МЕДИЙНИ ЛЕГЕНДИ
Той скандализира елита с "нова журналистика"
95 години от рождението на автора на "Кладата на суетата" - журналистът Том Улф
Автор : / 2996 Прочита 0 Коментара
Президентът на САЩ Джордж У. Буш (вляво) и първата дама Лора Буш връчват на Том Улф наградата медал за изкуства по време на церемонията по връчването на Националния медал за изкуства на Националния фонд за изкуства на 22 април 2002 г.
Снимка: Getty Images
Във времена, в които журналистиката много често е обвинявана в дезинформация и скучноватост, дори в неграмотност, си припомняме за един американец, на когото приписват движението "нова журналистика".
Той се казва Том Улф и почина на 88 години през май 2018 година. Роден е на 2 март 1930-а, така че тази година се навършват 95 години от неговото рождение.
Всъщност е трудно да се определи, дали Том Улф е повече журналист, отколкото писател, защото е открил тънката граница между двете професии по един забележителен начин.
Той е автор в жанровете драма, публицистика и документалистика.
Том Кенерли Улф младши е роден в Ричмънд, щата Вирджиния, САЩ. Още в гимназията се проявява като неформален лидер. Редактира училищния вестник, избран е за президент на училищния съвет и е успешен играч в училищния отбор по бейзбол.
Завършва с отличие английска филология в университета "Вашингтон и Лий" в Лексингтън. Там също бил редактор на спортния отдел на университетския вестник. Страстта му бил бейзбола и въпреки филологическото си образование, искал да опита в професионалния спорт, но не успява да го направи. В крайна сметка записва специализация в Йелския университет с дисертация на тема "Лига на американските писатели: комунистическа организационна дейност сред американските писатели, 1929 - 1942".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
По онова време вече работел като репортер на "Спрингфийлд Юниънс" - Спрингфийлд, Масачузетс. През 1959 година започнал работа във "Вашингтон Поуст".
През 1961 година спечелва наградата на Гилдията на вестниците за чуждестранни репортажи, а също и наградата на гилдията за хумор.
Тук е мястото да отбележим, че Улф притежавал не само дарбата да пише, но и запомнящо се поведение, така че бързо влязъл в обективите на медиите и името му се запомняло - бързо станал знаменитост. Много се харесвал на читателите заради лековатия начин по който представял събитията, а също и заради чувството му за хумор и ирония.
Именно този стил ще се превърне не само в негова "запазена марка", но в еталон на движението "нова журналистика".
Съвсем раазбираемо, Улф бързо израства в кариерно отношение. През 1962 година бил поканен за репортер в "Ню Йорк Хералд Трибюн" и списание "Ню Йорк". Както вече подчертахме, освен забележителните си успехи като журналист, Улф притежавал специфична харизма. Бил еталон и в начина си на обличане - често носел двуредни бели костюми и копринени вратовръзки, дори когато се налагало да интервюира престъпници.
Цялостната стилистика на личността му говори за уважително отношение към отсрещната страна - както към интервюираните, така и към публиката.
Бързо името му започва да се спряга наравно с най-големите знаменитости на неговото време в Америка.
Първата си книга публикува на 35. На книжния пазар излиза "The Kandy-Kolored Tangerine-Flake Streamline Baby", сборник от негови публикации в "Хералд Трибюн", "Енкуайър" и други издания. Книгата става бестселър на своето време, защото тези публикации били посрещани с голям интерес при излизането им, и както информативно, така и стилистически, несъмнено са смятани за ценни за летописа на времето в журналистиката.
Улф става утвърдена водеща фигура в публицистиката и документалистиката на Америка.
През 1975 година публикува "Боядисаният свят", където напада теоретиците на съвременното изкуство като "гурута на повърхностните прехласвания". В "От баухаус до домашния хаос" (1981) не пощадява и съвременната архитектура. В есето си "Звярът с милиард крака" осмива американския литературен елит и неговото бягство от реалността. Сред посочените имена е и това на Джон Ъпдайк. Улф не се страхува да напада дори утвърдени имена от литературата.
През 1979 година Улф публикува документалната си книга "The Right Stuff", която разказва за за седмината астронавти в проекта "Мъркюри".
Книгата бива екранизирана от Филип Кауфман.
Отдаден изцяло на професията си, Том Улф сключва брак чак на 57-годишна възраст със своя колежка - дизайнерката на списание "Харпър" - Шейла Бергер.
Двамата имат две деца - дъщеря Александра и син Томас.
В годината на сватбата си - 1987-а, Улф издал първия си роман - "Кладата на суетата". Главен герой в него е един преуспял брокер от Уолстрийт - Шърман Маккой, който става жертва заради нелеп инцидент, при който негова любовница блъсва чернокож от Бронкс.
Медиите и прокурорите го погват по безжалостен начин. В романа се оглежда безогледния цинизъм на обществото на Ню Йорк, което Улф несъмнено познава много добре.
"Луксът и парите често карат притежателите им да се чувстват недосегаеми... Но всичко може да рухне в миг...", казва Улф. "Кладата на суетата" е роман за манипулациите - на борсата, в съда, в медиите - навсякъде в света, който "дирижират" богатите. Но той описва не само елита, но и ъндърграунда на Ню Йорк. Това е роман за амбицията, която гази безогледно, за да постигне целите си, но и за катарзиса, който преживява героят му. Особено ярко е засегната темата за расизма и цялата безскрупулност на привилегирования свят на белите.
