Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Романът, който нарежда Михаил Булгаков сред най-големите писатели на 20 в., е "Майстора и Маргарита". Той е публикуван цели 26 години след смъртта му. Първото му издание е през 1966 г. и е в съкратен вариант. За да достигне романа до читателите, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа. По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник на сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон, "Дяволът в бита, легендите и литературата на Средните векове" и др. 

Портрет на писателя

Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А.З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на "Зойкина квартира" и "Пурпурният остров".

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и се свързва с нея. Елена Шиловская проявявя недоверие къв него, но в крайна сметка му дава да прочете ръкописа на "Майстора и Маргарита". Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги и в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание "Москва" през 1966 г. с тираж 150 хил. екземпляра. В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в пети том на събраните съчинения на автора, излезли през 1990 г.

Анкета, проведена през пролетта на 1999 г. от френската верига книжарници "Фнак" и парижкия вестник "Монд", нарежда "Майстора и Маргарита" сред най-добрите книги на 20 век.

Като млад лекар, Булгаков преживява тежък период на пристрастяване към морфина. Описва ужаса, през който преминава, в разказа "Морфин."

Да си сложи за първи път морфин, го подтиква случай от неговата практика. Първата съпруга на Михаил Булгаков, Татяна Лапа, си спомня: "Когато живеехме в Николско, Смоленска губерния, му докараха пациент, момче болно от дифтерит. Михаил го прегледа и реши да изсмуче с тръба дифтеритните наслагвания по гърлото му. Смяташе, че не може да не се е заразил при тази манипулация и си сложи противодифтеритен серум.

Татяна Лапа, първата съпруга на Булгаков

Започна да изпитва ужасен сърбеж, лицето му се поду, тялото му се покри с обрив, почувства ужасни болки в краката. Михаил не можа да понесе това и помали да му сложат морфин. След инжекцията му стана по-леко, той заспа, а по-късно, страхувайки се, че сърбежът ще се появи отново, реши да повтори инжекцията с морфин. Ето така започна всичко. "

"Михаил беше пристрастен към морфина и понякога през нощта след като си слагаше инжекция, на него му прилошаваше, имаше чувството, че умира. До сутринта тези усещания преминаваха. След обяд той си поставяше поредната доза и се стабилизираше. Понякога през нощта го измъчваха кошмари. Скачаше от леглото, преследван от призраци. Това е обяснението, че той смесваше в своите прозведения реалния живот с фантазни образи", пише в книгата си Леонид Карум, съпруг на сестрата на Булгаков.

Михаил Булгаков

"За наркомана съществува едно щастие, което никой не е в състояние да му отнеме - желанието да живее в пълна самота. А самотата е важна, защото в нея се раждат проникновените мисли - тя е съзерцание, спокойствие, мъдрост ... Аз не се нуждая от нищо, не ме влече да отида, където и да било", така писателят оправдава своя порок. Наркотикът дава на Булгаков забрава, чувството за творчески ентусиазъм, ражда сладки сънища. Обикновено инжекциите на Булгаков поставя съпругата му Татяна.

Булгаков се опитва да премине към пушене на цигари с опиум, опитва се да намали дозата - напразно.

Морфинът здраво го държал в пагубните си обятия. По спомените на неговата съпруга, той си слагал инжекции два пъти в денонощието: в 5 часа след обед и в 12 часа през нощта преди да заспи.

Когато в Николско започнали да се досещат за пристрастеността на Булгаков, се наложило семейството да се премести в град Везма. Съпругата му се надява, че промяната ще му помогне. Но това не се случва. Татяна си спомня: "Дадоха ни стая. Още като се събуди сутринта, първите му думи бяха: "Върви, търси аптека". И аз отидох. Намерих аптека, донесох му. Но морфинът свършваше и аз пак трябваше да ходя. Той притежаваше печат, с който имаше право да изписва рецепти. Така обикалях целия град. А той стоеше на улицата и ме чакаше. Изглеждаше страшно... Помните ли снимката му преди да умре? Такова беше лицето му и тогава. Такъв - жалък, нещастен... И ме молеше само едно: "Само не ме вкарвай в болница!" Господи, колко го увещавах да спре! Искаше ми се да зарежа всичко и да замина. Но като го погледнех как изглежда, как да го оставя? Да, страшно време беше..."

Михаил Булгаков

Във Вязма наркотиците били подотчетни. За да се сдобие с няколко грама морфин, Булгаков прибягвал към всевъзможни хитрости. Изписвал рецепти на различни измислени имена, налагало се да изпраща Татяна да ги изпълнява в Киев. Ако тя откажела, изпадал в неистова ярост. Веднъж Булгаков насочва към слепоочието на Татяна пистолет, друг път хвърля по нея горещ чайник.

"Аз не знаех какво да правя, разказва тя, