СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот
"Старецът и морето" го превръща в знаменитост - повестта е наградена с "Пулицер" и Нобелова награда
Автор : / 8105 Прочита 8 Коментара
Картина от анимационния филм "Старецът и морето" на режисьора Ал. Петров
Ърнест Хемингуей е име, което знае всеки човек на планетата. Писателят е оставил ярка следа в световната литература, но не по-малко ярка е и неговата биография на човек и личност с принос във философията и историята на цивилизацията. Едно негово произведение е считано за "трудно четивно", но именно то превръща Хемингуей в световна знаменитост.
Става въпрос за неговата повест "Старецът и морето", написана през 1951 година в Куба и издадена на следващата година. За първи път повестта е публикувана в сп. "Life" и броят само за два дни продава 5 млн. копия. През 1953 година Хемингуей е награден именно за "Старецът и морето" с Пулицър, а през 1954-та - с Нобелова награда за литература. Какво прави повестта толкова специална творба?
Наглед сюжетът е повече от семпъл и не особено интригуващ. Основните герои са двама - старият рибар Сантяго и момче, на име Манолин. Те са приятели и често излизат в морето за риба. Единствената им прехрана е риболовът. Извън това занятие, и двамата имат обща страст - бейзболните мачове. Животът на Сантяго има строги ограничения и е изцяло зависим от морето. Но ето че се случва така, че цели 84 дни старецът не успява да улови нищо и затова решава да влезе по-навътре в океана, където се надява да хване на въдицата си по-големи риби.
"Глупаво е да изгубиш надежда... А и това навярно е грях", си мисли Сантяго.
Тези думи, на фона на случващото се, навяват самота и тъга. Такъв е простичкият живот на Сантяго. А и на милиони други хора по земята. В такъв живот дори дребните хубави неща, макар да изглеждат доста семпли на фона на крилатите човешки мечти, по някакъв начин осмислят съществуването.
На 85-ия ден Сантяго приготвя рано сутринта скифа си и навлиза навътре в Гълфстрийм. Не след дълго на примамката му се хваща огромен марлин. Рибата завлича лодката навътре в океана, а старецът я задържа със сетни сили и очаква рибата да се измори и да излезе от дълбините. Тя, обаче, геройски се бори за живота си.
Битката трае цели три дни. На третия ден рибата излиза на повърхността и Сантяго за пръв път вижда огромния й ръст. Марлинът започва да върти скифа в кръг, а старецът със сетни сили успява да приключи битката като умъртвява рибата с харпуна си. После я завързва до лодката си и поема към брега, като влачи улова си по вода.
По пътя, обаче, акула откъсва парче от плячката му. И тя, като Сантяго, търси храна. Старецът убива и нея с харпуна си, но кръвта привлича около лодката други гладни акули. Сантяго успява да убие няколко от тях, но акулите все пак успяват да вземат своя "дял" от марлина. И така, докато рибарят стигне до брега, от огромната му риба е останал само скелетът й...
Афиш на филма "Старецът и морето"
Струвала ли си е битката?! Сигурно, би казал някой. Сантяго е победител, победител е човешкият дух, твърдят литературоведите. Но, има ли победител в подобна битка?!, контрират ги с въпрос философите.
За Сантяго морето е прехрана, но и някакъв неосъзнат блян.
"Той винаги мислеше за морето в женски род", пише Хемингуей и с това героят му се отличава от останалите рибари. Когато те говорят гневно за бурното море, Сантяго е склонен да му прости за "злините", като отдава всичко на "женската му природа":
"Луната й действа, както действа на жената", кротко заключава той, без да се сърди на морските стихии, по време на които остава без прехрана.
По дирите на Хемингуей в Хавана / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Самотните мисли на Сантяго гъмжат от въпроси, чиито отговори мъчително го раздират отвътре. В простодушието си той често е склонен да приема за грях дори това, че лови риба.
"Може би е грях да убия рибата. Навярно е грях, макар и да я убих, за да живея и да доставям храна на много хора. Но тогава всичко е грях..."
В такива мисли ще се роди и мъдрото умиротворениие, с което героят приема съществуването си:
"Не мисли за грехове. Ти си се родил рибар, както и рибата се е родила, за да бъде риба".
Сантяго не е философ, но в тази простичка негова фраза се крие цялото съдържание на Съзиданието - всичко в него има някаква отредена роля, която то трябва да следва. Ако си се родил рибар, трябва да ловиш риба, а ако си се родил риба, трябва да приемеш волята на съдбата, че може да бъдеш уловен на въдицата на някой рибар.
"Всяко същество убива друго същество по някакъв начин", мисли си Сантяго, оправдавайки по този начин съмненията за грях в себе си.
"И рибата е мой приятел - каза той на глас. Никога не съм виждал, нито пък съм слушал за такава риба. Но трябва да я убия. Радвам се, че не става нужда да се опитваме да убиваме звездите...Представи си какво щеше да бъде, ако човек трябваше всеки ден да се опитва да убие луната - си помисли той. - Луната избягва. Но представи си, ако се налагаше човек всеки ден да се опитва да убие слънцето! Ние сме родени с късмет!" - си мислеше той...
