СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА И КИНОТО
Спекулациите с най-мистериозната загадка в историята на Франция
Тайнственият затворник Желязната маска умира преди 320 години
Автор : / 32743 Прочита 8 Коментара
Кадър от филма "Желязната маска" с Леонардо ди Каприо, реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
През 1998 година на екран излезе филмът "Желязната маска" (ориг. загл. "The Man in the Iron Mask", реж. Рандал Уолъс), с участието на знаменити актьори: Леонардо ди Каприо, Джеръми Айрънс, Джон Малкович, Жерар Депардийо и Гейбриъл Бърн.
Малцина, обаче, си спомнят, че първият филм за "маската" е от 1962-ра и главната роля в него играе Жан Маре. Оригиналното заглавие на френската филмова версия за човека с тайнствената маска е "Le Masque de fer", а филмът е на режисьора Анри Декуен.
И двете версии стъпват върху романа на Александър Дюма-баща, но разбира се си служат със собствени художествени средства и имат собствена трактовка за образите и хода на действието. И тъй като никой до днес не е разгадал тайната, кой всъщност е бил истинският човек, когото описва Дюма, авторите на филми и други произведения по темата, имат пълната свобода, художествено да си съчиняват "факти".
В първата версия на филма, например, крал Луи XIV говори с мускетаря Арамис за бунтовете в Париж, а Портос и Атос се промъкват в затвора, където е човекът с желязната маска и когато му махат маската, разбират, че той е брат-близнак на краля, на име Филип. Той бил роден като втория близнак и по тази причина по решение на бащата - Луи XIII, изоставен и укрит от очите на света. Тронът наследява Краля Слънце, който също нямал интерес да има брат-претендент за короната. В книгата на Дюма Д'Артанян е убит в битка, точно когато Филип успява да избяга. Накрая той взема короната и става размяна - брат му Луи става човекът с желязната маска. Мускетарите Атос, Портос и Арамис са провъзгласени за кралски съветници.
Единственото документирано сведение за тайнствения затворник е, че за последно е бил видян в крепостта Ексилес и че е умрял в Бастилията на 19 ноември 1703 година, т.е. преди 320 години.
Желязната маска, каквото е прозвището му, е един от най-известните в историята на Франция затворници и е истински парадокс, че самоличността му не е категорично установена с исторически факти и до днес. Загадката около личността му не спира да вълнува хората и е сюжет на голям брой романи и филми, които като че ли все повече се отдалечават от истината, за сметка на художествената измислица.
Волтер, например, я превръща в легенда, като посвещава на Желязната маска част от глава XXV на книгата "Векът на Луи XIV" ("Siècle de Louis XIV"), публикувана през 1751 година. Според Волтер тайнственият затворник бил заточен през 1661-ва. Волтер доукрасява маската, като описва някакво приспособление, чрез което затворникът можел да се храни, без да я сваля. Твърди също така, че Желязната маска се ползвал с екстри, като забавления с музиканти в килията му, доставяне на бельо от фина дантела и прочее глезотии, присъщи на аристократ.
При преиздаването на книгата си, Волтер описва и една история със съмнителна правдоподобност, която по-късно ще се разказва и от други автори: как на гърба на сребърна чиния затворникът издълбал с нож името си, а после хвърлил чинията през прозореца на килията си. Чинията била намерена от неграмотен рибар и отнесена от него на коменданта. Човекът бил изпратен от последния с думите: "Щастлив сте, че не умеете да четете. Това ви спаси живота. Вървете си!"
Кадър от филма "Желязната маска" с Леонардо ди Каприо, реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
Какви са другите версии: По време на управлението на Луи XIV се появява един ръкописен апокриф, в който пишело, че един офицер, на име Сен-Мар бил отведен по заповед на краля в крепостта на остров Света Маргарита. В текста на апокрифа анонимният му автор уточнява, че на офицера било забранено да споменава името си и че ако го произнесе, на стражатае е наредено да го убие. На лицето му имало желязна маска, така че никой не го бил виждал, но някои от войниците шушукали, че същият затворник бил преведен на острова от Пинероло, където също никой не знаел кой е. Това е пълна спекулация, защото в по-късни версии сне установява чрез документи, че името Сен-Мар принадлежи на коменданта на затвора, а не на затворника.
Кадър от филма "Желязната маска", реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
През 1745 година в Амстердам излиза от анонимен автор книгата "Тайните мемоари за историята на Персия", в която се описват множество интриги в кралския двор на Франция по времето на управлението на Луи XIV, като разказаното е представено като случило се в Персия. И така в тази книга се споменава за някакъв затворник, преместен от една крепост в друга, с персийските им имена, и пише че този затворник се казва Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, син на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. С други думи - незаконороден син на краля. Принцът официално бил обявен за мъртъв, а всъщност бил хвърлен в затвора, защото уж бил ударил плесница на Луи.
