Времето винаги ни кара да препрочитаме онези класически литературни произведения, които са отразявали съдбоносни периоди от човешката история. Една от най-известните творби на Джон Стайнбек несъмнено е романът "Гроздовете на гнева" (The Grapes of Wrath), написан през 1939-а година и считан за класика в жанра на 20-и век. Романът отразява кризата, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка от 30-те години на 20-и век. В България в миналото романът е издаван и под името "Гневът на мравките" (изд. "Народна култура", 1960 г.).

Точно преди 82 години, на 6-и май 1940-а година, творбата на Стайнбек е отличена с наградата "Пулицър" за роман. 

Корица на романа "Гроздовете на гнева"

Още

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Филмът по романа с участието на Хенри Фонда, през 1941-ва година е номиниран в седем категории от Академията за кино и грабва два "Оскар"-а - за режисура от Джон Форд, и за актриса в поддържаща роля - от Джейн Даруел. През 1962-ра година Стайнбек е удостоен с Нобелова награда за литература за "реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи".

Той е може би единственият писател в света, който преди церемонията казва пред репортерите, че "не заслужава" наградата, а в речта си говори не за себе си, а за други автори, които заслужавали уважение от негова гледна точка. Известно е, че писателят е бил почитател на Хемингуей и Фокнър.

През септември 1964-та година Стайнбек е удостоен с Медал на свободата на САЩ от президента Линдън Джонсън.

Джон Стайнбек / Снимка: Getty Images

Още

"На изток от Рая" от Стайнбек - на театрална сцена у нас

Най-поразителното в този човек е не само писателският му талант, но преди всичко гражданската му съвест. Именно тя особено ярко проличава в романа му "Гроздовете на гнева", и неслучайно точно този роман предизвиква такова масово внимание от страна на хората по света. Стайнбек не само пише, той не се страхува да бъде в полезрението на бурята. През 1967-а заминава за Виетнам като репортер, за да отразява събитията. Той не вижда смисъл в тази война, а там са синовете му.

До края на живота си Стайнбек остава търсач на истината за смисъла на човешкото съществуване, когато то е лишено от правото на справедливост.

Действието на романа "Гроздовете на гнева" се развива по време на Великата депресия в Америка.

"Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва - тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.

Още

Разходете се из "Небесните пасбища" на Джон Стайнбек (откъс)

Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние". ("Гроздовете на гнева, Дж. Стайнбек)

Фермерската фамилия Джоуди е принудена да напусне Оклахома заради сушата и икономическите трудности. Поставено в безизходна ситуация, семейството заминава за Калифорния, търсейки там работа за препитание.

Трагедията от преживяното поражда силен гняв у тези прокудени от земята си хора.

Още

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

"Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените - и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.

Афиш на филма "Гроздовете не гнева" по романа на Джон Стайнбек

Още

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи. "Гроздовете на гнева" разказва тъжната история на едно фермерско семейство, което губи земята си, и се принуждава да тръгне да търси спасение в лелеяната Калифорния. Пътят и целта в един момент се сливат, защото излъганите надежди са най-малкото зло, което им се случва във върволицата от неприятности." ("Гроздовете на гнева, Дж. Стайнбек)

Джон Стайнбек / Снимка: Getty Images

"И миризмата на гнило изпълва цялата страна"...

Още

"Докато лежах и умирах" на Уилям Фокнър излиза за първи път на български

Стайнбек е изразил изключително силно тази драматична и взривоопасна смес от мъка и гняв. Той не се срамува да изглежда тъжен, отчаян и омерзен от ставащото, защото то е израз на съпричастие с онова, което става в душите на неговите герои. Кризата на кризите помита съдбите на стотици хиляди хора. Това са хора, изгубили къщите си, земите си, надеждите си. Те мизерстват, за да оцеляват, и умират.

Онези, които остават живи, са подложени на глад и унижения. Семействата се разпадат. Цялата тази драма е описана до най-малкия детайл. Това не е само икономическа криза, а разпад на ценностите, който води до криза на съзнанието.

Романът на Стайнбек буквално сякаш е написан за кино, защото всеки детайл, който ни описва писателят, е кадър, дори епизод. Писателят проследява не само ставащото, но как то отеква в душите на хората. Това е роман за характерите. Когато бащите губят пълна вяра, майките са тези, които проявяват решителност.

"Забелязала съм, че мъжът живее някак си на тласъци: роди се дете, умре някой — ето ти тласък; купи си ферма, изгуби я — друг тласък. А животът на жената тече равномерно като река. Тук-таме заобикаля някой въртоп, някъде се стича от някой камък, но течението е равномерно... Реката все си тече, тече. Ето как гледа на живота жената. Ние няма да умрем. Народът ще живее — едни хора идват, други си отиват, но животът му продължава вечно." ("Гроздовете на гнева, Дж. Стайнбек)

Джон Стайнбек, 1954 г. / Снимка: Getty Images

"Гроздовете на гнева" е роман за глада, който води към озверяване, болести и нещастия. Такава е жестоката перспектива на обществата, в които са потъпкани правото на труд, или когато този труд е обезценен. Последствията са необратимо жестоки - потъпкват се човешки ценности, деградира духовността.

