Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

ЗЛАТЕН ФОНД

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Анна Оленина избира брак без любов и умира в манастир

Портрет на Пушкин, худ. О. Кипренски, 1827 г.

На 6 юни се навършиха 218 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин. Творбите на руския поет, драматург, критик, историк и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата, са съчетали по уникален начин мъдростта на Волтер, лиризма на Байрон и драматургичния талант на Шекспир. Пушкин е автор на истински шедьоври на поезията, достойни за музикални произведения. И такива произведения са създадени - операта "Евгени Онегин" на Чайковски, "Борис Годунов" на Мусоргски. Много от творбите на поета са екранизирани. И до днес литературни критици изследват връзките между написаното от гениалния поет и личните му преживявания. Едно от най-хубавите му стихотворения, в които като стон от душата излиза "Аз Ви обичах..." /"Я вас любил..." /, е посветено на една интересна жена, за която се знае много малко. Нейното име е Анна Оленина.

Анна била талантлива и добре образована девойка, за чиято ръка имало доста претенденти. Част от тях били изтъкнати литератори и хора на изкуството. Но Анна предпочела пред поетичните натури гвардейски офицер от Хусарския полк - Федор Андро де Ланжерон, син на градоначалника на Одеса.

Портрет на Анна Оленина, худ. О.Кипренски

Бащата на Анна - Алексей Николаевич Оленин, бил президент на Петербургската художествена академия. Самата Анна рисувала много хубаво, пишела стихове, разбирала от музика. Миловидната й външност я правела в очите на всички идеалната невеста. Още като 17-годишна Анна блести в обществото на императорския двор и постоянно е обкръжена от мъжко внимание.

Когато Пушкин за пръв път вижда Анна, той буквално е очарован не само от красотата, но и от поведението й. Но тогава тя е още малко момиче. При следващата им среща вече е очарователна млада жена, която буди мъжки желания. Анна изглеждала видимо поласкана от вниманието на знаменития поет. Приема поканата му за тайна среща в лятната градина, но някакси твърде предпазливо отвръща на ухажването му. В периода между 1828-а и 1829-а година Пушкин посвещава почти всичките си любовни стихотворения на Анна. Сред тях е и стихотворението с искрените стихове на огорчение, намекващи за отхвърляне от страна на любимата: "Аз Ви обичах, тъй искрено, тъй нежно..."

Според една от версиите родителите на Анна не дали благословията си дъщеря им да се омъжи за Пушкин. Според друга - поетът сам се отказал, като не се явил на покана за обяд у Оленини. Има и трета версия - че в онзи период Пушкин вече бил обект на секретен правителствен надзор, и самият баща на Анна бил сред подписалите това решение. Съдейки от горчивината в контекста на признанието "Аз Ви обичах...", по-правдоподобно изглежда предположението, че Пушкин е бил отблъснат от самата Анна.  

Портрет на графиня де Ланжерон, худ. И.К. Макаров, 1851 г.

Така или иначе, не било писано Пушкин и любимата му да станат мъж и жена. В едно от писмата на Анна, тя откровено споделя, че й е време да се омъжи и да напусне бащиния си дом. По критериите на онова време, вече я считат за стара мома. Омъжва се късно - на 32, през 1840 г., за Федор Андро. Всъщност, с избраника й я запознава Михаил Лермонтов. Самият Лермонтов също ухажвал Анна, но и той като Пушкин не успял да спечели докрай битката за ръката й.

Портрет на Анна Андро, худ. К. Брюлов

Бракът на Анна с Федор се оказва сполучлив във финансово отношение, но в него няма любов. В този брачен съюз Анна била постоянна жертва на ревността на съпруга си, който я ревнувал дори от миналото й на ухажвана светска красавица. Един ден Федор Андро решава с Анна да заминат за Полша, където той прави блестяща политическа кариера. Издига се до вицепрезидент, а Анна блести във висшето общество на Варшава и там е ухажвана от друг знаменит поет - Адам Мицкевич. Мъжът й отново ревнува и й устройва домашни скандали. Анна свиква да търпи това. Примирява се, като приема липсата на щастие в живота си за съдбовна предопределеност.  

Гробът на Анна Оленина-Андро в двора на манастира

След смъртта на съпруга си, се връща в Русия. Няколко години преди да почине, решава да отиде в женски манастир. В Корецкия манастир "Св. Троица" прекарва в послушание последните си дни. Умира на 18 декември 1888 г., на 80.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Портрет на Пушкин, худ. О. Кипренски, 1827 г.

Портрет на Анна Оленина, худ. О.Кипренски

Портрет на Анна Оленина, худ. П. Соколов, 1825 г.

Портрет на Анна Оленина, худ. И. Шевцов, 1835 г.

Портрет на Анна Андро, худ. К. Брюлов

Портрет на графиня де Ланжерон, худ. И.К. Макаров, 1851 г.

Гробът на Анна Оленина-Андро в двора на манастира

Календар

Препоръчваме ви

"Вазов е нашият бряг и нашата безкрайност" - Столична библиотека с уникални издания

"Вазов ще живее, докато има българско слънце, български дух, докато има почтеност и достойнство на земята", с тези думи Здравка Евтимова откри изложбата на библиотеката, включваща безценни екземпляри

Роулинг, Рушди, Чомски и още 150 интелектуалци: Свободата на словото е под заплаха

Писатели, интелектуалци, журналисти са подписали отвореното писмо, в което предупреждават за заплаха от "ограничаване на дебата"

Произведения на Иван Вазов, съхранявани 150 години, показва БАН

В 18.00 часа на Голямата сцена в Народния театър ще се състои тържествена церемония, на която ще станат известни имената на номинираните и на носителя на новоучредената награда за духовен принос на името на Вазов

Татяна Лолова представи своите "Дневници и делници" на открито

Любимата актриса на поколения българи чете подбрани откъси от своите дневници, писани в продължение на 50 години

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

Режисьорът разказва за своя живот, вдъхновения, пропасти и моменти на креативност, за да осъществи всеки един от своите филми

Орхан Памук завършвал роман за пандемия, когато настъпил коронавирусът

Нобеловият лауреат е на път да завърши "Чумни нощи", посветена на чумна пандемия в началото на 20 век