Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

"Мразя я в червата си тази кучка!", казва писателят за майка си, която го облича като момиче до 4-годишна възраст

На 2 юли се навършват 56 години от смъртта на Ърнест Хемингуей, един от най-големите световни писатели. Носител е на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда "Пулицър" през 1953 г. за повестта му "Старецът и морето". Той е част от така нареченото "изгубено поколение" - група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия. "

Като творец той пишеше така естествено, както лети ястребът, и толкова ясно, колкото езерото отразява", казва един от неговите биографи. За да се самодисциплинира и, както той казва "за да не се бъзикам със себе си", писателят си поставял норма за написани думи. Дневното му "производство" от думи, което той записвал на специална дъска, варира между 450 и 1250. Имало дни, в които работел извънредно, за да не се чувства виновен когато прекара следващия ден на риболов.

Ърнест Хемингуей

Още

"Бащата на Шерлок Холмс" говорел с духове

"Бащата на Шерлок Холмс" говорел с духове

Пишел сутрин рано, обикновено докъм обяд. "Когато работя над книга или разказ, пиша всяка сутрин - рано след зазоряване, колкото е възможно по-рано. По това време не те безпокои никой, хладно е или дори студено, и се стопляш, докато работиш."

Хемингуей пишел прав - работен навик, който е придобил още от самото начало на кариерата си. Когато започвал някой проект, винаги пишел отначало с молив, върху поставката за писане, на тънка хартия за пишеща машина.

Писателят обожавал живота

Още

Животът на Флобер - словесен педантизъм и безразборен секс

Животът на Флобер - словесен педантизъм и безразборен секс

След като напишел нещо, отделял много повече време да го съкрати до минимум. Понякога с часове обмислял избора на една единствен дума, на конструкцията или звученето на една единствена фраза. "Аз пиша една страница по майсторски начин и още деветдесет и една, които са боклук. И се опитвам да хвърля боклука в кошчето." Последната страница на "Сбогом на оръжията" Хемингуей е преработвал 39 пъти. "Трябваше да намеря правилните думи", обяснява писителят.

Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение.

С Марлене Дитрих, с която изживява платонична любов

Още

Чарлз Буковски: Повече ми допадат развратниците, отколкото светците

Чарлз Буковски: Повече ми допадат развратниците, отколкото светците

Ърнест Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Илинойс, САЩ, в силно религиозно протестантско семейство. Дядовците на Хемингуей са участвали в Гражданската война и семейството му се гордее с тази военна традиция. Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и защото губи голяма сума пари.

Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей го учи да обича живота сред природата. Ърнест има влечение към екстремните изживявания и често претърпява злополуки. Отличава се с изключителна физическа сила и издръжливост.

Майка му, Грейс Хемингуей, е амбициозна жена, която за всичко налагала собственото си мнение. Той е в сложни отношения с нея, които постепенно прерастват в ненавист: "Мразя я в червата си тази кучка!", казва писателят.

С майка си Грейс Хемингуей

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл преодолее последствията от тази лудост. Писателят обвинява майка си за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж.Майка му е искала той да стане музикант и го принудила да свири на виолончело. Тя била толкова упорита и амбициозна, че дори го спряла от училище за една година - за да може да свири.Първият голям пробив на писателя, романът "И изгрява слънце", майка му коментира така: "Той проституира със своя талант" и "поощрява сензациите".

"Тя пося в сърцето ми само омраза. Искаше свобода, но само за себе си. Беше завършена егоистична американска кучка. Ако си близо до нея, или ставаш нейн роб, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах далеч."


Писателят като млад

Още

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

"Майната ти, Англия!", отвръща на критиката авторката на "Птиците", "Ребека" и "Куклата"

След завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца в Канзас Сити като репортер за "Канзаска звезда" (The Kansas City Star). По-късно той казва: "Работата във вестник не вреди на младия писател и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея навреме." Като млад журналист, Хемингуей имал затруднения със сегашните причастия на глаголите. Често редакторите му се оплаквали от граматическите му грешки, на което той винаги отговарял: "Затова ти се плаща, за да поправяш!"

Ърнест Хемингуей веднъж публикувал рецепта за ябълков пай в своята рубрика. В действителност, той е имал много кулинарни рецепти, някои от които дори са музейни експонати, като тази рецепта за хамбургер.