Още

Как Америка изгони Чаплин, а след 20 години го награди с титли и почетен "Оскар"

Много критици причисляват Стайнбек към писателите с лява доктрина, но в "Гроздовете на гнева" той не се поддава на какъвто и да е политически популизъм. Просто ни рисува жестоката картина на един разпад, предизвикан от икономическите условия, в които са принудени да живеят героите. В тези условия на принуда и естественото желание за оцеляване, изчезват дори религиозните норми за Добро и Зло - всичко е оставено на действието, а то има една цел - животът да продължи, независимо по какъв начин.

Семейната гробница, в която е погребан писателят

"Няма грехове и добродетели. Има само това, което хората вършат." ("Гроздовете на гнева, Дж. Стайнбек)

В отчаянието, обаче, няма надежда. И това е страшно състояние на духа, ни предупреждава Стайнбек. Той ни задава и един страшен реторичен въпрос: Съществува ли сила, която да отведе тези хора на прага на нов живот, щом изчезне надеждата им?!

Още

"Диамантеното момиче" на Чаплин и Ремарк опитало да се самоубие

"Гроздовете на гнева" е роман за краха на човешките илюзии. Някъде в сблъсъка между желанието на тези хора-жертви за ново начало и тяхната безпомощност да променят нещата, бавно и постепенно рухват всички надежди и илюзии. В този мрак пътят се очертава като безкраен и изпълнен с неизвестности.

Лабораторията на Рикетс на улица "Консервна", за която разказва Стайнбек в едноименния си роман

В романа има безброй монолози. Героите говорят, макар и да не се надяват, че някой ще чуе гласа им, или че това ще промени посоката на техния живот. Но те имат нужда да излеят своя гняв с думи, и затова техните изповеди са толкова изразителни и откровени.

Още

Америка отвъд мечтите

Романът се превръща в портрет на своето време. А може би и не само на своето?... Във филма на режисьора Джон Форд виждаме ярко изражение на героите от романа на Стайнбек. Сценарият е адаптация по романа на Стайнбек и негов автор е Нюнъли Джонсон. В главната роля играе Хенри Фонда.

Хенри Фонда играе главната роля във филма на Джон Форд "Гроздовете на гнева" по романа на Джон Стайнбек

Филмът "Гроздовете на гнева" бил поставен сред основните заглавия на 13-ата церемония по връчване на наградите "Оскар". Бил номиниран в седем категории, включително за "най-добър филм", и печели в две категории: за най-добър режисьор в лицето на Джон Форд, и за най-добра женска поддържаща роля, в изпълнение на актрисата Джейн Даруел.

2007 г.Старата калифорнийска инспекционна станция, спомената в книгата на Джон Стайнбек в романа му „Гроздовете на гнева“, и използвана от 1930-а до 1953-та година. Намира се в Дагет, Калифорния / Снимка: Getty Images

През 1989-а година филмът е класиран в първата група произведения, избрани за културно наследство за опазване от Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Днес и книгата и филмът идват като едно припомняне за уроците на миналото - колко пагубно може да бъде въздействието върху хората на една евентуална икономическа рецесия. Лишен от труд и средства за съществуване, човекът губи устоите си - не само във физически, но и в духовен смисъл.

Джон Стайнбек / Снимка: Getty Images

Романът на Стайнбек "Гроздовете на гнева" се разпродава в тираж от 19 804 копия предварително, още в средата на април 1939-а година. В началото на май само за седмица се продават още 10 000 бройки. Сред възторжените отзиви не са малко и заплахите за физическа саморазправа с автора, както и за съдебни дела срещу него за клевета и обида.

В различни периоди книгата е била отричана и дори поставяна под цензура в списъци за забранените книги за американските библиотеки. Но тя остава в златния фонд на световната литература.

Стайнбек е бил член на Лигата на американските писатели - комунистическа организация, създадена през 1935-а година. Срещал се е с организатори на стачки и леви водачи. След написването на "Гроздовете на гнева", ако съдим по едно негово писмо до главния прокурор на САЩ Франсис Бидъл, е бил подложен на тормоз от страна на ФБР.

В писмото пише: "Мислите ли, че ще е възможно да помолите момчетата на Едгар да престанат да ме следват по петите? Мислят, че съм враг. Започва да става уморително".

От ФБР отричат да са разследвали Стайнбек, но има данни, че е бил проверяван от Военното разузнаване на САЩ. Въпреки това писателят поема риска да защитава Артър Милър, когато последният отказва да назове имената на активисти на процеса на Комитета на не-американските активисти - друг политически сюжет, който Стайнбек не се страхува да назове "странен" и "ужасяващ".

Еми МАРИЯНСКА

Още

Чаплин в чудните акварели на Калина Тонева

Още

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

Още

Почина американският актьор Гавин Маклауд

Още

Почина американският художник Чък Клоуз