Емил Йотовски е български сценарист, писател, журналист и драматург. Завършва Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София и "Медицина" във Висшия медицински институт в София. Една година работи като лекар в отделение за диабетна хемодиализа и три години в Университетската болница по белодробни болести. Автор е на няколко книги, сред които "Жестоко", "Нарочни приказки", "4 комедии", "Разкази с неочакван край".

Ако за болестите на тялото ни може да се намери правилното лечение, то за последните издихания на едно болно и объркано общество вече е късно - то вече е на палиативни грижи.

В "Синдромът на сварената жаба" Емил Йотовски безпощадно говори за убийството на морала, за налагането на новото нормално, за цивилизацията на упадъка, и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност.

Купи книгата
"Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава....Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане дотогава, докато човечеството не премине през поредния си тъмен период", заявява авторът.

Снимка: Личен архив

С Емил Йотовски разговаряме за "жабешката" ера, за смисъла да опитаме да излезем от блатото, как можем да опазим ума си от манипулацията, и има ли все още място за справедливостта:

- Последната Ви книга "Синдромът на сварената жаба" е дисекция на един свят, който едновременно изживява зловещ ренесанс и тъмния век на саморазрушението. Как започна самоубийството на съвременната цивилизация и кога ни "свариха"? 
- Мисля, че съвременната цивилизация не се самоубива, а съвсем преднамерено се унищожава. При това се унищожава от нейния елит и причината за това е само една - тя вече не е нужна такава каквато е. Няма как да се прикрие все по-голямата разлика между единици свръхбогати и цели континенти от свръхбедни. Няма как това колосално напрежение да се потисне само с изместване на фокуса. За "светлото бъдеще" ще е нужен друг враг, който да отклони вниманието от класовата диспропорция и най-удобния вариант на това е всеки да бъде враг, на човека до него. Така имаме почти неограничен конфликт, който е достатъчно само да се поддържа. Римляните са го измислили - "Разделяй и владей". Мисля, че това е отдавна подготвян процес, предполагам от началото на деветдесетте години. По-рано цивилизования свят имаше за цел да победи другата половина от цивилизования свят.

- Казвате, че човечеството се е преформатирало - вече не парите са цел, а властта над хората, "дълговите роби", лесните за манипулация и съответно твърде лесните за унищожение. Има ли изход от тази "тенджера"?
- Дълговото робство е удобен съвременен модел за подчинение. По-перфиден е от това да се оковават хора и да им се слагат нашийници.

Ние неусетно прекарваме целия си живот обслужвайки дълговото си робство. Толкова сме зависими от дълговия свят, че е достатъчно едно натискане на бутон, за да бъдем съсипани. Това се случи пред очите ни с канадските шофьори, които протестираха против ковид ограниченията. Банките просто им спряха сметките и ги занулиха. Да, беше нередно, незаконно и несправедливо, и какво от това? Този акт само показа колко зависими сме от банковата система и доколко тя е безнаказана в своеволията си.

От тази тенджера няма как да се излезе по безопасен начин. Този, който държи капака няма да го пусне лесно. Винаги е било така и така ще бъде.

Илюстрация: iStock by Getty Images

 - След като усещаме и вероятно разбираме неудобството да бъдем "сварени жаби", но сме привикнали към неудовлетворението, към изцеждащи ни концепции, как бихме могли да се спасим? С революция, но каква? Дали ни е останала сила за бунт? 
- Спасението е в разбиването на еднополюсния модел, който е окупиран от сегашните свръхбогати. Една империя може да бъде победена само от друга империя или поне да се достигне до някакво примирие. Колкото повече и различни в идеологията си империи съществуват, толкова по-голяма вероятността е да се поддържа в техните периферии що-годе нормално общество. Спомням си, как нашия развит социализъм беше победен от капитализма не заради по-напредничави идеологически доктрини, а защото капитализмът успя да направи животът на хората по-привлекателен и желан. Въпреки забраната да гледаме натам ние все пак виждахме този живот и се стремяхме към него. Всъщност комунизмът беше победен от самите нас. В момента, в който светът стана еднополюсен вече никой нямаше нужда да поддържа щастието и просперитета на хората и резултатите са пред нас. Надявам се да сме живи и да видим многополюсен свят, в който безумията ще бъдат отхвърлени по естествен път.

- Образованието, такова каквото сега го познаваме, може ли да бъде врата към ума ни, към критичното ни мислене, и да гарантира бъдещето ни? 
- Образованието, такова каквото го познаваме, ни прави точно такива, каквито е нужно да бъдем. Тоест - подчинени. Удобни и правилни колела в машината. За да излезем от този модел, ни трябва друго образование. Образованието е първото нещо, което беше съсипано в България и това не беше случайно.

Никой господар не иска умни роби. Робът трябва да е изпълнителен.