Още

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

По време на Първата световна война Хемингуей се записва доброволец и става шофьор на линейка в Италия. На 8 юли 1918 г. е ранен в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве. Два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Докато се възстановява от раните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По-късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа "Сбогом на оръжията" (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 г. с участието на Гари Купър и Хелън Хайес.

Още

Авторката на "Отнесени от вихъра" умира, пометена от такси

Авторката на "Отнесени от вихъра" умира, пометена от такси

След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в Чикаго. В края на 1920 г. среща Елизабет Хадли Ричардсън, която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 г. по съвет на писателя Шъруд Андерсън младото семейство се установява в Париж. В Европа Хемингуей се сближава с писатели като Гъртруд Стайн, Фицджералд, Езра Паунд, Форд Мадокс Форд, Шъруд Андерсън, Джеймс Джойс. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент.

Още

Носителят на "Пулицър" Джон Ъпдайк: Най-живи сме, когато сме влюбени

Носителят на "Пулицър" Джон Ъпдайк: Най-живи сме, когато сме влюбени

Фицджералд е сред хората, които често са търпели сарказма и острия език на писателя. Когато той изпратил на Хемингуей писмо от 10 страници, в което го съветвал как да завърши романа "Сбогом на оръжията", Ърнест му отговорил с бележка от 3 думи: "Целуни ме отзад". В "Безкраен празник" Хемингуей изобразява Фицджералд в неблагоприятна светлина.
Ирландският писател Джеймс Джойс е честа компания на Хемингуей за тежки запои в Париж. Понякога Джойс се забърквал в неприятности, след което се скривал и се обаждал на своя приятел Ърнест да го измъква от тях.

С любимото питие

Още

Любовният живот на Емил Зола

Любовният живот на Емил Зола

Когато не е зает с писане, Хемингуей обикаля с жена си Хадли Франция, Швейцария и Италия. Те често карат ски в Алпите. През 1922 г. Хемингуей заминава като кореспондент в Гърция и Турция, за да предава репортажи оттам за войната между двете страни. През 1923 г. той два пъти посещава Испания, като втория път отива специално за да гледа боеве с бикове на годишния фестивал в Памплона.

Първите книги на Хемингуей - "Три разказа и десет стихотворения" (1923 г.) и "В наше време" (1924 г.) - са публикувани в Париж. "Пролетни порои" се появява през 1926 г., същата година излиза и първият значим роман на Хемингуей "И изгрява слънце". Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, участници в разочарованото "изгубено поколение" след Първата световна война.

Сред приятели

Главни герои са лейди Брет Ашли и Джейк Барнс. Лейди Брет обича Джейк, който е ранен във войната и не може да отговори на нейните сексуални желания. Джейк, Брет и тяхната странна група приятели имат разнообразни приключения из Европа - в Мадрид, Париж и Памплона. Опитвайки се да се справят с отчаянието, те се отдават на алкохола, насилието и секса. Историята е разказана в първо лице. Както и Джейк, Хемингуей също е ранен през войната, също като автора се увлича от бикоборството. Историята завършва с горчив привкус: "О, Джейк" - казва Брет, - "ние можехме да прекараме дяволски добре заедно". Между 1924 и 1926 г. Хемингуей пише и преработва романа в различни части на Испания и Франция. Той става първият му голям успех като романист. Въпреки че езикът на романа е семпъл, Хемингуей така умело използва недоизказаното и пропуснатото по подразбиране, че текстът придобива многопластова дълбочина и богатство. През 1957 г. романът е екранизиран.

Още

Животът на Гогол бил истински кошмар

Животът на Гогол бил истински кошмар

След публикацията на "Мъже без жени" (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 г. и същата година той се жени за Полин Пфайфър, редактор на модно списание. Във Флорида написва "Сбогом на оръжията", публикуван през 1929 г. Действието се развива на италианския фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът жъне огромен успех както сред критиката, така и чисто търговски.

Със съпругата си Полин Пфайфър

Още

Агата Кристи: Никога не се връщайте там, където сте били щастливи

Агата Кристи: Никога не се връщайте там, където сте били щастливи

През 30-те години на миналия век Хемингуей пише такива големи произведения като "Смърт след пладне" (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и "Зелените хълмове на Африка" (1935 г.) - история за ловно сафари в Източна Африка. "Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин..." е може би най-често цитираният ред от тази книга. По романа "Да имаш и да нямаш" (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс, с когото се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето. Хемингуей се сближава и с жената на Хоукс, Слим, която по-късно казва: "Имаше някакво непосредствено и мигновено привличане между нас, недекларирано, но много, много силно".

