За семейната двойка Лев Толстой и София Берс е писано много.

Биографите на Толстой шеговито наричат техния брак "половин век война и мир", защото той наистина прилича на сражение между два неотстъпчиви характера; между реалността и възвишеното; между бита и мечтата.

Съществувала ли е духовна пропаст между двамата съпрузи?

Това е резонният въпрос, който си задават мнозина. Въпрос без отговор, защото всеки от съпрузите имал своята истина и своето право да отстоява принципите си.

Лев Николаевич Толстой и съпругата му София, Ясна поляна, 1895 г.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Лев Николаевич Толстой е роден на 28 август 1828 г. в Ясна поляна, в семейството на потомствени графове от родословното дърво, на което са изписани имената на Трубецки, Голицини, Волконски и Одоевски - все знаменити руски фамилии.

Бащата на бъдещия писател се жени за Мария Волконска - малко поостаряла мома с огромно състояние. Бракът не е по любов, но между родителите на Толстой се зараждат нежни и трогателни отношения.

За жалост, майка му умира, когато той още не е навършил годинка. Осиротелите деца - той, братята и сестрите му, са отгледани от леля си.

Лев Толстой изгражда образа на майка си по разказите на роднините - всички му рисуват идеалния образ на умна, образована и много деликатна жена.

София Берс

Като юноша той търси за себе си именно този женски идеал - някоя, която да прилича на покойната му майка.

Сблъсъкът с реалността идва, когато братята му го завеждат в публичен дом и там той за пръв път е с жена.

Той самият по-късно разказва за този драматичен момент: "Аз извърших този акт, а после стоях в леглото на онази жена и плачех!..."

Портретна снимка на Лев Николаевич Толстой

Още

За кого е "На Елиза" на Бетховен?

На 14 Лев бил толкова объркан между чувствата и желанията си, че не разбира как да разпознае любовта. За "проверка", дръзва да съблазни млада камериерка.

Младият граф е възпитаван в строги правила на поведение в обществото, а се лута в стихийни отклонения от тях.

После изпада в мигове на разкаяние и самобичуване заради недостатъците си. За жалост, расте сладострастник, който не може да укроти безразборните си увлечения по жените.

Списъкът от завоевания става твърде голям за годините му. Всяка своя любовна победа младият граф с подробности отбелязва в дневника си.

Младият лев Толстой и 18-годишната София Берс

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Веднъж сам отбелязва в самокритичен тон: "Това вече не е просто темперамент, а разврат! Похот, достигаща до физическа болка. Шляех се из градината със смътната сладострастна надежда да хвана някоя в храстите. Нищо не ми пречи да работя така, както тези мисли!..."

Това написва писателят, след като се завръща и заживява в родната Ясна поляна.

Бъдещата му съпруга - София, или както я наричали - Сонечка Берс, се ражда в семейството на лекар и статски съветник. Тя получила добро образование - била умна, непосредствена в общуването си с хората, и в същото време -момиче с твърд характер.

Лев Ниеколаевич Толстой и София Андреевна Берс, 1910 г.

Още

Музата на Рубенс е втората му жена

През август 1862 г., напът към дядо си, Сонечка спира в Ясна поляна и там среща 34-годишния граф Лев Толстой. По онова време тя самата е едва на 18. На един пикник девойката пее и танцува, заливайки всички с жизнерадостния си смях и веселие.

Както може да се предположи, младостта и жизнерадостта й привличат вниманието на графа.

По-късно вечерта двамата беседват до късно и той разбира, че девойката е не само привлекателна, но и много умна. Проумява, че госпожица Берс е покорила сърцето му.

София му била предана докрай

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Започва да й пише писма, в едно от които открито признава: "Всеки ден аз мисля, че не трябва повече да страдам и вместо да бъда щастлив, с всеки изминал ден да ставам все по-безумен". В същото време се терзаел от редовната мисъл дали увлечението му по Сонечка е плътско желание, или любов?...Междувпрочем, този мъчителен период от живота си писателят описва в романа си"Война и мир".

В крайна сметка, графът се отправил към Москва, за да направи предложение за брак на София Берс. Тя с радост се съгласила и решението й го направило щастлив. Бъдещият младоженец обаче поставил условие - още преди да се венчаят, двамата не трябва да имат никакви тайни един от друг.

Изглед от Ясна поляна, 1892 г.

Още

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

София нямала какво да крие - тя била чиста като ангел. Затова пък греховете на Лев Николаевич били много. И тук той направил голяма грешка, споделяйки ги с нея.

