Във времена, в които журналистиката много често е обвинявана в дезинформация и скучноватост, дори в неграмотност, си припомняме за един американец, на когото приписват движението "нова журналистика".

Той се казва Том Улф и почина на 88 години през май 2018 година. Роден е на 2 март 1930-а, така че тази година се навършват 95 години от неговото рождение.

Том Улф позира за портрет по време на филмовия фестивал Tribeca в Tribeca Grand Hotel на 23 април 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Всъщност е трудно да се определи, дали Том Улф е повече журналист, отколкото писател, защото е открил тънката граница между двете професии по един забележителен начин.

Той е автор в жанровете драма, публицистика и документалистика.

Том Кенерли Улф младши е роден в Ричмънд, щата Вирджиния, САЩ. Още в гимназията се проявява като неформален лидер. Редактира училищния вестник, избран е за президент на училищния съвет и е успешен играч в училищния отбор по бейзбол.

Още

Бащата на Снупи - най-високо платената мъртва личност в Америка

Завършва с отличие английска филология в университета "Вашингтон и Лий" в Лексингтън. Там също бил редактор на спортния отдел на университетския вестник. Страстта му бил бейзбола и въпреки филологическото си образование, искал да опита в професионалния спорт, но не успява да го направи. В крайна сметка записва специализация в Йелския университет с дисертация на тема "Лига на американските писатели: комунистическа организационна дейност сред американските писатели, 1929 - 1942".

По онова време вече работел като репортер на "Спрингфийлд Юниънс" - Спрингфийлд, Масачузетс. През 1959 година започнал работа във "Вашингтон Поуст".

През 1961 година спечелва наградата на Гилдията на вестниците за чуждестранни репортажи, а също и наградата на гилдията за хумор.

Том Улф пристига на шоуто за наградите на Tribeca Film Festival в Tribeca Performing Arts Center на 30 април 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Тук е мястото да отбележим, че Улф притежавал не само дарбата да пише, но и запомнящо се поведение, така че бързо влязъл в обективите на медиите и името му се запомняло - бързо станал знаменитост. Много се харесвал на читателите заради лековатия начин по който представял събитията, а също и заради чувството му за хумор и ирония.

Именно този стил ще се превърне не само в негова "запазена марка", но в еталон на движението "нова журналистика".

Том Улф като гостуващ лектор на поредицата на mtvU „Stand In“, университета Фордъм на 15 февруари 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Още

Писателят Александър Томов: Журналистиката в много случаи е първа власт

Съвсем раазбираемо, Улф бързо израства в кариерно отношение. През 1962 година бил поканен за репортер в "Ню Йорк Хералд Трибюн" и списание "Ню Йорк". Както вече подчертахме, освен забележителните си успехи като журналист, Улф притежавал специфична харизма. Бил еталон и в начина си на обличане - често носел двуредни бели костюми и копринени вратовръзки, дори когато се налагало да интервюира престъпници.

Том Улф присъства на световната премиера на „Rolling Stone Stories From The Edge“ във Флорънс Гулд Хол на 30 октомври 2017 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Цялостната стилистика на личността му говори за уважително отношение към отсрещната страна - както към интервюираните, така и към публиката.

Бързо името му започва да се спряга наравно с най-големите знаменитости на неговото време в Америка.

Том Улф присъства на гала 2012 Trophee Des Arts в The Plaza Hotel на 30 ноември 2012 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Още

Почина френската журналистка и писателка Клод Сарот

Първата си книга публикува на 35. На книжния пазар излиза "The Kandy-Kolored Tangerine-Flake Streamline Baby", сборник от негови публикации в "Хералд Трибюн", "Енкуайър" и други издания. Книгата става бестселър на своето време, защото тези публикации били посрещани с голям интерес при излизането им, и както информативно, така и стилистически, несъмнено са смятани за ценни за летописа на времето в журналистиката.

Улф става утвърдена водеща фигура в публицистиката и документалистиката на Америка.