На лов в Кения

Още

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Щедрият и самотен раздавач на мъдрост Джон Стайнбек

Разказват, че Хоукс се похвалил на Хемингуей, че може да направи "филм и от най-лошото му произведение". Авторът попитал, "Кое е най-лошото нещо, което някога съм писал?" А Хоукс отговорил, "Онова парче "Да имаш и да нямаш". Хемингуей се съгласява. "Имах нужда от пари," - ще каже по-късно той. Филмът обаче наистина става сполучлив. В писането на сценария му участва Уилям Фокнър. Уолис Стивънс веднъж нарича Хемингуей най-значителният от живите поети, поне що се касае до темата за необикновената действителност. Под "поет" Стивънс разбира стилистичните постижения на Хемингуей в краткия разказ.

В Африка

Още

Прости ли Габриел Гарсия Маркес на България?

Прости ли Габриел Гарсия Маркес на България?

Сред неговите най-прочути разкази е "Снеговете на Килиманджаро", който започва с епитаф за западния връх на планината, наречен "Дом на Бога", близо до който са намерени останките на леопард. А долу в саваната неуспелият писател Хари умира от гангрена в ловен лагер. "Той обичаше твърде много, искаше твърде много, и пишеше за всичко това". Точно преди края на историята Хари има видение. Той сънува, че е качен на спасителен самолет, за да види върха на Килиманджаро - страхотно висок и невероятно бял под слънцето.

През 1937 г. Хемингуей е съпричастен с Испанската гражданска война. Като много писатели той е на страната на лоялистите, поддръжниците на законно избраното социалистическо правителство. В Мадрид среща Марта Гелхорн, писателка и военен кореспондент, която през 1940 г. става негова трета жена. В "За кого бие камбаната" (1940 г.) Хемингуей се връща отново към Испания. Той посвещава книгата на Гелхорн - тя е частичен прототип на Мария от романа. Историята обхваща само няколко дни и се върти около взривяването на мост от малка група партизани. Докато героинята от "Сбогом на оръжията" умира след раждане на мъртво дете, тук главният герой, Робърт Джордан, жертва живота си за другарите и любовта. Темата за идването на смъртта е централна и в "Отвъд реката, сред дърветата" (1950 г.)

Хемингуей на фронтовата линия в Испания

Освен към ловните експедиции в Африка и Уайоминг, Хемингуей се пристрастява към дълбоководния риболов в крайбрежните води на Кий Уест, Бахамите и Куба. Същевременно той екипира рибарската си лодка и заедно с екипажа си наблюдава действията на нацистките подводници в района по време на Втората световна война.

Пристрастен към лова

През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба. Природата там е рай за неговите котки. Първите години след сватбата му с Гелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Гелхорн нарича Хемингуей своя "спътник по неволя". Тя иска да пътува и да "усеща пулса на нацията" и света.
В началото на 1941 г. Гелхорн предприема с Хемингуей дълго пътуване до Китай. Разводът им през 1945 г. е горчиво разочарование и за двамата. По-късно Гелхорн казва, че "е живяла с митоманиак - човек, който вярва във всичко, което казва, несъзнателен лъжец, измислящ лъжи, за да придаде значимост на всичко, което го заобикаля". През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Гелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието "Тайм", която той среща в ресторант в Лондон през 1944 г.

Със съпругата си Мери Хемингуей

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Романът "Отвъд реката, сред дърветата" се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но "Старецът и морето", публикуван за първи път в списание "Лайф" през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който доживява 104 години и умира през януари 2002 г. Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва "Безкраен празник" - мемоари за 20-те години на миналия век в Париж.

Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията от 1959 г. и остава да живее там и след това. Той поддържа режима, но когато животът става твърде труден, се завръща в Съединените щати.

С Фидел Кастро в Куба

Още

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

При посещение в Африка през 1954 г. Хемингуей претърпява самолетна катастрофа и лежи в болница. Същата година започва да пише "Истинска при първа светлина", True at First Light) - в което описва сафари в Кения. Това е последната му творба. Част от нея се появява в "Спортс Илюстрейтид" през 1972 г. под заглавие "Африкански дневник", а книгата под оригиналното заглавие е издадена чак през юли 1999 г. Също и други романи на Хемингуей са публикувани посмъртно.

