АЛЕЯ НА СЛАВАТА
Бащата на Снупи - най-високо платената мъртва личност в Америка
25 години от смъртта на карикатуриста Чарлс Монро Шулц
Автор : / 5715 Прочита 0 Коментара

Сигурно сте чели някъде това: "Всичко, от което се нуждаете, е любов. Но малко шоколад от време на време няма да навреди."
Това са думи на американския карикатурист Чарлс Монро Шулц, бащата на един от най-любимите герои за деца и възрастни - кученцето Снупи.
Шулц е известен с поредицата карикатури "Пийнътс". Кариерата му е забележителна във всяко едно отношение.
За справка, сп. "Форбс" го обяви за "най-високо платената мъртва личност" в Америка, като само имуществото на Шулц след смъртта му носи приходи от 32 милиона долара.
В годината на смъртта на Шулц на него е кръстено летището Charles M. Schulz Airport, а на логото е изобразен Снупи с очила и шал, летящ върху покрива на червената си колибка.
Освен всичко друго, Шулц бил запален хокейен фен и е въведен в Хокейната зала на славата на САЩ през 1993 година. На 28 юни 1996-а карикатуристът получи звезда в Алеята на славата, точно до тази на Уолт Дисни.
Шулц е носител на всички награди на американската национална общност на карикатуристите.
Чарлс Монро Шулц е роден на 26 ноември 1922 година и почина на 12 февруари 2000-та, преди 25 години. Карикатуристът е имал два брака - с Джойс Халверсън (ж. 1951 г.-1972 г.) и с Джийн Шулц (ж. 1973 г.-2000 г., до смъртта му).
От първия си брак има пет деца, от които има внуци. Най-големият му син е писателят Монте Шулц, който черпи вдъхновение за литературата от героите на баща си.
Но не само наследниците на карикатуриста, а милиони деца по света познават и обичат рисуваните герои на Шулц. Карикатуристът е носител на наградата Silver Buffalo Award, най-високото отличие за възрастни, давано от бойскаутите на Америка за принос към американската младеж.
Шулц е роден в Сейнт Пол, щата Минесота. Като малък имал прякор, измислен от чичо му - "Спарки", по името на коня Спарк Плъг от поредицата карикатури Barney Google. Днес това изглежда като някаква "наречена" предопределеност, която се е реализирала в пълна степен от Шулц, като талантлив работохолик, вечно "галопиращ" във фантазиите си.
Шулц завършва началното си образование в родния Сейнт Пол. До тийнеджърската си възраст бил затворен и много срамежлив. През 1943 година изгубва майка си и преживява тежко загубата. Като младеж го пращат да отслужи наборната си служба в армията в Кемп Кембъл в Кентъки. Две години по-късно участва във Втората световна война.
След като се уволнява през 1945 година, започва работа като учител по рисуване в "Арт Инстракшън" и си "доучва" задочно.
Първите му публикувани рисунки се появяват в "Ripley"s Believe It or Not!", а по-късно - в католическия комикс "Topix". След като е забелязан, започва да публикува редовно свои карикатури в "Li"l Folks" и в."St. Paul Pioneer Press".
Там за пръв път употребява името на героя си Чарли Браун. В поредицата в "Li"l Folks" има и куче, което много прилича на Снупи, но още не е той.
През 1948 година Шулц продава 17 карикатури на "Saturday Evening Post". Опитва се да влезе в синдиката Ентърпрайс Асосиейшън, за да издава творбите си и за защита, но идеята пропада.
По-късно представя свои творби на друг синдикат - Юнайтед Фийчърс, и с него издава първия "Peanuts" на 2 октомври 1950 година.
Поредицата "Peanuts" става една от най-известните за всички времена. Карикатуристът създава и спортна поредица, наречена "It"s Only a Game", но тя просъществувала само две години - до 1959-а, когато се отказва от нея, заради големия интерес към "Peanuts". Пазарът бил нетърпелив за нови серии, което за карикатуриста означавало денонощна работа.
Биографите на Шулц казват, че героят му Чарли Браун от поредицата има за прототип бащата на карикатуриста. Бащата на Шулц бил бръснар. Като дете Шулц имал и куче, порода пойнтер. Героят му Снупи не е от тази порода, но в хода на поредицата Шулц ще му нарисува "братче" - Спайк, порода пойнтер.