В тази книга се описва как лично комендантът на крепостта обслужвал вип-затворника, но и той никога не оставал, докато човекът с маската се храни, за да не види лицето му. Според книгата, принцът обаче използвал една от чиниите, и издълбал на гърба й с нож името си. Направете сравнение с историята на Волтер. В неговата версия, обаче, слугата, който отнесъл посудата, видял чинията и я занесъл на коменданта. Очаквал похвала, но заплатил тайната с живота си. Принцът останал още дълго в крепостта, докато го преместят на другото място (Бастилията), когато комендантът също бил пратен там, като повишение за заслуги.
Кадър от филма "Желязната маска", реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
На 19 ноември 1703 г. в Бастилията наистина умира затворник. Комендантът регистрирал смъртта му като събитие, свързано с човек с черна маска от кадифе, на когото му прилошало след църковната служба и починал към 10 вечерта, погребан на другия ден (20 ноември, вторник) в четири следобяд в гробището "Сен Пол". В смъртния акт, подписан от офицер и хирург, било записано името "Дьо Маршиел". В гробището пък го записват като "Маршиоли, починал на 45".
Затворникът, за когото се знае, че е умрял на 19 ноември 1703 година, илюстрация
Един свещеник в Бастилията - отец Грифе, също написва съчинение по темата - "Трактат за различните видове доказателства, които позволяват да се установи истината в историята". Той свидетелства, че след смъртта на затворника, дрехите му били изгорени, а стените на килията - пребоядисани. Прави се намек, че всичко това е било сторено, за да бъдат заличени всички евентуални следи от пребиваването на затворника.
В регистъра на Бастилията се открива документ, че затворникът е бил отведен там от един от министрите на Луи XIV, придружаван от надзирател, бивш мускетар. Странното е, че ако помните, едно от имената на затворника беше споменато дотук като Сен-Мар, а сега с това име е представен комендантът на Бастилията. Има и писмо, от което личи, че комендантът мното вероятно се е казвал така, но при това положение как се е казвал затворникът?
В други сведения се откриват още подробности около мистериозният затворник Желязната маска: че той не дошъл на самоход, а затворен в херметически сандък, че килията му гледала към морето и била застрахована с три железни решетки. Със сигурност Желязната маска е престоял в тези условия не по-малко от 20 години, свидетелстват всички.
Кадър от филма "Желязната маска" с Леонардо ди Каприо, реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
Според някои е твърде съмнително да е носел постоянно маската си, а по-скоро са му заповядвали да я слага при влизането на хора, или при преместванията.
От 17 век до днес са направени десетки предположения за самоличността на Желязната маска. Една от най-популярните версии остава тази, че става въпрос за брат-близнак на краля и тази жестока мярка е била взета, за да не претендира за трона. Някои се увличат по тази версия и я доукрасяват с това, че когато Луи XIV научава тайната и след като се уверява, колко много си приличат с брат му, заповядал той да носи маска до края на дните си.
Кадър от филма "Желязната маска" с Леонардо ди Каприо, реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
Сред кралските интриги от онова време е достигнала и една, според която Желязната маска бил дете на забранена любов между Ана Австрийска и Бъкингамския херцог. А има и още една, още по-дръзка хипотеза - че зад Желязната маска се криел... Молиер.
Най-близо до историята на Дюма е героят му Д'Артанян, който е реално съществувала историческа личност. Някои смятат, че той не бил загинал при Маастрихт, а бил само тежко ранен и отведен в Пинероло с маска, за да не бъде разпознат от мускетарите, охраняващи крепостта.
Кадър от филма "Желязната маска", реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
Една много интересна личност, снъщо реална - Никола Фуке - финансовият министър на краля, който със самохвалството си предизвиква съдбата и е заточен в Пинероло за злоупотреби от хазната, официално е починал в затвора на 65 през 1680 година. Следователно, той трябва да е бил там заедно с Желязната маска, преди да го преместят в Бастилията? Но няма нито едно сведение от Фуке, за съществуването на такъв човек.
В романа си "Виконт дьо Бражелон" Дюма създава завладяващ образ на мъжа с желязната маска и буквално развихря страстите около неговата личност. Според Дюма причината за затварянето на този клетник била държавна тайна. Това още повече разпалва въображението на следващите писатели и "документалисти".
