Когато се говори за авторитарна власт в историята на цивилизацията, неминуемо като едно от "представителните" й лица се споменава името на френския крал Луи XIV, с прозвището Краля Слънце. Както и да гледаме на тази епоха от гледната точка на обществените отношения, хубавата страна на нещата е, че по времето на Луи XIV са създадени много ценни за Франция и света произведения на изкуството и архитектурата, а също и институции като Френската академия на изобразителното изкуство.

Апотеоз на Луи ХІV (1677), худ. Ш. Льобрюн

Още

Книга уличава Коко Шанел в държавна измяна

През 2013 година, при един ремонт на хотел "Риц" в Париж бе открита неизвестна огромна картина от онова време - по-конкретно от 1647 година. Тя изобразява убийството на троянската принцеса Поликсена. Платното е принадлежало на известната дизайнерка Коко Шанел и бе продадено на търг за 500 000 евро. Автор на картината е френски художник, живял преди повече от четири века и неговото име е Шарл Льобрюн.

Смъртта на Поликсена, 1647 г., худ. Ш. Льобрюн

Льобрюн (фр. Charles Lebrun, също и Le Brun) ) е един от онези съвременници на Краля Слънце и представители на епохата на класицизма, създали ценни образци на изобразителното изкуство с непреходна стойност.

Известен е и като теоретик на изкуството.

Портрет на Шарл Льобрюн, худ. Никола дьо Ларжилиер

Льобрун е роден преди 405 години на 24 февруари 1619 година, в Париж, Кралство Франция. До смъртта си на 12 февруари 1690 година той твори историческа живопис, портретистика и декорация, които изумяват с изяществото си. Негови са стенописите в Огледалната зала на двореца Версай, както и най-популярните до днес портрети на Краля Слънце.

Портрет на Луи ХІV (1661 или 1662), худ. Ш. Льобрюн

Мнозина го наричат "пръв художник на краля", но историята на неговия живот съвсем не приключва щастливо, въпреки че кралят го наричал "най-великият художник на всички времена".

Родът на Льобрюн е от Пикардия. Още като съвсем малко момче направил силно впечатление с таланта си на френския канцлер Пиер Сегюе, който го изпраща да учи в школата на Симон Вуе.

Детайл от портрет на канцлера Пиер Сегюе, худ. Ш. Льобрюн

Кардинал Ришельо веднъж, след като видял работа на Льобрюн, се обърнал към известния художник Никола Пусен и го попитал, какво е мнението му за този чутовен млад талант. А то било такова, че Пусен сам поканил младежа да го обучава. През 1642 година Шарл Льобрюн заминава заедно с учителя си Пусен за Рим, за да продължи да учи.

Конен портрет (1668), худ. Ш. Льобрюн

Още

Как е построен "Версай"

След четири години се връща в Париж и името му се прочува. Започва да получава много поръчки по украсата на дворци, за портрети и живопис на религиозна тематика. Огромно впечатление направила украсата му на Отел Ламбер - голяма сграда на брега на Сена в Париж.

Клиент на Льобрюн става прочутият финансист на краля с нерадостна съдба Никола Фуке, който поканва Льобрюн да декорира двореца му Во-льо-Виконт. Това е всъщност дворецът, заради който Фуке си спечелва завистта и гнева на Луи. Именно този дворец става модел на Версай.

Част от стенописите по тавана в Огледалната зала, Версай

Льобрюн е не само художник, но и теоретик на изкуството. Той е сред основателите на Френската академия за изобразително изкуство през 1648 година. На два пъти е избиран за неин председател, като от 1663 година става неин пожизнен председател.

По негово време Франция вече се гордее с национална художествена школа, която създава стотици талантливи художници.

Обожествяването на Еней (1642 – 1645), худ. Ш. Льобрюн

Това е и периодът, в който фабриката "Гоблен" става център за производство не само на гоблени, но и на мебели за кралските дворци. На времето в тази фабрика работели 250 изкусни майстори.

Според изуствоведите първата картина на Шарл Льобрюн датира от 1661 година. Тя е кръстена "Палатката на Дарий" и е посветена на Александър Велики, с когото Луи XIV се самооприличавал.

