Любовният живот на Емил Зола

Емил-Едуар Шарл Антоан Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж на улица "Сен Жозеф" 10. Баща му, Франсоа Зола, е виден инженер-конструктор от далматински произход, роден във Венеция през 1795 г. Майка му Емилия, по баща Обер, е родена във Венеция през 1820 г.
Емил Зола като малък
Баща му си отива от този свят, когато Зола е още дете. Прекарва детството си в "Екс ан Прованс". Седемгодишният Емил се озовава в деликатна ситуация. Слугата на семейството, Мустафа, изпитва сексуално влечение към момчето. От този момент у Зола се заражда непримиримост към хомосексуализма. Зола е романтичен младеж, който чете и пише поезия. Като ученик се увлича от поетите романтици Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе.

Емил Зола
Децата му Дениз и Жак, снимани от самия нето
На 25 години Зола среща шивачката Александрина Мелей. Тя е стройна, впечатляваща брюнетка, една година по-възрастна от него. За срещите им не се знае много. Александрина била любовница на Пол Сезан, с когото Зола е приятел. Вероятно самият художник запознава Мелей с него.

Според някои негови биографи шивачката привлича вниманието на Зола с истеричния си плач по предишния си любовник, който я напуснал. Мелей и Зола заживяват заедно. Четири години по-късно се женят. Александрина и Емил имат проблеми в секса. Едва след пет години Зола признава на свой приятел, че още в началото на семейния живот правел любов с жена си веднъж на десетина дни.

Скоро и тези периодични изблици на страст секват. Студенината и отчуждението не след дълго съсипват брака им и той влага потиснатите си емоции в писането. Романите му изобилстват с горещи описания на секс и голота, каквито липсват на самия него. След 18 години брак без любов и ласки Зола става почти 100 кг, чувства се нещастен и преждевременно остарял. Той признава пред приятели, че е изкушен от мисълта да се пъхне в леглото с първото младо момиче.

През 1887 г. неговият живот се променя невероятно. Той се подлага на диета, отслабва. Няколко години по-късно среща Жан Розеро, която жена му наема за перачка. Тя е на 20 г., стройна, тъмноока и е силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея и я настанява в апартамент, в който се срещат. Жан му ражда две деца - Дениз и Жак.

Творецът се посвещава изцяло на жената, която му дава непознатото дотогава щастие - да има истинско семейство и близост, топлота. Зола се грижи, обича и закриля любимата си Жан.
Говори в Лондон по покана на Института по журналистика
Емил Зола в кабинета си

Зола дълги години води паралелен живот между двете си семейства. Доброжелател обаче информира Александрина с анонимно писмо за неговата метреса и децата им. Законната съпруга на Зола прави скандал и го заплашва с развод, но скоро се примирява. Тя дори започва да се среща с децата, приема ги и след смъртта на майка им Жан се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.

Писателят умира на 29 септември 1902 година в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с воински почести.

Любими мисли на писателя:

Ако накарате истината да замълчи и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.

В твореца има двама души — поет и занаятчия. Един се ражда поет, а друг става занаятчия.

Истината е в настъпление и нищо няма да я спре.

По мое мнение не може да твърдите, че сте видели нещо, преди да сте го фотографирали.

Автографът на писателя

Художникът е нищо без талант, а талантът е нищо без труд.

Цивилизацията няма да достигне съвършенство, докато последният камък от последната църква не падне върху последния свещеник.

Човек е създал Бог, за да може Бог да го спаси.

Валерия КАЛЧЕВА