Така, чрез "Peanuts", карикатуристът пресъздава късчета от собствения си живот. Червенокоската Дона Джонсън също има прототип - счетоводителкатаа на "Арт Инстракшън", с която Шулц имал интимна връзка и дори й предложил брак. Тя му отказала, но двамата останали близки приятели до края на живота му. В образа на Пати пък Шулц "изрисувал" първата си жена, майката на децата му.
Карикатуристът бил сантиментален човек. От първите карикатури на "Peanuts", издадени на 6 юни, той ежегодно до края на живота си, запазвал всичко публикувано на тази дата, в памет на другарите си, загинали в Нормандия.
Днес те се съхраняват в музея "Чарлс М. Шулц" в Санта Роза, Калифорния.
В този музей се съхранява и една стена от дома на Шулц в Колорадо Спрингс, на която той рисувал, за да развесели дъщеря си Мередит, докато боледувала. На тази стена, преместена от Колорадо в музея в Калифорния след смъртта на карикатуриста, можем да видим героите му Пати, Чарли Браун и Снупи.
Музеят на карикатуриста в Санта Роза отваря врати за първи път на 17 август 2002 година.
В парка "Депо" има бронзова статуя на най-известните герои на Шулц - Чарли Браун и Снупи.
След престоя в Колорадо, семейството на Шулц се върнало в Минеаполис и остава там до 1958 година, когато се премества в Себастопол (Калифорния). Там Шулц построява първото си студио. В него се провели интервютата за документалния филм "A Boy Named Charlie Brown". Филмът остава недовършен, но кадри от него са били използвани в документалната лента "Charlie Brown and Charles Schulz".
За жалост, това историческо студио на Шулц изгаря в пожар през 1966 година и от 1969-а нататък, до смъртта си - повече от три десетилетия, карикатуристът живее и твори в Санта Роза.
Пред старото му студио там може да бъде видян дубликат на звездата на Шулц от Алеята на славата - Холивуд.
От документалните филми за карикатуриста научаваме, че е бил религиозен. Той включва темата за религията в някои от анимациите си. В "A Charlie Brown Christmas" пък се цитира Библията, като начин да бъде обяснена Коледата. Още като съвсем млад, в периода когато умира майка му, Шулц бил активист от Църквата на Господ. Продължил да преподава в неделното училище на Обединената Методистка църква.
В едно интервю, обаче, казва че изповядва "светски хуманизъм". Това обяснява особеното му виждане за теологията като наука.
Поредицата му "Peanuts" е издавана близо 50 години без прекъсване и се отпечатва в над 2600 вестника в 75 страни.
Това е абсолютен рекорд в жанра.
През ноември 1999 година Шулц получава пристъп и лекарите откриват, че има рак на дебелото черво. Налага се да проведе химиотерапия, която засяга зрението му. Оплаква се, че не вижда ясно.
Публично обявява "пенсионирането" си на 14 декември 1999 година, когато е на 77-годишна възраст.
"Никога не съм си представял, че това ще се случи с мен. Винаги съм имал чувството, че ще продължавам карикатурите докато съм в ранните 80, или нещо такова. Но изведнъж вече ги няма. Отнети са ми. Не ги отнех аз. Те ми бяха отнети."
Този откъс от интервю ясно изразява отчаянието му, примесено с нотка гняв. Шулц, според някои от биографите му, се чувствал предаден от Бог и нещастен, че му е отнет смисъла да продължи да живее - работата.
Последната си оригинална карикатура публикува на 13 февруари 2000 година. Прави публично изявление, че семейството му настоява да сложи край на поредицата, на която е посветил живота си, но е убеден, че тя ще го надживее.
В завещанието си написва, че иска героите от "Peanuts" да останат автентични и да не се прави "редакция" на образите им. Правата били дадени на "Юнайтед Фийчърс", които коректно спазват завещанието.
Шулц умира от сърдечен удар в Санта Роза. Погребан е в гробището Pleasant Hill в Себастопол. А неговите герои продължават да живеят и да радват не само децата, но и възрастните.
Еми МАРИЯНСКА