Влизането на Александър във Вавилон (1665), худ. Ш. Льобрюн

Още

Версайският дворец разкрива тайни за 400-годишния си юбилей

Кралят останал толкова впечатлен от изображението, че назначил Льобрюн за "пръв художник на краля" на огромна заплата и му дал аристократична титла. Художникът е един от малкото, сдобили се лично от краля с луксозна резиденция и висш патронаж. Льобрюн става влиятелна личност не само сред артистичния елит, но изобщо в обществения живот на Франция.

Френските художници Пиер Минар (1610 - 1695) и Шарл Льобрюн (1619 - 1690), изобразени около 1660 г. Оригинално произведение на изкуството: гравюра по картина на Минар / Снимка: Getty Images

Кралят го обсипвал с комплименти за патетиката в картините му. Никой художник дотогава не можел да се похвали с такова покритие на вкусовете с тези на краля, като Льобрюн. Луи XIV му поверил цялостната украса на кралските дворци. Включително Версай - най-големият архитектурен проект на френския ХVІІ век.

Още

Човекът, който сътвори приказните градини и паркове на Версай

В двореца Версай Льобрюн създава Залата на войната и мира и особено прочутата Galerie des Glaces (Огледалната зала). Междувременно той бил привилегировано лице, което често пътувало заедно с краля. Някои от пътуванията са целеви, като това до Фландрия, където Льобрюн бил натоварен със задачата да увековечи успехите на френската армия и на самия Луи като неин пълководец.

Конен портрет, неизв. година, худ. Ш. Льобрюн

И ето че на фона на цялото това безмерно покровителство и на привилегиите, на които се радвал Льобрюн, се появил негов могъщ враг - маркиз дьо Лувоа. Постепенно поръчките към Льобрюн рязко намалели и през 1690 година той умрял в дома си, дълбоко неудовлетворен от края на кариерата си, както твърдят биографите му.

Обожанието на пастирите (1689), худ. Ш. Льобрюн

Още

15 милиона евро спешна помощ за Версайския дворец

Вероятно възрастта и така стеклите се обстоятелства са били основателна причина да се чувства наранен, но пък онова, което е оставил, го прави наистина велик и напълно реализиран художник. Освен продовит, Льобрюн бил максималист - той планирал предварително всеки свой щрих със скици, върху които работел денонощно. Разкошът ни най-малко не отслабвал перфекционизма му. Бил взискателен към всичко, което прави, и същото изисквал и от художниците, които работели с него.

Дедал и Икар (1646), худ. Ш. Льобрюн

"Това, което започваше като придворно ласкателство към един човек, се превръщаше в бляскаво изкуство...", пише Чарлз Кафин за работата на Льобрюн по украсата на Версай.

Днес много от творбите на художника се съхраняват именно в този дворец, както и в Лувъра и Кралската галерия в Монако.

Едва след смъртта на художника излиза негов трактат по теория - "Начин да се научим да рисуваме страстта", в който той разкрива ключа към въздействието на една картина - емоциите на твореца.

Мъченичеството на Св. Йоан (1642), худ. Ш. Льобрюн

Още

Спекулациите с най-мистериозната загадка в историята на Франция

Наистина в картините на придворния художник откриваме тази страст на перфектциониста, който "дописва" историческите факти така експресивно, че ние сякаш сме "вътре" в сюжета на изображението. Льобрюн е рисувал, декорирал не само дворците на краля, но и много частни домове, и дори бойни кораби на Франция от онова време.

Сънят на бебето Исус (1655), худ. Ш. Льобрюн

Този ненадминат майстор на изобразителното изкуство, както казва един от биографите му, би могъл по знаменитата фраза на Краля Слънце, съвсем оправдано да каже за себе си "Изкуството, това съм аз"! Вместо това, Льобрюн умира неудовлетворен и считайки, че е забравен.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Франция закупи нов шедьовър за музея "Орсе" за 43 млн. евро

Още

Във Франция разкриха праисторически гравюри от времето на пещерата Ласко

Още

Авторските права на "Болеро" на Равел отново отиват на съд във Франция

Още

Родният замък на Д'Артанян във Франция е обект на спор между местната общност и частни интереси