Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Емил Йотовски: За 30 г. сме намалели с около 2 млн., това е вид убийство пред отворените ни очи

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Емил Йотовски: За 30 г. сме намалели с около 2 млн., това е вид убийство пред отворените ни очи

Книгата ми е предупреждение за онези 99.9% които не са добре дошли в бъдещето и предупреждение за пътя, по който ни водят, казва писателят за "Технология на унищожението"

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Емил Йотовски е от политически некоректните, невписващ се, мислещ, провокиращ, дефицитен тип човек и писател, който не спира да търси смисъла там, където конформистите, прегънатите хора, удобно са се настанили на първия ред на историята, и просто чакат. Какво? Нищо и никой или "свръхелита", за да ги спаси от бездната на интелектуалната и моралната немощ, а те да се разплатят с него с кастрирана мисъл и осакатена душа.

Купи книгата

Мислѝ! Този страничен ефект провокира новата книга на Йотовски "Технология на унищожението". Тя е продължение на "Синдромът на сварената жаба" и е "посветена на вас, хората, с които дишаме един и същи въздух, но и на хората след сто години - тогава, когато от нас ще е останал само прахоляк. За вас - съвременниците - нека тези текстове да са като сигнал за опасност, а за хората след столетие да са като инструкция какво не бива да допускат. Дано да не съм прав... В книгата говоря за всичко, което е пред очите ни и все едно не се забелязва.

Източник: Издателство "Изток-Запад"

За упадъка на морала и бруталните техники за промиване на съзнанието. За изкривяването на истината и насилственото вкарване на новите морални норми...", казва за книгата си писателят, за когото "Технология на унищожението" е съпротива срещу неолибералната матрица и натрапеното клише за новото нормално.

Рудиментарен орган ли е мозъкът? Има ли надежда за спасение? Какъв е човекът след 100 години и има ли го изобщо? Емил Йотовски в интервю за бъдещето през чистилището на настоящето.  

Емил Йотовски (Снимка: Личен архив)

Купи книгата

- Към кого е насочена технологията на унищожението и защо някой изобщо ще иска да ни унищожи? С какво ще ни замени, ние сме ценни като експериментален материал.
- Унищожението е процесът да се преформатираме като цивилизация. Цивилизацията ни в този вид започва да има проблеми. Тя е силно диспропорционална. Дели се на много бедни и малко свръх богати и това разминаване се засилва.

Все още продължават да се говорят небивалици за някаква средна класа, но тя по-скоро отговаря на описанието на добре нахранени роби. Тези хора са удовлетворени, но са напълно зависими от източниците си на доходи.

Те нямат умения да оцеляват самостоятелно и съществуват, защото са прикрепени към някакви структури. Разбира се, тази зависимост се използва и води до изискване за покорство. Освен това, тези хора си въобразяват, че ще оцелеят защото са покорни на новата система.

Механиката на нашето унищожение е проста. Разчита се на способността ни да забравяме.

Илюстрация: iStock by Getty Images

- Апокалиптично предупреждение за настоящето ни и още по-страшно предупреждение отправено към бъдещето. Имаме ли изобщо бъдеще? Какво е обществото някъде там, в необозримото?
- Бъдеще винаги има. Бъдещето не се интересува от нашите пристрастия. Не се интересува и от нашето съществуване.

Колкото до това къде ще сме ние - вече има доста очертани отговори. Аз и вие ще сме никъде. Тоест, нямаме билет за бъдещето или нека го кажа така - този който си е въобразил, че раздава билети за бъдещето, не ни е предвидил. Няма значение дали това ни удовлетворява.

Книгата ми е предупреждение за онези 99.9% които не са добре дошли в бъдещето и предупреждение за пътя, по който ни водят.

Илюстрация: iStock by Getty Images

Купи книгата

- Какво не забелязваме сега, кое е онова, което е пред нас, а ние сме слепци... Хората започнаха да делегират всичко на алгоритми - как стигнахме до тук?
- Вече и по-ненаблюдателните хора започнаха да забелязват, че нещо в организацията на света не е наред. Достатъчно е човек да следи новините само за един ден и ще се убеди, че решенията, които се взимат на най-високо планетарно ниво често са лишени от мисъл или смисъла е напълно различен от това, което се декларира.

Ние не сме слепи, а поддържани в състояние, в което да сме разсеяни. Вниманието е подобно на болката. Човек може да изпитва болка само от един източник в един момент. Когато го болят две и повече места, той усеща най-силната болка, а останалите биват игнорирани.

Достатъчно е да бъдем притиснати финансово и всяка свободна минута да мислим как да се оправим с този проблем и всичко друго отива на заден план. Могат да ни налагат какво ли не и ние ще търпим, защото ще сме притеснени от основния ни проблем и отдаваме цялата си мисъл и енергия, за да го решим.

Алгоритмите са чудесен инструмент, но инструмент.

Те са като един високо технологичен чук. Въпросът е дали с този чук ще се чупи или гради. Но в тях има нещо дълбоко нечовешко. Човешкият начин за взимане на решения е емоционален, хаотичен, творчески, странен и дори луд. Ето, алгоритъм за лудост още не е открит.

Илюстрация: iStock by Getty Images

- Заплаха ли е изкуственият интелект за нас като креативност, емоция, адаптивност.
- Представете си, че изведнъж ни се наложи да се срещнем с извънземна форма на разум, която е на базата на изкуствения интелект. Това заплаха ли ще бъде? Заплаха може да бъде всичко.

Колкото до нашия изкуствен интелект, той определено би бил заплаха, защото изхожда от човешкия, а човешкият интелект определено вреди.