Тайните му предопределили бъдещите им конфликтни семейни отношения. Защото откровенията му подействали на София като шок. Тя замалко не се отказала от брака си с него. И сигурно щяла да се откаже, ако майка й благоразумно не я просветлила, че мъжете на възрастта на Лев Толстой си имат своите тайни и той не е единственият мъж с такова минало.

След известни колебания, госпожица Берс решила, че любовта й към графа е достатъчно силна, за да го вземе за съпруг. Въпреки че по същото време крепостна селянка, на име Аксиния, чакала дете от него.

Лев Николаевич и София Андреевна

Още

Фьодор Шаляпин и Илка Попова - историята на една любов и на един окултен пръстен

Бракът между Лев и София не започнал "безоблачно". Вътрешно тя така и не можела да се отърси от "дневниците" на съпруга си - гневяла му се, но му била вярна. Ражда му 13 деца, пет от които умират още като малки. Освен майка на децата му, е предан негов помощник в работата: преписва ръкописите му, превежда, играе едновременно ролята на негова секретарка и на издател на творбите му.

В продължение на много години тази интелигентна жена е лишена от прелестите на живота в столицата, с които е свикнала в младостта си - води живот на селска жена и възпитава децата си без гувернантки, съвсем сама.

В свободното си време преписва ръкописите на гениалния си съпруг. София цял живот се опитва да покрие идеала на мъжа си, изкован в детството му с имажинерния образ на покойната му майка. Освен всичко, което вършела у дома, София Андреевна разрешавала селски спорове, хранела просяци, открила лечебница за бедни, в която също помагала, доколкото позволявали знанията и уменията й.

Семейство Толстови, на чай в градината на къщата си

Още

Клод Моне изгаря картините, които искат да му вземат кредиторите

Граф Лев Николаевич Толстой приемал нейната всеотдайност и енергия като нещо, съответстващо на задълженията й като негова съпруга, без да се интересува какви усилия й коства всичко това.

Когато завършва "Ана Каренина", след 19 години брачен живот, у Лев Толстой настъпва душевна криза. Превърнал се в истински аскет.

Започнал да се облича в селски дрехи, да се занимава със стопанството и даже обещал да раздаде имуществото си на крепостните си селяни. Новите идеи на мъжа й, обърнали с главата надолу мисленето на София Андреевна. Понякога й се струвало, че Лев Николаевич полудява.

Лев Толстой с внуците Соня и Иля

На моменти той изказвал мисли, които били повече от налудничави - примерно, че децата им не трябва да учат, а да познават народния живот; че е редно семейните имоти да отидат при селяните, а не да останат на децата му; че може да се откаже от авторските си права над произведенията си, и прочее безумия...

Превърнал се в аскет...

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

София Андреевна стоически се опитвала да защити семейните интереси, но битката със съпруга й я изтощавала отвътре. Започнала открито да му се противопоставя. Така минавали дните в графското семейство, докато най-накрая двамата решават да се разделят.

Лев Толстой умира по време на пътешествие, след развода си със София Берс. Всъщност, умира в дома на началника на жп станция Астапово, на 7 ноември 1910 г.

След смъртта на великия писател, върху съпругата му София Берс несправедливо се изсипват куп обвинения. Главното било, че тя не успяла да стане единомишленица на Лев Толстой?...Истината е, че тази жена пожертвала щастието си заради семейството, оставайки докрай вярна съпруга и предана майка на децата им.

София Андреевна, с две от децата

Още

Прокълнатата кралица на танца - Айседора Дънкан

След смъртта на писателя, сред книжата му, София открила писмо, надписано до нея, датиращо от 1897 г., когато Лев Николаев Толстой за пръв път й обявил, че иска да я напусне.

Ето съдържанието на това писмо:

"....с любов и благодарност си спомням дългите 35 години от нашия живот, и особено първата половина от този период, когато ти, със свойнствената на натурата си майчинска самоотверженост, така твърдо носеше това, за което смяташе, че си призвана. Ти ми даде това, което можеше да ми дадеш - даде ми много майчинска любов и самоотверженост, и не мога да не оценя това. Благодаря и си спомням с любов, и ще си спомням всичко, което ти ми даде!"

Мария и Александра Толстови, в компанията на селски деца, Ясна поляна, 1896 г.

Излиза че години преди да почине, великият писател е съзнавал саможертвата на съпругата си, но дали благодарността "с любов", която й отправя в онова писмо, е онази любов, която цял живот е търсело въображението на Толстой?...

И всъщност, дали до края на живота си, писателят не остава онова объркано момче, което не може да прави разлика между желанията и чувствата си?....

Еми МАРИЯНСКА