ЛЕГЕНДИ
Прокълнатата кралица на танца - Айседора Дънкан
Навършиха се 140 години от рождението й
Редактор : / 15730 Прочита 1 Коментара

На 27 май т.г. се навършиха 140 години от рождението на знаменитата танцьорка Айседора Дънкан, считана за основателка на модерния танц и основала свои школи в Русия и САЩ. Тя е една от най-желаните жени на своето време, но любовта й е белязана с фатални срещи и раздели. Нещастие я сполита и като родител - изгубва трите си деца. Умира в нелеп инцидент, удушена от... шала си.
Красива, загадъчна и нещастна...
Много от биографите на Айседора Дънкан окачествяват нерадостния й личен живот с "проклятие". Тя самата често казвала: "Танцът и любовта са моят живот!", но на практика никога не среща голямата любов. Сякаш сама предизвиква съдбата си, когато още като малко момиченце се зарича да не се омъжва.
Дора, както е истинското й име, е родена на 27 май 1877 г. в Сан Франциско, САЩ, в семейството на ирландци, които първо се местят в Ню Йорк, а после в Лондон. Именно там бъдещата звезда на танца изучава балет.
Малката Дора Анжела Дънкан /б.а. рожденото й име/ има нерадостното детство на дете на разведени родители. Майка й, преподавател по музика, в един момент остава сама с четири деца. Но макар да й е трудно, се справя и става пример за Айседора "Именно нейният безпокоен дух ни направи артисти", казва за майка си тя.
Дали примерът, който е имала в лицето на майка си, при отсъствието на баща в семейството, не е изградил някакъв тип мъжемразство още от детството й? - Над това умуват много от биографите на голямата танцьорка. Вероятно има логика в едно такова предположение. "Цялото мое детство премина под мрачната сянка на нашия тайнствен баща, признава балерината. За него не се говореше, но ужасната дума "развод" се запечата дълбоко в моето подсъзнание!..", казва тя и признава, че още като 12-годишна се зарича, че "няма да се омъжва".
Нещо повече, в тийнеджърските й години, заричането се превръща в революционно "кредо" - "против брака, за права на жените". Когато я питат, а как си представя да бъде родител, ако няма брак, Айседора развива дръзката за времето си теза, че "нищо не пречи на една жена и без брак да има не едно, а няколко деца"?!?
Нейната еманципираност, обаче, не й донася нито свобода, нито щастие. В живота й се зареждат все неподходящи за брак мъже. Разочарована от връзките си, един ден тя ще признае: "Аз винаги бях вярна на всеки свой възлюблен, и вероятно нямаше да загубя нито един от тях, ако те ми бяха по същия начин верни".
Горчивите чаши в живота й са не една и две. Първото си предложение за брак получава, когато е на 18. Кандидат-женихът е полякът Иван Мироцки. Тогава тя е на 18, а той на 45. Влюбва се не само в красотата й, но и в нейния талант - почитател й е. Но когато тя осъзнава, че също не е безразлична и би могла да свърже живота си с него, съдбата й готви неприятна изненада - Мироцки се оказва женен! Предадена и с разбито сърце, Айседора тръгва за Чикаго, а после се установява в Лондон... Не намира покой за душата си в нищо друго, освен в работата. Именно тези две пътувания слагат началото на стремителната й кариера.
През 1902 г. се състоява първият й солов спектакъл в Будапеща. Тогава тя е само на 25 - в разгара на младостта си. Появява се нов обожател - 27-годишният унгарски актьор Оскар Бережи. Двамата се сгодяват, и не щеш ли, седмица преди сватбата, на него му предлагат снимки в Мадрид. Опиянен от предложението, Бережи бързо забравя за годежа.
Следва ново огромно разочарование за Айседора. Тя за пореден път се заклева никога повече да не жертва изкуството заради любов.
Минават цели 4 години, преди отново да наруши тази клетва. Театралният режисьор Гордън Крег й прави силно впечатление.
Айседора забременява от него и през 1906 г. му ражда дъщеричка. Не само е готова, но моли Гордън да сключат брак - да станат истинско семейство. Той обаче има паралелна връзка с друга жена и се измъква с предложение, което осъзнава като неизпълнимо - Айседора да се откаже от кариерата си. Тя, естествено, отказва, двамата се разделят, и неследдълго Крег се жени за другата си приятелка. "Да остана с него означаваше не само да напусна изкуството си, но постоянно да тъна в униние и мрачна ревност, за която имах всички основания!..", пише в едно писмо до приятелка Айседора.
Тя, също като своята майка, е принудена да отглежда сама дъщеря си Дедри. Не изоставя танца. Мечтае за собствена школа за деца. И не щеш ли, се появява неин страстен почитател, който желае да й помогне да осъществи мечтата си. Парис Зингер е син на преуспяващ производител на шевни машини, семейството му е богато.
Двамата с Айседора не се женят, но тя забременява от него и през 1908 г. му ражда син - Патрик. Известно време двамата с Парис са щастливи. До нещастието!..
През 1913 г. автомобил, в който са децата на Айседора - Дедри и Патрик, се преобръща и пада в Сена. И двете деца умират от удавяне.
Цял Париж скърби. Всички вестници отразяват трагедията. Айседора, с опустошено сърце, отново е съвсем сама. С Парис Зингер се разделят.
1913 г. Всички вестници отразяват трагедията с децата на Айседора
Изпаднала в състоянието на дълбока депресия, Айседора неистово се нуждае от близък човек, който да й дари някаква утеха. Скоро в живота й се появява млад италиански скулптор, от когото тя ражда момченце. Съдбата отново е жестока - новороденото живее едва няколко дни.
След толкова много мъки и горест, Айседора Дънкан вече не вярва, че някога сърцето й ще заобича отново. Но ето че през 1921 г. заминава за Русия и там среща Сергей Есенин.
Тя е вече на 45, но оболеното й сърце отново е готово за любов. През 1922 г. Айседора Дънкан и руският поет сключват официален брак. Първият в живота й. Надеждите й, обаче, за ново начало, отново са попарени от съдбата. Двамата с Есенин живеят само 2 години заедно и се разделят.
Айседора Дънкан и Сергей Есенин
В края на 1925 г. Есенин е убит. Две години по-късно, на 14 септември 1927 г., пътувайки с автомобила си по улиците на Ница, красивата Айседора е удушена от... шала си. Фишуто се заплита в едно от автомобилните колела и пристяга шията й, преди шофьорът да забележи, че се случва нещо. Нелепа смърт, която кара биографите й открито да заговорят за поредния, последен фатализъм в живота й.
Нещастията сякаш я преследват...
"Над нея сякаш тегнеше проклятие!.. Всичките й връзки завършваха с някаква катастрофа!.. Всеки щастлив миг сякаш трябваше да бъде изкупен!.. Единственото щастие, което е изпитала тази забележителна жена, и което съдбата не дръзна да й отнеме, беше сцената!..", казва един от нейните биографи.
Еми МАРИЯНСКА