Купи книгата

- Ще се превърне ли мозъка в рудиментарен орган. Закърнява ли мисълта ни?
- За какво са на бъдещето хора без мозък? Това е крайно непрактично. Това бъдеще, което ни го конструират ще бъде изключително прагматично.

Предполагам, ще има три касти - свръхелит, обслужващ персонал и биомаса. Биомасата ще бъде унищожена под една или друга форма.

Може би ще се поддържа в някакви граници само за да има генетично разнообразие на вида ни. Обслужващият персонал ще е този златен милиард, за който толкова се говори. Те ще се поддържат в мисловна кондиция. Това ще са хората, които ще се грижат за прогреса, но никога няма да бъдат допуснати във властта.

А свръхелитът ще са новите живи богове. Свръхбогатите отдавна не се нуждаят от пари. Тяхната цел е власт, контрол и максимално дълъг живот.

Илюстрация: iStock by Getty Images

- Казвате, че интелигентността е в немилост, разпространява се новият морал и новата култура на консумиране, но без вкус към живота, а просто избор на клетка, в която да се скрием. От какво се крием и от какво доброволно се отказваме?
- Да го кажем направо - няма нов морал. Моралът е един.

Моралът е като математиката - две плюс две винаги ще прави четири, независимо от годината, континента или кой финансира математическия институт. Ако две и две се изврати и вече не е четири, тогава цялата наука отива по дяволите и цивилизацията ни се връща на нивото на 10 000 години преди новата ера. Затова няма нова математика, както и не бива и да има нов морал.

Моралът винаги е бил един и същ и единственото нещо, което се променя са леките му изменения във времето.

Убийството винаги е било убийство. Концепцията за мъж и жена са били базисни. Когато справедливостта е била нарушавана се е чувствало еднакво неприятно и преди десет хиляди години и днес. Колкото до това, което ни пробутват, нека не се заблуждаваме, че тази система от добре стиковани глупости е някакъв нов вид морал.

Това е система от хватки, с които хората да се объркват, за да могат да загубят представата за реалност. Когато това "ново" успее да се наложи - две плюс две ще бъде толкова, колкото им се иска на тези, които дават задачата. Това не е морал, а планетарна манипулация.

Целта е излишната биомаса да се съкрати. Не си го представяйте като война, болест или някакъв друг апокалипсис.

Достатъчно е да се приведат такива норми и закони, в които оцеляването на хората да е максимално трудно и те сами ще започнат да намаляват или да се самопогубват. Забелязали ли сте как за тридесет години българите сме намалели с около два милиона? Това е вид убийство на два милиона души, което протича пред отворените очи на всички ни без да го забележим. Помислете.

Илюстрация: iStock by Getty Images

Купи книгата

- Психиатри, психолози коментират, че сме толкова уморени, че ни е по-лесно да абдикираме.
- По-лесно е, но цената на тази абдикация ще бъде животът на децата ни.

- Докъде ще стигнем в трансформацията си. Може ли все пак да надхитрим "злите сили"?
- Ако се опитваме да се надхитряваме, значи играем тяхната игра. Злите сили са добре организирани, но са малцинство. Разбира се, имат много техники за да внушават, че са многобройни, но не са.

Хората трябва не да надхитряват, а да преодолеят внушенията.

Илюстрация: iStock by Getty Images

- Някога информацията означаваше свобода. Сега е инструмент на робството...
- Ние не разполагаме с информация, а с пропаганда. Пропагандата само на пръв поглед е информация. Тя е изкривен поглед, който се опитват да ти налагат.

За да вземе правилно или вярно решение човек се нуждае от точната базова информация. Когато основата е изкривена няма как изводите да са точни.

Източник: Издателство "Изток-Запад"

- И все пак - неолибералният модел едва ли ще просъществува дълго. Всяко противоестествено има кратък живот, няма ли известен оптимизъм...
- Неолибералният модел вече е разкрит на глобално ниво. Въпреки задушаващата пропаганда хората имат съпротива.

Купи книгата

Нямам представа какво се върти из главите на социалните инженери на свръхелита, но опитът им за блицкриг (вид военна стратегия "светкавична война", разчита се на изненадващ удар) се провали. Като че ли имаме време за кратък отдих, но да не забравяме, че той ще е кратък.

Атаките към човечеството ще продължат и плановете, които отдавна са създадени, но в контекста на последни събития са били осуетени, вече се адаптират и е добре да имаме едно на ум.

Интервю на Галина ЧОЛАКОВА

Още

Емил Йотовски:  Зависимите имат силата да се самоубият, но нямат силата да се борят

Емил Йотовски: Зависимите имат силата да се самоубият, но нямат силата да се борят

Още

Писателят Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

Коментирай 68

Календар

Препоръчваме ви

Йокю Джанполат-Раст: Контактът с публиката и колегите на сцената е една от тайните на успешния концерт

31-годишната турската виолистка е всепризната, и от музикалната критика, и от почитателите си, за истинско явление на музикалната сцена

Дервишът Зия Азази: Танцът като пътеводител в хаоса на съвременния свят

"Определям себе си като човек, който се интересува от духовното, използвайки изкуството като начин да изрази себе си", споделя артистът

Елена Башкирова: От самото начало с Моцарт сме в добри отношения

Отложеният концерт на прочутата пианистка в Пловдив ще се състои на 16 юни

Сръбският хореограф Игор Коруга: Танцът е средство за преобръщане на доминиращата култура

"Неустойчиви другари" изследва нови начини за борба с капитализма, чрез идеите за флуидната идентичност - онази, която се мени във времето, в една или друга посока на представите ни за половете и сексуалността