Кадър от филма "Желязната маска", реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
Историческите данни, обаче, доста се разминават с легендите и книгите. В писмата между крал Луи XIV, френския военен министър Франсоа дьо Лувоа и коменданта на затвора Сен-Мар, името на затворника с маснката е Есташ. Разбира се, много вероятно е, това име да е било код между тримата. Теорията, че човекът с желязната маска се казва Есташ, е представена за първи път от Жул Лейр, френски адвокат и историк, през 1890 година, но неговата теория била отхвърлена от повечето историци, негови съвременници.
Според Лейр, Есташ нямал никакво роднинство с краля, а бил обикновен камериер. С него се отнасяли лошо и му слагали храната на пода. Привилегирован бил другият затворник - Никола Фуке, който според Лейр и в затвора имал камериерки. При целия този хаос от непроверени "факти" е много вероятно и по-правдоподобно въпросният Есташ да е бил камериер на Фуке? А с какво се е провинил, за да попадне в затвора? - Изразява се предположение, че е участвал в шпионаж в полза на английския крал Чарлз II, което много разгневило краля и той го наричал "негодник".
Леонардо ди Каприо в ролята на Желязната маска от едноименния филм от 1998 г.
В крайна сметка, от всичко чуто и написано, от легендата до Дюма и след него, вероятно истината за Желязната маска ще ни разочарова с една по-нова версия на френски историци - че наистина в затвора Пинероло е имало осъден, който носел маска, но не желязна, а от кадифе с железни катарами. Странното било, че към този затворник всички се отнасяли с респект и най-вероятно той е бил от знатен произход. Затова и криели лицето му. В затвора този човек запазил аристократичните си навици, свирел на китара и държал да му сервират изискани ястия.
Този вип-затворник наистина бил прехвърлен на остров Света Маргарита, а през 1698 година, заедно с коменданта на затвора Сен-Мар заминава за Бастилията, където остава до смъртта си през 1703 година. Първоначално бил сам в килия, после я делял с обвинения в магьосничество Доменик Франсоа Тирмон, и накрая - с обвинен за антиправителствена дейност. Според историците именно тези двама затворници, които деляли една килия с тайнствения аристократ, са съчинили легендата за Желязната маска. Предполагаемата причина е, че той никога не разказал на съкилийниците си, кой е, и защо е в затвора.
Както виждате, версиите за личността на човека зад маската са неизброими. Има и още, неспоменати дотук: че Желязната маска е незаконороден син на Кромуел, или на съпругата на испанския крал Карл ІІ, също и на Хенриета Орлеанска и Луи ХІV, а може би - на кралицата Мария Терезия и тъмнокож слуга на краля; или пък на Христина Шведска и нейния кочияш. Говорело се дори, че зад маската може би се крие... жена.
От уста на уста, историята се препредавала, доукрасявала и видоизменяла. Следващите крале на Франция дори се забавлявали с нея. Луи ХV веднъж си позволил през смях да отвърне на любопитството за Желязната маска с думите: "Ако научите истинското му име, ще се разочаровате". Мадам Помпидур пък смятала, че е чужденец - министър на италианския принц.
Министър на Луи ХVІ "проучил" догадката и установил, че става въпрос за поданик на херцога на Мантуа, интригант и мошеник. Историци тръгват по следата и назовават и името му - граф Еркол Антонио Матиоли, министър на Карл ІV, херцог на Мантуа. Графът бил хедонист, лъжец, чревоугодник и бонвиван. За пари се набъркал в международна интрига от ранга на шпионаж. Снабден с документ с личния подпис на френския крал, той бил напът да извърши предателство към родината си, Италия. На това отгоре рискувал името на Луи по евтин начин. Ето защо, след като французите го хванали, по заповед на краля го заточват, за да не разбере никой, в каква мръсна сделка се е забъркал чрез дребен мошеник владетелят на Франция. Така Матиоли се превръща в Желязната маска.
С маска от желязо, или от кадифе, легендата храни повече от три века човешкото любопитство, и затова и книгите и филмите за Желязната маска винаги ще се радват на успех.
Кадър от филма "Желязната маска" с Леонардо ди Каприо, реж. Рандал Уолъс, 1998 г.
И само една забележка, предоставена ни от историци: Поставянето на маска на затворник е рядкост за Франция, но в Италия затворниците още от времето на инквизицията често били с маски. Така че най-голямата мистерия във френската история, може да се окаже с италиански произход. А може би, ако е вярна версията за Матиоли, самит той по италиански "образец" да е предложил да му сложат маска, за да запази живота си?!?
Така или иначе, запалени от литературата и киното, днес много туристи искат първо да видят затвора на остров Св. Маргарита и отново да чуят някоя от версиите за самоличността на човека с прозвището Желязната маска.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}