Още

Валерий Тодоров: В медиите има все по-малко журналистика

През 1975 година публикува "Боядисаният свят", където напада теоретиците на съвременното изкуство като "гурута на повърхностните прехласвания". В "От баухаус до домашния хаос" (1981) не пощадява и съвременната архитектура. В есето си "Звярът с милиард крака" осмива американския литературен елит и неговото бягство от реалността. Сред посочените имена е и това на Джон Ъпдайк. Улф не се страхува да напада дори утвърдени имена от литературата.

През 1979 година Улф публикува документалната си книга "The Right Stuff", която разказва за за седмината астронавти в проекта "Мъркюри".

Книгата бива екранизирана от Филип Кауфман.

Том Улф и съпругата му Шийла Улф присъстват на бенефиса на Library Lions за 2015 г. на 2 ноември 2015 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Отдаден изцяло на професията си, Том Улф сключва брак чак на 57-годишна възраст със своя колежка - дизайнерката на списание "Харпър" - Шейла Бергер.

Двамата имат две деца - дъщеря Александра и син Томас.

В годината на сватбата си - 1987-а, Улф издал първия си роман - "Кладата на суетата". Главен герой в него е един преуспял брокер от Уолстрийт - Шърман Маккой, който става жертва заради нелеп инцидент, при който негова любовница блъсва чернокож от Бронкс.

Медиите и прокурорите го погват по безжалостен начин. В романа се оглежда безогледния цинизъм на обществото на Ню Йорк, което Улф несъмнено познава много добре.

Още

Авторът на "Цивилизацията" - богаташ-бежанец в света на изкуството

"Луксът и парите често карат притежателите им да се чувстват недосегаеми... Но всичко може да рухне в миг...", казва Улф. "Кладата на суетата" е роман за манипулациите - на борсата, в съда, в медиите - навсякъде в света, който "дирижират" богатите. Но той описва не само елита, но и ъндърграунда на Ню Йорк. Това е роман за амбицията, която гази безогледно, за да постигне целите си, но и за катарзиса, който преживява героят му. Особено ярко е засегната темата за расизма и цялата безскрупулност на привилегирования свят на белите.

Авторът на бестселъри Том Улф изнася основната реч на Глобалната среща на върха на технологиите на 5 декември 2001 г. във Вашингтон, окръг Колумбия Улф използва остроумието си, за да коментира живота в Силиконовата долина и други теми. Снимка: Getty Images

"Ню Йорк Таймс" нарича "Кладата на суетата" "голяма, горчива, смешна и умело изпипана книга, която те грабва за реверите и не те пуска". Само три години след излизането й, книгата е екранизирана от Брайън Де Палма в едноименния филм, с участието на Том Ханкс, Брус Уилис и Мелани Грифит. Следва и адаптация на книгата в сериал.

Том Улф говори при обявяването на носителя на голямата награда на конкурса за късометражни филми на Amazon Theatre & Tribeca Film Festival, спонсориран от Amazon.com, American Express и The Tribeca Film Festival, 29 юни 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

На 85 години Том Улф издава "Царство на словото" - смела книга,, която се опълчва срещу авторитетите, които искат да наложат "правила" на писането. Улф хвърля ръкавица на лингвистичните теории на Ноам Чомски като де факто смело го окаракатурява.

Следва да припомним, че Улф прави това с чувство за хумор и огромно задоволство. "Ако не се карате с някого, няма как да сте сигурни, че сте живи", казва той.

Том Улф (вляво) и карикатуристът Ралф Стедман присъстват на прожекцията на "For No Good Reason" в AMC Loews 19th Street Theatre на 22 април 2014 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

В тази книга е целият Том Улф, с двете си "главни" чети на характера - хумора и склонността към заяждане. Но той се заяжда по толкова неподражаем, наистина негов си начин, че човек се забавлява, докато например чете, как Улф атакува еволюционната теория с "пълна газ" и детска жизнерадостност.

Писателят Том Улф говори на Втората годишна благотворителна гала на Norman Mailer Center на 42-ра улица Cipriani, 19 октомври 2010 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Улф изкарва научния подход като истинска бъркотия и буквално се гаври с псевдонаучния език на специалистите, който е напълно неразбираем за широката публика. Това искрено забавлява читателите, защото повечето от тях се разпознават сред неразбиращите сложната терминология.