Ърнест Хемингуей / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Сантяго не си поставя непосилни задачи - той приема съдбата си като единствената задача, която трябва да следва. И въпреки това в мислите му се смесват разнопосочни чувства. От една страна оправдава нуждата да убие рибата, но от друга изпитва съжаление към нея. Защото съзнава, че и рибата има достойнство - и тя като него се бори, за да оцелее.
Оцеляването на единия е за сметка на другия - в това се състои жестокостта на природния закон. Ето защо съжалението му към рибата отслабва, когато в главата на Сантяго изниква мисълта, че с нея ще се нахранят много хора.
Едно-единствено нещо разклаща тази логика: "Но те достойни ли са да я ядат? Не, разбира се, че не. От държанието й и от голямото й достойнство личи, че никой не е достоен да я изяде".
Простият рибар стига до заключения, които от съдбата на "победената" риба ни отвеждат към размисъл за психологията на човека. В основата на всичко Хемингуей поставя достойнството. То е причината, която ни задължава да се отнасяме със страхопочитание дори към победените от нас. Достойнството е онова, което контролира в мислите ни гнева и пренебрегва дори природните закони, защото каквото и да вършим, достойнството трябва да е в основата на всичките ни действия.
И онова, което често наричаме "късмет", каквото за рибаря е уловът на риба, за рибата е битка за живот и надеждата за късмет за оцеляване. Всъщност, и двете воюващи страни - и човекът и рибата - се борят за едно и също нещо - за оцеляване. Равнозначно ли е то на някаква победа, когато оцеляването на единия означава смърт за другия?!
Картина от анимационния филм "Старецът и морето"
За Сантяго слуката в морето е късмет, но тя е лош ден за рибите. След битката на живот и смърт с марлина, старецът се прибира изтощен, а на другия ден го навестява Манолин и му съобщава, че са го търсили с хеликоптери. Повестта завършва с описание на Сантяго, който сънува африканския плаж и лъвове.
Старецът е представен като непобедим и в същото време - победен герой. В непосилната борба с рибата той излиза победител, но акулите изяждат "трофея" му. Завръщането му към дома е дълго и мъчително - той на няколко пъти пада на земята, но не изпуска мачтата си. Държи я така, че прилича на Христос на Кръста. Сантяго носи своя Кръст с достойнство, но отвътре сякаш го гризе съмнението дали това е справедливо? "Победата" губи смисъла си...
Всички символи на християнството присъстват в повестта на Хемингуей - марлинът е древен символ на вярата, а морето символизира водата, от която се е зародил животът на планетата. Епичната битка между Сантяго и рибата символизира човешкия живот, изпълнен със съмнения, но и с надежда; с победи, но и с поражения. Парадоксалното е, че често границата между двете е дотолкова размита, че могат да разменят ролите си?...
И въпреки тази антагонистична симбиоза, човек винаги се надява, че ще надделее над онова, за което се бори. Сантяго е готов по-скоро да умре, отколкото да се откаже.
Риболовната лодка на Ърнест Хемингуей / Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Повестта "Старецът и морето" превръща Хемингуей в литературна знаменитост. Творбата се възприема като апотеоз на човешкия дух. В същото време личната съдба на Хемингуей - версията, че сам слага край на живота си, буди един тъжен въпрос: Какво е пречупило самия него?
Според биографите на писателя, той не могъл да се пребори с "демоните на ранимата си душа". Криел дълбоко в себе си мъчителните поражения на собствения си дух. И може би накрая се е уморил?... За разлика от героя си, писателят не намира сили да продължи да живее. Отказва се от битката за живот, въпреки славата.
Противоречивият образ на автора и до днес е причина за много и противоположни хипотези относно причините за смъртта му. От една страна образът на Хемингуей носи ореола на победител - той е мъжкар с осанката на ловец. Той е ветеран от войната, самоуверен репортер, бохем, любител на алкохола и интимните завоевания.
Но всичко това е може би само външната страна на нещата. В действителност писателят често страдал от депресии, раздиран от съмнения и неудовлетвореност. Душевното му неравновесие го отвежда към смъртта по начин, който се приема за поражение. Вероятно в образа на героя си Сантяго писателят е търсел опори за собствената си сила на духа?...
В творчеството на Хемингуей остават забележителните му описания на битките на фронта, на тежките последици на Първата световна война и Гражданската война в Испания; истории, пропити от алкохол и секс, бикоборство, лов и риболов. Той написва повестта "Старецът и морето" десетилетие след 40-те години на миналия век, когато е най-трудният му период.
Тогава демоните на "гласовете" в него разклащат психиката му, а високото кръвно и цирозата влошават физическото му здраве. Лечението с електрошокове само засилва страховете му, но той успява да се съвземе и да създаде образа на Сантяго - борецът. Вероятно почерпил сили от героя си, се надига от агонията и създава знаменитото си произведение.
Вдъхновен е от Куба, от природата и хората на тази страна, както и от мъжкаря Фидел Кастро. Скоро след това, обаче, параноята отново го обзема.
Старецът Сантяго не успява да спаси своя създател, но пък оставя ярък образ както в литературата, така и в киното. Повестта "Старецът и морето" е екранизирана с участието на Антъни Куин, а през 1999-а година се ражда и анимационният филм на руския аниматор Александър Петров, който печели много филмови награди, включително и "Оскар" за най-добър анимационен късометражен филм.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}