На 27 май т.г. се навършиха 140 години от рождението на знаменитата танцьорка Айседора Дънкан, считана за основателка на модерния танц и основала свои школи в Русия и САЩ. Тя е една от най-желаните жени на своето време, но любовта й е белязана с фатални срещи и раздели. Нещастие я сполита и като родител - изгубва трите си деца. Умира в нелеп инцидент, удушена от... шала си.

Красива, загадъчна и нещастна...

Много от биографите на Айседора Дънкан окачествяват нерадостния й личен живот с "проклятие". Тя самата често казвала: "Танцът и любовта са моят живот!", но на практика никога не среща голямата любов. Сякаш сама предизвиква съдбата си, когато още като малко момиченце се зарича да не се омъжва.

Дора, както е истинското й име, е родена на 27 май 1877 г. в Сан Франциско, САЩ, в семейството на ирландци, които първо се местят в Ню Йорк, а после в Лондон. Именно там бъдещата звезда на танца изучава балет.

Малката Дора Анжела Дънкан /б.а. рожденото й име/ има нерадостното детство на дете на разведени родители. Майка й, преподавател по музика, в един момент остава сама с четири деца. Но макар да й е трудно, се справя и става пример за Айседора "Именно нейният безпокоен дух ни направи артисти", казва за майка си тя.

Кралицата на танца

Дали примерът, който е имала в лицето на майка си, при отсъствието на баща в семейството, не е изградил някакъв тип мъжемразство още от детството й? - Над това умуват много от биографите на голямата танцьорка. Вероятно има логика в едно такова предположение. "Цялото мое детство премина под мрачната сянка на нашия тайнствен баща, признава балерината. За него не се говореше, но ужасната дума "развод" се запечата дълбоко в моето подсъзнание!..", казва тя и признава, че още като 12-годишна се зарича, че "няма да се омъжва".

Нещо повече, в тийнеджърските й години, заричането се превръща в революционно "кредо" - "против брака, за права на жените". Когато я питат, а как си представя да бъде родител, ако няма брак, Айседора развива дръзката за времето си теза, че "нищо не пречи на една жена и без брак да има не едно, а няколко деца"?!?

Нейната еманципираност, обаче, не й донася нито свобода, нито щастие. В живота й се зареждат все неподходящи за брак мъже. Разочарована от връзките си, един ден тя ще признае: "Аз винаги бях вярна на всеки свой възлюблен, и вероятно нямаше да загубя нито един от тях, ако те ми бяха по същия начин верни".

Горчивите чаши в живота й са не една и две. Първото си предложение за брак получава, когато е на 18. Кандидат-женихът е полякът Иван Мироцки. Тогава тя е на 18, а той на 45. Влюбва се не само в красотата й, но и в нейния талант - почитател й е. Но когато тя осъзнава, че също не е безразлична и би могла да свърже живота си с него, съдбата й готви неприятна изненада - Мироцки се оказва женен! Предадена и с разбито сърце, Айседора тръгва за Чикаго, а после се установява в Лондон... Не намира покой за душата си в нищо друго, освен в работата. Именно тези две пътувания слагат началото на стремителната й кариера.

През 1902 г. се състоява първият й солов спектакъл в Будапеща. Тогава тя е само на 25 - в разгара на младостта си. Появява се нов обожател - 27-годишният унгарски актьор Оскар Бережи. Двамата се сгодяват, и не щеш ли, седмица преди сватбата, на него му предлагат снимки в Мадрид. Опиянен от предложението, Бережи бързо забравя за годежа.

Оскар Бережи

Следва ново огромно разочарование за Айседора. Тя за пореден път се заклева никога повече да не жертва изкуството заради любов.

Минават цели 4 години, преди отново да наруши тази клетва. Театралният режисьор Гордън Крег й прави силно впечатление.

Айседора и Гордън Крег

Айседора забременява от него и през 1906 г. му ражда дъщеричка. Не само е готова, но моли Гордън да сключат брак - да станат истинско семейство. Той обаче има паралелна връзка с друга жена и се измъква с предложение, което осъзнава като неизпълнимо - Айседора да се откаже от кариерата си. Тя, естествено, отказва, двамата се разделят, и неследдълго Крег се жени за другата си приятелка. "Да остана с него означаваше не само да напусна изкуството си, но постоянно да тъна в униние и мрачна ревност, за която имах всички основания!..", пише в едно писмо до приятелка Айседора.

Айседора и Гордън Крег

Тя, също като своята майка, е принудена да отглежда сама дъщеря си Дедри. Не изоставя танца. Мечтае за собствена школа за деца. И не щеш ли, се появява неин страстен почитател, който желае да й помогне да осъществи мечтата си. Парис Зингер е син на преуспяващ производител на шевни машини, семейството му е богато.

Парис Зингер

Двамата с Айседора не се женят, но тя забременява от него и през 1908 г. му ражда син - Патрик. Известно време двамата с Парис са щастливи. До нещастието!..

През 1913 г. автомобил, в който са децата на Айседора - Дедри и Патрик, се преобръща и пада в Сена. И двете деца умират от удавяне.

С децата си Дедри и Патрик

Цял Париж скърби. Всички вестници отразяват трагедията. Айседора, с опустошено сърце, отново е съвсем сама. С Парис Зингер се разделят.

1913 г. Всички вестници отразяват трагедията с децата на Айседора

Изпаднала в състоянието на дълбока депресия, Айседора неистово се нуждае от близък човек, който да й дари някаква утеха. Скоро в живота й се появява млад италиански скулптор, от когото тя ражда момченце. Съдбата отново е жестока - новороденото живее едва няколко дни.

След толкова много мъки и горест, Айседора Дънкан вече не вярва, че някога сърцето й ще заобича отново. Но ето че през 1921 г. заминава за Русия и там среща Сергей Есенин.

Щастлива за кратко с Есенин

Тя е вече на 45, но оболеното й сърце отново е готово за любов. През 1922 г. Айседора Дънкан и руският поет сключват официален брак. Първият в живота й. Надеждите й, обаче, за ново начало, отново са попарени от съдбата. Двамата с Есенин живеят само 2 години заедно и се разделят.

Айседора Дънкан и Сергей Есенин

В края на 1925 г. Есенин е убит. Две години по-късно, на 14 септември 1927 г., пътувайки с автомобила си по улиците на Ница, красивата Айседора е удушена от... шала си. Фишуто се заплита в едно от автомобилните колела и пристяга шията й, преди шофьорът да забележи, че се случва нещо. Нелепа смърт, която кара биографите й открито да заговорят за поредния, последен фатализъм в живота й.

Нещастията сякаш я преследват...

"Над нея сякаш тегнеше проклятие!.. Всичките й връзки завършваха с някаква катастрофа!.. Всеки щастлив миг сякаш трябваше да бъде изкупен!.. Единственото щастие, което е изпитала тази забележителна жена, и което съдбата не дръзна да й отнеме, беше сцената!..", казва един от нейните биографи.

Еми МАРИЯНСКА