АВАНГАРДИСТИТЕ НА 20-И ВЕК
Хемингуей я наричал "брат ми"
Кръстницата на авангарда Гъртруд Стайн
Автор : / 8656 Прочита 0 Коментара
Кръстницата на авангарда (Снимка: Getty Images/Guliver PhotosГъртруд Стайн се превръща в един от символите на модерното изкуство. В началото на миналия век я наричат "кръстницата на авангарда". Всеки писател, поет или художник, бивал поласкан, ако се сдобие с благословията й. В дома й в Париж чести гости са й Пикасо, Матис и Сезан, а Хеминуей я наричал... "брат ми". Защо ли? - Защото не е тайна, че г-жа Стайн, по собственото й признание, обичала две неща - изкуството и... жените.
Гъртруд Стайн е родена в Пенсилвания, в семейството на интелигентни евреи, емигрирали от Германия в Щатите.
Малката Гъртруд израства в духовна среда, възпитавана в обич и подкрепа между всички членове на семейството.
Особено близки се оформят отношенията й с по-големия й брат Лео.
Семейна снимка на семейство Стайн (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Герта, както я наричат домашните й, завършва психология в Кембриджския университет, след което записва да следва медицина в Балтиморския университет.
Г-ца Стайн е на 29, когато умира баща й, и оставя на децата си солидно наследство, с което всеки може да разполага, както смята за добре. Тя прекъсва следването си по медицина и заминава за Париж, където живее брат й Лео.
С капитала от баща си, двамата започват да колекционират картини и откриват в дома си художествено-литературен салон. Според някои, този салон може да бъде смятан за първия музей на съвременното изкуство.
Домът на Гъртруд и Лео се прочува като средище за задушевни разговори между поети, писатели и художници. Самата Гертруда начева в онзи период своята писателска дейност.
Парижкият бомонд иронизира първите й писателски опити, като изобщо не подозира, че един ден името на Гъртруд Стайн ще бъде една от иконите в историята на изкуството.
Брат и сестра се носят странно облечени и излагат в салона си "странни" картини, но скоро на всеки става ясно, че новостите в изкуството могат да се видят именно в салона на Стайн.
Парижкият им дом бързо набира популярност и се превръща в основно място за среща между хората на изкуството и потенциалните им меценати.
Гъртруд притежавала удивителен усет да избере за показ точно онова, което скоро се превръщало в световен шедьовър.
Освен това притежавала и таланта с една реплика да превърне автора на творбата в знаменитост.
Гъртруд Стайн в компанията на студенти от Харвардския университет
Тези качества й спечелили за приятели знаменитости като Пикасо, Матис, Хемингуей и Скот Фицджералд.
Фрагмент от портрета на Пикасо на Гъртруд Стайн
А Герта, както я наричали по-близките, изпитвала истинско удовлетворение да лансира нови лица на публиката.
"Дайте ми нови лица!", казвала тя постоянно и въодушевено се заемала да помага на неизвестни таланти.
Фрагмент от картината на Матис "Дама със синя шапка"
Що се отнася до личния й живот, още като студентка Герта усетила, че светът на мъжете не я привлича сексуално. Приела своята сексуална ориентация към жените като даденост, от която не бива да се срамува.
До края на живота си никога не прави дори и опит да я скрие от обществото.
Всъщност, именно тази откровеност я предпазва от злостните клюки, когато открито започва съжителството й с американската писателка Алиса Токлас.
Двете се запознават през 1907 г. и Алиса става нейна спътница в живота, личен секретар, редактор, издател и преводач.
Американската писателка Алиса Токлас
Гъртруд се влюбва в Алиса от пръв поглед и нарича този миг в спомените си "въздишка". Жените не криели своята привързаност една към друга и скоро всички започнали да ги приемат като нормална двойка.
Защото станало повече от ясно, че между тях има не само сексуално влечение, но преди всичко дълбока духовна връзка.
Гъртруд и Алиса преживели заедно цели 40 години в хармония и щастие, и били погребани в един гроб!...
Единственият, който до края на живота си, не могъл да се примири със сексуалната ориентация на сестра си Герта, бил най-близкият й роднина - брат й Лео.
С времето се разделят и вкусовете на двамата по отношение на изкуството. Лео не приемал кубизма и не ценял писателските опити на сестра си.
Брат и сестра се разделят интелигентно, поделяйки колекцията си от картини - без публични разногласия и размяна на обиди.
Алиса Токлас в компанията на Пикасо
Гъртруд и Алиса заживяват под общ покрив на ул. "Флерюс" 27 в Париж.
Алиса изцяло поема домакинството, за да предостави на Герта свободно време за духовните й занимания.
Гъртруд и Алиса не криели връзката си
Дълго време критиката не приема насериозно нито прозата, нито поезията на Гъртруд Стайн.
До 1933 г., когато тя издава книгата "Автобиография на Алиса Б. Токлас", в която остроумно и динамично разказва живота на възлюблената си, от нейно лице.
Автобиографията на Алиса, написана от Гъртруд Стайн
Книгата има огромен успех - преведена и издадена е на много езици.
Американски и немски композитори били заинтригувани от стиховете на Гъртруд Стайн - написват музика по някои от тях.
Пабло Пикасо рисува Гъртруд. Тя става прототип на героиня на Хемингуей.
На Гертруда Стайн са посветени филмите "Полунощ в Париж" и "Модернисти". В Ню Йорк издигат монумент в нейна чест.
Тази невероятно прогресивна във възгледите си жена е автор и на едно кратко проникновение, написано за Хемингуей, но обобщаващо участта на цяло едно поколение, преминало през ужаса на Втората световна война:
"Цялата младеж, участвала във войната, е едно изгубено поколение!", казва Гъртруд Стайн.
Изразът "изгубено поколение" много пъти ще се употребява по различен повод и до наши дни, но малцина знаят, че той е на Гъртруд Стайн - една жена, изпреварила времето си със столетие.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Гъртруд Стайн умира на 27 юли 1946 г. в Американската болница в Париж, и е погребана в Парижкото гробище "Пер Лашез".
Алиса Токлас надживява с две десетилетия своята любима Герта - умира 20 години по-късно - през март 1967-а.
Еми МАРИЯНСКА