Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

ЗЛАТЕН ФОНД

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Анна Оленина избира брак без любов и умира в манастир

Портрет на Пушкин, худ. О. Кипренски, 1827 г.

На 6 юни се навършиха 218 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин. Творбите на руския поет, драматург, критик, историк и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата, са съчетали по уникален начин мъдростта на Волтер, лиризма на Байрон и драматургичния талант на Шекспир. Пушкин е автор на истински шедьоври на поезията, достойни за музикални произведения. И такива произведения са създадени - операта "Евгени Онегин" на Чайковски, "Борис Годунов" на Мусоргски. Много от творбите на поета са екранизирани. И до днес литературни критици изследват връзките между написаното от гениалния поет и личните му преживявания. Едно от най-хубавите му стихотворения, в които като стон от душата излиза "Аз Ви обичах..." /"Я вас любил..." /, е посветено на една интересна жена, за която се знае много малко. Нейното име е Анна Оленина.

Анна била талантлива и добре образована девойка, за чиято ръка имало доста претенденти. Част от тях били изтъкнати литератори и хора на изкуството. Но Анна предпочела пред поетичните натури гвардейски офицер от Хусарския полк - Федор Андро де Ланжерон, син на градоначалника на Одеса.

Портрет на Анна Оленина, худ. О.Кипренски

Бащата на Анна - Алексей Николаевич Оленин, бил президент на Петербургската художествена академия. Самата Анна рисувала много хубаво, пишела стихове, разбирала от музика. Миловидната й външност я правела в очите на всички идеалната невеста. Още като 17-годишна Анна блести в обществото на императорския двор и постоянно е обкръжена от мъжко внимание.

Когато Пушкин за пръв път вижда Анна, той буквално е очарован не само от красотата, но и от поведението й. Но тогава тя е още малко момиче. При следващата им среща вече е очарователна млада жена, която буди мъжки желания. Анна изглеждала видимо поласкана от вниманието на знаменития поет. Приема поканата му за тайна среща в лятната градина, но някакси твърде предпазливо отвръща на ухажването му. В периода между 1828-а и 1829-а година Пушкин посвещава почти всичките си любовни стихотворения на Анна. Сред тях е и стихотворението с искрените стихове на огорчение, намекващи за отхвърляне от страна на любимата: "Аз Ви обичах, тъй искрено, тъй нежно..."

Според една от версиите родителите на Анна не дали благословията си дъщеря им да се омъжи за Пушкин. Според друга - поетът сам се отказал, като не се явил на покана за обяд у Оленини. Има и трета версия - че в онзи период Пушкин вече бил обект на секретен правителствен надзор, и самият баща на Анна бил сред подписалите това решение. Съдейки от горчивината в контекста на признанието "Аз Ви обичах...", по-правдоподобно изглежда предположението, че Пушкин е бил отблъснат от самата Анна.  

Портрет на графиня де Ланжерон, худ. И.К. Макаров, 1851 г.

Така или иначе, не било писано Пушкин и любимата му да станат мъж и жена. В едно от писмата на Анна, тя откровено споделя, че й е време да се омъжи и да напусне бащиния си дом. По критериите на онова време, вече я считат за стара мома. Омъжва се късно - на 32, през 1840 г., за Федор Андро. Всъщност, с избраника й я запознава Михаил Лермонтов. Самият Лермонтов също ухажвал Анна, но и той като Пушкин не успял да спечели докрай битката за ръката й.

Портрет на Анна Андро, худ. К. Брюлов

Бракът на Анна с Федор се оказва сполучлив във финансово отношение, но в него няма любов. В този брачен съюз Анна била постоянна жертва на ревността на съпруга си, който я ревнувал дори от миналото й на ухажвана светска красавица. Един ден Федор Андро решава с Анна да заминат за Полша, където той прави блестяща политическа кариера. Издига се до вицепрезидент, а Анна блести във висшето общество на Варшава и там е ухажвана от друг знаменит поет - Адам Мицкевич. Мъжът й отново ревнува и й устройва домашни скандали. Анна свиква да търпи това. Примирява се, като приема липсата на щастие в живота си за съдбовна предопределеност.  

Гробът на Анна Оленина-Андро в двора на манастира

След смъртта на съпруга си, се връща в Русия. Няколко години преди да почине, решава да отиде в женски манастир. В Корецкия манастир "Св. Троица" прекарва в послушание последните си дни. Умира на 18 декември 1888 г., на 80.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Портрет на Пушкин, худ. О. Кипренски, 1827 г.

Портрет на Анна Оленина, худ. О.Кипренски

Портрет на Анна Оленина, худ. П. Соколов, 1825 г.

Портрет на Анна Оленина, худ. И. Шевцов, 1835 г.

Портрет на Анна Андро, худ. К. Брюлов

Портрет на графиня де Ланжерон, худ. И.К. Макаров, 1851 г.

Гробът на Анна Оленина-Андро в двора на манастира

Календар

Препоръчваме ви

Поетът Добромир Банев празнува с "Любов до синьо" своята 50-годишнина

Премиерата ще се състои на 13 февруари от 18:30 часа в централното фоайе на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

Почувствай хедонизма на артистичната бохема с вечните "Жюл и Жим" (откъс)

Емблематичната творба на Анри-Пиер Роше, въдхновила легендарния Франсоа Трюфо за едноименния му филм, излезе на пазара в ново издание

В януарски студ и мраз посрещаме отново „Нощта на четенето”

Български библиотеки и книжарници се включват в третото издание на 19 януари

"Книгата за изкуството" от поредицата "Големите идеи, обяснени просто" е вече на книжния пазар

Какво е произведение на изкуството? На този и други въпроси дава отговор новото енциклопедично и богато илюстрирано издание на Книгомания

Боян Биолчев представи книгата си "Преселението" в Литературен клуб "Перото"

На премиерата в НДК присъстваха много приятели и почитатели на бившия ректор на Софийския университет

Виктор Шендерович взе наградата за къс хумористичен разказ на името на Алеко

Ежегодният литературен конкурс се организира всяка година от община Свищов, Международната фондация "Алеко Константинов" и редакцията на вестник "Стършел"