобрюн е сред инициаторите фабриката на фамилията Гоблен да се превърне в център за производство на гоблени и всякакви тапицирани мебели, нужни за многобройните кралски дворци.

Фабриката осигурила работа на 250 души, обучени във висококачествено майсторство.

Дейността на Льобрюн не се ограничава само с рисуването. Той бил новатор и креативен човек. Известен е и като теоретик на изкуството от XVII век, епохата на класицизма. След смъртта на Шарл Льобрюн е издаден неговия трактат "Начин да се научим да рисуваме страстта". В него той съветва художниците да изразяват емоциите си върху платното.

Един съвършено нов подход към рисуването, който най-ярко може да бъде забелязан в ескизите му.

Както казахме, Льобрюн е роден в Париж, но корените на рода му са в Пикардия. Като съвсем малко момче станал любимец на канцлера на Франция Пиер Сегюе, който го изпратил да учи в школата на Симон Вуе.

Тогава Льобрюн бил едва на 11.

Детайл от портрет на канцлера Пиер Сегюе, худ. Ш. Льобрюн

От таланта на младия художник бил изумен самият кардинал Ришельо. Възхищавал му се и легендарният фаворит сред художниците на Франция - Никола Пусен.

Да го признае такъв талант като Пусен, било повече от препоръка за младежа.

Още

Как е построен "Версай"

Пусен придружил Шарл Льобрюн, когато го изпращат в Рим, за да продължи да учи изобразително изкуство, и се превръща в нещо като негов наставник. Още след завръщането си от Рим след 4-годишно обучение, Льобрюн получил сериозни поръчки по украсата на дворци. Най-известната му декораторска работа от онези ранни години е дворецът на Никола Фуке, който става модел за Версайския дворец. Прочува се и с украсата на Отел Ламбер, на брега на Сена в Париж.

Обожествяването на Еней (1642 – 1645), худ. Ш. Льобрюн

Още

Човекът, който сътвори приказните градини и паркове на Версай

Първата поръчка от краля дошла през 1661 година. Луи XIV поискал картина, посветена на Александър Велики, на когото не само се възхищавал, но и се самооприличавал с него. Картината е известна под името "Палатката на Дарий" и била високо оценена от кралския двор. Така Льобрюн си извоювал доверието на краля и завидно място в двореца, с огромна за времето си заплата от 12 000 лири годишно. Получил също така кралска резиденция с прислуга.

Цариците на Персия в краката на Александър (Палатката на Дарий ІІІ), худ. Ш. Льобрюн

Милостта на краля го сдобила не само с лукс, но и с ласкатели-министри.

Льобрюн бързо получил такова голямо влияние върху френския културен живот, че мнозина го отъждествявали със самия крал.

Портрет на Луи ХІV (1661 или 1662), худ. Ш. Льобрюн

Много историци считат, че възходът на Льобрюн се дължи не на ласкателство от негов страна, а на невероятно съвпадение в художествените вкусове на художника и краля.

И двамата имали увлечене по патетиката, мащаба и разкоша. Кралят поверил на Льобрюн цялостната украса на кралските дворци.

Конен портрет, неизв. година, худ. Ш. Льобрюн

Още

Версайският дворец разкрива тайни за 400-годишния си юбилей

"Версай" - най-големият архитектурен проект на френския XVII век, е апотеоз на тази творческа симбиоза. Льобрюн създава в двореца Залата на войната и мира, и особено прочутата Galerie des Glaces (Огледалната зала, 1679-1684). Междувременно пътувал заедно с краля до Фландрия, където нарисувал сцени от победни битки на френската армия. Много от тях са с образа на Луи, разбира се.

Апотеоз на Луи ХІV (1677), худ. Ш. Льобрюн

Още

Реставрират фонтана с колесницата на Аполон във Версай

Един от влиятелните покровители на Льобрюн бил френският икономист, политик и обществен деец Жан-Батист Колбер. Смъртта му се отразила неблагоприятно върху кариерата на художника. Интриги на маркиз дьо Лувоа разколебали доверието на краля в Льобрюн и поръчките към художника започнали да намаляват.

Влизането на Александър във Вавилон (1665), худ. Ш. Льобрюн

Още

Ремонтират театъра на Мария-Антоанета във Версай

Всъщност, историята е доста по-дълга: Льобрюн бил любимец не само на краля, но и на Никола Фуке и кардинал Мазарини. Според биографи на художника, кардиналът бил интригант и скарал Фуке и Колбер. Льобрюн избрал в спора между двамата страната на Колбер и не сбъркал. Благодарение на Колбер, оглавил академията, а така също и манифактурата по гоблените.

Мъченичеството на Св. Йоан (1642), худ. Ш. Льобрюн

Още

Мария Медичи - убийца, или фен на красотата?

След 1662 година на практика контролирал лично всички художествени поръчки на кралския двор. През 1666 година станл председател и на Френската академия в Рим, а пет години по-късно бил назначен за директор на Кралския кабинет с картини, което всъщност означава, че той може да бъде считан за първия директор на Лувъра. Както вече казахме, влиянието му било огромно. Но след смъртта на Колбер, нещата се променят.

Конен портрет (1668), худ. Ш. Льобрюн

Шарл Льобрюн умира в дома си през 1690 година, разочарован от кралската неблагодарност. Но ето че повече от три века неговото творчество е френската гордост. Славата му не увяхва.

"Всичко, което се рисуваше във Франция, се базираше на негови планове и скици", казва в мемоарите си летописец.

Обожанието на пастирите (1689), худ. Ш. Льобрюн

Льобрюн е оставил своя уникален талант в най-красивите дворци на Франция - "Версай", "Тюйлери" и "Лувър"; както и в най-пищните декорации на частните домове на влиятелни особи от кралския двор.

С художника работели стотици надарени хора, които оставят образци на красотата в тези сгради с историческо значение.

Дедал и Икар (1646), худ. Ш. Льобрюн

Още

Италия поиска от Лувъра да й върне древни амфори

Днес повечето му платна се пазят във "Версай", "Лувър" и Кралската галерия в Монако. И един любопитен факт: През 2013 година, при ремонт в хотел "Риц" в Париж бе открита неизвестна огромна картина на Льобрюн. Платното от 1647 година изобразява убийството на троянската принцеса Поликсена. След проучване бе установено, че е принадлежало на известната дизайнерка Коко Шанел.

Смъртта на Поликсена, 1647 г. ,худ. Ш. Льобрюн. Картината, която е била притежание на Коко Шанел

Обемът на творчеството на Шарл Льобрюн е наистина зашеметяващ. А каквото и да се говори за мецената му - Луи ХІV, то не само кралското високо самомнение и разточителност остават в паметта ни за него, а и образци на архитектурата и изобразителното изкуство, белязали с красота и изящество цяла епоха.

Сънят на бебето Исус (1655), худ. Ш. Льобрюн

Шарл Льобрюн дълго време е бил фаворит на краля и благодарение на това талантът му се разгръща в огромна степен. Като прибавим към това чутовният му работохолизъм, можем само да бъдем благодарни, че се е родил в точното време и на точното място. Векове наред ние се възхищаваме на създаденото от четката на този забележителен човек.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Франция съкрати бюджета за култура

Още

"Жените в барока" с концерт в Националната художествена галерия

Още

Петер Паул Рубенс - звездата на барока

Още

Съкровища от Версай ще бъдат изложени в Забранения град в Пекин