На 6 юни се навършиха 218 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин. Творбите на руския поет, драматург, критик, историк и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата, са съчетали по уникален начин мъдростта на Волтер, лиризма на Байрон и драматургичния талант на Шекспир. Пушкин е автор на истински шедьоври на поезията, достойни за музикални произведения. И такива произведения са създадени - операта "Евгени Онегин" на Чайковски, "Борис Годунов" на Мусоргски. Много от творбите на поета са екранизирани. И до днес литературни критици изследват връзките между написаното от гениалния поет и личните му преживявания. Едно от най-хубавите му стихотворения, в които като стон от душата излиза "Аз Ви обичах..." /"Я вас любил..." /, е посветено на една интересна жена, за която се знае много малко. Нейното име е Анна Оленина.

Анна била талантлива и добре образована девойка, за чиято ръка имало доста претенденти. Част от тях били изтъкнати литератори и хора на изкуството. Но Анна предпочела пред поетичните натури гвардейски офицер от Хусарския полк - Федор Андро де Ланжерон, син на градоначалника на Одеса.

Портрет на Анна Оленина, худ. О.Кипренски

Бащата на Анна - Алексей Николаевич Оленин, бил президент на Петербургската художествена академия. Самата Анна рисувала много хубаво, пишела стихове, разбирала от музика. Миловидната й външност я правела в очите на всички идеалната невеста. Още като 17-годишна Анна блести в обществото на императорския двор и постоянно е обкръжена от мъжко внимание.

Когато Пушкин за пръв път вижда Анна, той буквално е очарован не само от красотата, но и от поведението й. Но тогава тя е още малко момиче. При следващата им среща вече е очарователна млада жена, която буди мъжки желания. Анна изглеждала видимо поласкана от вниманието на знаменития поет. Приема поканата му за тайна среща в лятната градина, но някакси твърде предпазливо отвръща на ухажването му. В периода между 1828-а и 1829-а година Пушкин посвещава почти всичките си любовни стихотворения на Анна. Сред тях е и стихотворението с искрените стихове на огорчение, намекващи за отхвърляне от страна на любимата: "Аз Ви обичах, тъй искрено, тъй нежно..."

Според една от версиите родителите на Анна не дали благословията си дъщеря им да се омъжи за Пушкин. Според друга - поетът сам се отказал, като не се явил на покана за обяд у Оленини. Има и трета версия - че в онзи период Пушкин вече бил обект на секретен правителствен надзор, и самият баща на Анна бил сред подписалите това решение. Съдейки от горчивината в контекста на признанието "Аз Ви обичах...", по-правдоподобно изглежда предположението, че Пушкин е бил отблъснат от самата Анна.  

Портрет на графиня де Ланжерон, худ. И.К. Макаров, 1851 г.

Така или иначе, не било писано Пушкин и любимата му да станат мъж и жена. В едно от писмата на Анна, тя откровено споделя, че й е време да се омъжи и да напусне бащиния си дом. По критериите на онова време, вече я считат за стара мома. Омъжва се късно - на 32, през 1840 г., за Федор Андро. Всъщност, с избраника й я запознава Михаил Лермонтов. Самият Лермонтов също ухажвал Анна, но и той като Пушкин не успял да спечели докрай битката за ръката й.

Портрет на Анна Андро, худ. К. Брюлов

Бракът на Анна с Федор се оказва сполучлив във финансово отношение, но в него няма любов. В този брачен съюз Анна била постоянна жертва на ревността на съпруга си, който я ревнувал дори от миналото й на ухажвана светска красавица. Един ден Федор Андро решава с Анна да заминат за Полша, където той прави блестяща политическа кариера. Издига се до вицепрезидент, а Анна блести във висшето общество на Варшава и там е ухажвана от друг знаменит поет - Адам Мицкевич. Мъжът й отново ревнува и й устройва домашни скандали. Анна свиква да търпи това. Примирява се, като приема липсата на щастие в живота си за съдбовна предопределеност.  

Гробът на Анна Оленина-Андро в двора на манастира

След смъртта на съпруга си, се връща в Русия. Няколко години преди да почине, решава да отиде в женски манастир. В Корецкия манастир "Св. Троица" прекарва в послушание последните си дни. Умира на 18 декември 1888 г., на 80.

Еми МАРИЯНСКА