Хемингуей непрекъснато стимулирал творческия си заряд с алкохол, красиви жени и най-вече - с ектремни занимания - война, лов, пак война... "Но най-доброто писане със сигурност се получава когато си влюбен", признава писателят.

Страстен почитател на котките, писателят отглежда странна порода шестопръсти котки. Когато му подарили първото животинче, то веднага било обгрижено и нахранено. Получило името Снежна топка.

С една от котките си, които били 57 на брой

Постепенно количество на котките в дома на писателя достигнало до 57! Пухкавите потомци на Снежна топка, всички шестопръсти, остават известни като "котките на Хемингуей". И до ден днешен в къщата-музей на писателя в Кий Уест, в качеството си на живи забележителности продължават да живеят няколко поколения от странната порода.

Една от любимите му котки с шест пръста

Хемингуей издържа на големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. Въпреки това, Хемингуей никога не пишел след като е пил.

Още

Авторът на "Майстора и Маргарита" води тежка битка с морфина

Авторът на "Майстора и Маргарита" води тежка битка с морфина

В края на 40-те обаче започва да чува гласове, наддава на тегло и започва да страда от високо кръвно налягане. Сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно. Патрик също има проблеми с алкохола през целия си живот. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който установява чернодробна цироза.

Една от последните снимки на писателя

В течение на няколко години Хемингуей се борил с тежка депресия и влошено здраве. Той е лекуван с електрошокова терапия за маниакалната си депресия.

След последното си пребиваване в клиниката Майо, лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка. Въпреки, че е установено самоубийството, вестниците съобщават, че е починал при инцидент. Пет години по-късно, последната му жена Мери публично оповестява истината. Писателят се е застрелял с ловната си пушка Винченцо Бернардели (Vincenzo Bernardelli) в дома си в Кечъм, Айдахо. Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.

Самоубийството е основна тема в някои от най-добрите книги на Хемингуей. В апогея на славата си, Хемингуей написал: "Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия".

Бюстът му в Памплона (Снимка: Shutterstock)

Любими мисли от великия писател

"Човек може да бъде унищожен, но не и победен."

С двамата си сина в дома си във Флорида

 "Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно."

"Вестникарската работа не може да навреди на никой млад автор - и дори може да му помогне, ако успее я напусне навреме."

"Богатите не са като нас с вас, те имат повече пари."

"Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол."

"Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край."

Раздава автографи в любимата Памплона

"Има само три вида спорт - рали, корида и алпинизъм. Останалите са просто игри."

"Всичко, което е далече от морето, е провинция."

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 2

1/1

С Марлене Дитрих, с която изживява платонична любов

С Фидел Кастро в Куба

В Африка

Със съпругата си Полин Пфайфър

С любимото питие

Писателят обожавал живота

На лов в Кения

С двамата си сина в дома си във Флорида

Със съпругата си Мери Хемингуей

Ърнест Хемингуей

Раздава автографи в любимата Памплона

Бюстът му в Памплона (Снимка: Shutterstock)

Една от любимите му котки с шест пръста

С Марлене Дитрих, с която изживява платонична любов

Хемингуей на фронтовата линия в Испания

Писателят пише винаги сутрин

Една от последните снимки на писателя

С една от котките си, които били 57 на брой

На лов в Африка

Писателят като млад

Сред приятели

Пристрастен към лова

С майка си Грейс Хемингуей

Календар

Препоръчваме ви

Райна Кабаиванска: Дъщеря ми не ми е простила, че като дете ме виждаше само на празници

Бях пълна като малка и много ме обиждаха, спомня си оперната прима

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Догодина ще покажа на света живия свидетел на обесването на Левски

Как дете от приют става най-добрия коафьор на звездите

Видал Сасоун извърши истинска революция в прическите и превърна професията си в изкуство

Виждали ли сте картините на Пол Макартни?

Кого най-често рисува знаменитият бийтълс?

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

Писателят отнесе в Отвъдното образа на човека с "чадъра", който посегна на живота му през 1978-а

10 факта и 5 цитата с името Захарий Стоянов

130 години от смъртта на автора на "Записки по българските въстания"