Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Коментари

Допаминът не е хормон на щастието, той ни тласка към зависимост

ЗА УВЕРЕНИ И ЩАСТЛИВИ ДЕЦА

Допаминът не е хормон на щастието, той ни тласка към зависимост

"Допаминови деца" на Микалийн Дюклеф е рядко съчетание от научна яснота, лична честност и практическа дълбочина. Тя не натрапва, а разкрива. Не обвинява, а осветява...

Отказ

Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:

  • не си измислят и пишат прякори всеки път;
  • не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.

И нищо за Алцхаймер

Къде отиде този свят, щом и философите, и то баш дървените философи почнаха да разбират от медицина и физиология... Прегледах писанието, като наръчник за самоубиици и детеубийци става.

Личи си, че авторката на тази рекламна статия не само, че хал хабер си няма от медицина, но дори не си е направила труда да прочете малко научна литература. Запомнете - като кажете допамин, то първото нещо за което трябва да се сетите е кокаин. И като кажеш кокаин, то първото нещо за което трябва да се сетите е допамин. Защото кокаина единственото нещо което прави е да пречи на освободения допамин в тялото да се абсорбира обратно. И допамина в тялото достига до критични граници и човек изпада в еуфория. И след като ефекта на допамина отшуми, човек иска нова порция, но децата за съхранение в човешкото тяло са изчерпани за момента и човек изпада в абстиненция. Дали кокаин, дали друг стимул, който пречи на обратното резорбиране на допамина, няма толкова значение, човек непрекъснато ще се сблъсква с такива стимули. Важното е да разполага с активни вещества в своето тяло, които биха блокирали тези стимули, както и да разполага с достатъчно прекурсори от които се произвежда допамина. Човешкото тяло е нанозавод и просто трябва да се научим да го управляваме.

Календар