Освен това образованието не бива да е толкова технократски практично, а да е обвързано с духовността и морала. Но не и с новата духовност и новия морал, защото те са пълна липса на такива.

- Проблемът е в света или на човека в него, в "затлъстяването на духа", както го наричате в друга ваша книга "Жестоко"? 
- Духът винаги затлъстява, когато не е предизвикан. За затлъстелия дух сме си виновни ние. Но това се оправя лесно. Достатъчно са една-две по-сериозни кризи и човечеството ще се осъзнае. За съжаление, катарзисът ни няма да е в резултат на четене на книги, а на личен опит, при това неприятен.

Илюстрация: iStock by Getty Images

Купи книгата

- От кого произлиза властта - от волята и отговорността ни, или от правата, които сме делегирали на политици и корпорации? Твърде често се експлоатира със суверена, но като че ли "жабите" са мнозинството и не искат да разполагат със свобода и отговорност, а с дресьори.  
- Властта винаги е била цел и никога и при никакви обстоятелства не е давана от този, който я притежава на другите доброволно. Властта също така никога не е била делегирана от народ, суверен или който и да е на някого другиго. Тя винаги е изземвана. Не бива да се дава пример с градове държави от преди 2500 -3000 години. При това романтични примери. Усещането за справедливост тогава е идвало от старанието властимащите да използват властта като я насочват в посока, в която и управляваните също да имат интерес. Лошото е, че в момента възползването от тази власт се прави по груб и нагъл начин. Противочовешки начин. Политическата класа въобще не се старае да уеднакви стремежите си с тези на управляваните. Виждаме го всеки ден и навсякъде.

- До какво според Вас води либералната концепция? Заличава ли историята, историческата ни памет и автентичност?
- Целта на либералната концепция е да ни доведе до нов вид общество. Мисля, че целта беше: "Да нямаме нищо и да бъдем щастливи" (цитат от страницата на Световния Икономически Форум - Ida Auken). Целта на тази доктрина е да забравим за свръхбогатите, като сме ангажирани да се мразим с хората като нас. За целта трябва да сме разделени по всички признаци. По раса, по пол, по възгледи, по мечти, ако щете. Колкото повече сме разделени толкова по-добре. Да сме разделени на хомофоби, на расисти, на фашисти, на леви и десни, на ваксинирани и неваксинирани... Разделени по спомени, по исторически възгледи, по родова памет. Неизбежно това вреди, но то е измислено, за да ни вреди.

Лицемерната борба за права на всяка една различна група в обществото всъщност с агресивността си цели точно разделение. 

Илюстрация: iStock by Getty Images

- Изисквате справедливостта. Може ли тя да бъде възстановена в свят даващ правото на всеки да я прилага според личния си морал?  
- Справедливостта е дълбоко кодирана във всеки жив организъм. Човешкият вид е живял почти два милиона години и е оцелял и еволюирал, защото е възпитавал разбирането си за справедливост. Два милиона години ние не сме разполагали със съдилища, адвокати и тем подобни инструменти, и усещането ни за справедливост е било една от основните причини да се сработим. Справедливостта започва да се изопачава, когато се срещне с личния интерес. Колкото по-еволюирали ставаме, толкова повече се опитваме да избягаме от първичната си справедливост и се държим така, сякаш тя е нещо лошо. В момента справедливостта може да бъде толкова различна, колкото различни лични интереси има. Но тогава не говорим нито за морал, нито за справедливост, а за интерес.

- Как функционират мъжката и женската жаба? Има ли възможност за ново начало, връщащо мъжете и жените в нормалното?  
- Мъжката и женската жаба няма как да се върнат в нормалното. Те вече са сготвени. Хората осъзнали, че са мъже и жени - няма откъде да се връщат, защото никъде не са ходили.

Илюстрация: iStock by Getty Images

Купи книгата
- За какво се надявате да бъдете опроверган? 
- За всичко. Аз съм привърженик на научната доктрина, в чиято основа е съмнението. Религията изисква вяра, а науката - съмнение. Разбира се, надявам се, целия този неолиберален план да не е преднамерен и всичко да е някакво мое изкривено възприятие. Но в момента нещата въобще не изглеждат да са случайни. Никак даже. Имам лошото предчувствие, че живеем в последните години преди новото мрачно средновековие.

Интервю на Галина ЧОЛАКОВА

Снимки: Личен архив/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Още

9 велики истории за 9 велики личности

Още

7 кримки, които да прочетете на плажа това лято

Още

7 смразяващи кръвта трилъра за мързеливи летни дни

Още

Магията на любовта и други "демони" в 10 книги за едно приказно лято

Още

10 книги, които да вземете в куфара си това лято

Още

За свръхестествена почивка: 10 книги, които ще ви пренесат в друг свят