"Ню Йорк Таймс" нарича "Кладата на суетата" "голяма, горчива, смешна и умело изпипана книга, която те грабва за реверите и не те пуска". Само три години след излизането й, книгата е екранизирана от Брайън Де Палма в едноименния филм, с участието на Том Ханкс, Брус Уилис и Мелани Грифит. Следва и адаптация на книгата в сериал.
На 85 години Том Улф издава "Царство на словото" - смела книга,, която се опълчва срещу авторитетите, които искат да наложат "правила" на писането. Улф хвърля ръкавица на лингвистичните теории на Ноам Чомски като де факто смело го окаракатурява.
Следва да припомним, че Улф прави това с чувство за хумор и огромно задоволство. "Ако не се карате с някого, няма как да сте сигурни, че сте живи", казва той.
В тази книга е целият Том Улф, с двете си "главни" чети на характера - хумора и склонността към заяждане. Но той се заяжда по толкова неподражаем, наистина негов си начин, че човек се забавлява, докато например чете, как Улф атакува еволюционната теория с "пълна газ" и детска жизнерадостност.
Улф изкарва научния подход като истинска бъркотия и буквално се гаври с псевдонаучния език на специалистите, който е напълно неразбираем за широката публика. Това искрено забавлява читателите, защото повечето от тях се разпознават сред неразбиращите сложната терминология.
Забавляват се дори и онези, които не биха се съгласили с теориите на Улф, но начинът му да ги оборва, им се струва забавен.
Всъщност Улф е атеист и той не възразява срещу еволюцията, а само изтъква, че теория като Големия взрив е "леко нелепа като приказка за Лека нощ". Един от биографите на Улф правилно отбелязва, че той напада както Чомски, така и Дарвин по една и съща причина - че според него те са превърнали своите занимания в "кабинетно забавление". В това е и голямата разлика на Улф с много други журналисти - той пише достъпно - така, че да бъде разбран от всички.
През 1999 година е избран за член на Американската академия за изкуства и литература, а през 2015-а - за член на Американската академия за изкуство и наука. Това е голямо признание за професионалния му труд.
Само някой да не си помисли, че написаното от Улф е дотолкова лековато, че да неглижира сериозните теми и проблеми, които засяга. Тъкмо обратното, Улф задълбочено навлиза в тях, но по свой си начин. Един критик се шегува: За сериозното, по несериозен начин!".
Един критик на Улф го сравнява с танцьор, който често "не знае стъпките, но влиза в ритъма на танца". Но именно в това е чародейното въздействие на неговото писане.
Улф има оригинален стил. В журналистическите си публикации той използва прийоми на литературата, като подробни описания на събитието, обстановката и героите. Това е стил, доста различен от репортерските стандарти.
С опита си на журналист и умението си да разказва, Том Улф става любимец на читателите и през 70-те години на миналия век името му редовно е спрягано от букмейкърите дори в номинациите за Нобелова награда за литература.
Улф е известен със своята борбеност, и затова социалните му публикации бележат такъв успех. Той набрал такъв опит в журналистиката, че както се казва, можел да коментира свободно всеки щрих на обществения живот.
Чувството му за хумор често прераства в жестока ирония, до степен на сарказъм. В същото време, както казахме, е забавен и достъпен. Сам споделя в интервюта, че да спори е най-добрата му "адреналинова терапия".
В опитите си да заклейми определена обществена прослойка, "ражда" и неологизми. Такава е думата му "еминати", образувана от "илюминати" и "еминенти" (б.а. изтъкнати авторитети).
Така новата му дума се превръща в епитет за самозабравили се интелигенти, които смятат, че светът е измислен от тях, и те имат правото да определят нещата, според собствените си разбирания.
Улф напада "еминатите" в различни сфери на живота. Вече споменахме за "Боядисаният свят" (1975), където те са теоретиците в изкуството. В есето си "Звярът с милиард крака" стреля директно по американския литературен елит и неговото бягство от реалността.
Самият Улф считал, че словото е най-отличителната разлика между човека и животното.
Но както може да се предположи, съзнателните атаки на Улф по върховете за богоизбрани, му спечелват много врагове. Някои се опитвали да отвърнат на ударите му, като го наричат лицемер и популист, а други се правят, че не му обръщат внимание, за да омаловажат влиянието му в обществото.
Но така или иначе, Том Улф е личност, която не може да бъде неглижирана.
Том Улф умира от инфекция на 14 май 2018 г. в Манхатън, Ню Йорк. Публикациите му, обаче, и до днес са интригуващи за много журналисти и медийни експерти, защото в тях се оглежда един много интригуващ потенциал от критическо мислене и забележително жонглиране със словото.
Улф е майстор на "магията", как се печели публика и как в привидно лековата форма, може да се изгражда сериозно мнение.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Ftoy-skandalizira-elita-s-nova-zhurnalistika&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F03%2F01%2F2854454%2F768x432.jpg%3F_%3D1741247331&description=Той скандализира елита с "нова журналистика"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}