Забавляват се дори и онези, които не биха се съгласили с теориите на Улф, но начинът му да ги оборва, им се струва забавен.

Поредицата "Stand In" на mtvU е домакин на автора Том Улф като лектор в университета Фордъм, 15 февруари 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Още

Университетът на Кембридж търси "откраднати" ценни бележници на Дарвин

Всъщност Улф е атеист и той не възразява срещу еволюцията, а само изтъква, че теория като Големия взрив е "леко нелепа като приказка за Лека нощ". Един от биографите на Улф правилно отбелязва, че той напада както Чомски, така и Дарвин по една и съща причина - че според него те са превърнали своите занимания в "кабинетно забавление". В това е и голямата разлика на Улф с много други журналисти - той пише достъпно - така, че да бъде разбран от всички.

През 1999 година е избран за член на Американската академия за изкуства и литература, а през 2015-а - за член на Американската академия за изкуство и наука. Това е голямо признание за професионалния му труд.

Само някой да не си помисли, че написаното от Улф е дотолкова лековато, че да неглижира сериозните теми и проблеми, които засяга. Тъкмо обратното, Улф задълбочено навлиза в тях, но по свой си начин. Един критик се шегува: За сериозното, по несериозен начин!".

Един критик на Улф го сравнява с танцьор, който често "не знае стъпките, но влиза в ритъма на танца". Но именно в това е чародейното въздействие на неговото писане.

Улф има оригинален стил. В журналистическите си публикации той използва прийоми на литературата, като подробни описания на събитието, обстановката и героите. Това е стил, доста различен от репортерските стандарти.

С опита си на журналист и умението си да разказва, Том Улф става любимец на читателите и през 70-те години на миналия век името му редовно е спрягано от букмейкърите дори в номинациите за Нобелова награда за литература.

Улф е известен със своята борбеност, и затова социалните му публикации бележат такъв успех. Той набрал такъв опит в журналистиката, че както се казва, можел да коментира свободно всеки щрих на обществения живот.

Чувството му за хумор често прераства в жестока ирония, до степен на сарказъм. В същото време, както казахме, е забавен и достъпен. Сам споделя в интервюта, че да спори е най-добрата му "адреналинова терапия".

Поредицата "Stand In" на mtvU е домакин на автора Том Улф като лектор в университета Фордъм, 15 февруари 2005 г. в Ню Йорк Снимка: Getty Images

В опитите си да заклейми определена обществена прослойка, "ражда" и неологизми. Такава е думата му "еминати", образувана от "илюминати" и "еминенти" (б.а. изтъкнати авторитети).

Така новата му дума се превръща в епитет за самозабравили се интелигенти, които смятат, че светът е измислен от тях, и те имат правото да определят нещата, според собствените си разбирания.

Улф напада "еминатите" в различни сфери на живота. Вече споменахме за "Боядисаният свят" (1975), където те са теоретиците в изкуството. В есето си "Звярът с милиард крака" стреля директно по американския литературен елит и неговото бягство от реалността.

Самият Улф считал, че словото е най-отличителната разлика между човека и животното.

Но както може да се предположи, съзнателните атаки на Улф по върховете за богоизбрани, му спечелват много врагове. Някои се опитвали да отвърнат на ударите му, като го наричат лицемер и популист, а други се правят, че не му обръщат внимание, за да омаловажат влиянието му в обществото.

Но така или иначе, Том Улф е личност, която не може да бъде неглижирана.

Том Улф, домакин на поредицата на mtvU „Stand In“, раздава автографи като гост-лектор в университета Фордъм на 15 февруари 2005 г. в Ню Йорк. Снимка: Getty Images

Том Улф умира от инфекция на 14 май 2018 г. в Манхатън, Ню Йорк. Публикациите му, обаче, и до днес са интригуващи за много журналисти и медийни експерти, защото в тях се оглежда един много интригуващ потенциал от критическо мислене и забележително жонглиране със словото.

Улф е майстор на "магията", как се печели публика и как в привидно лековата форма, може да се изгражда сериозно мнение.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Още

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

Още

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Още

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот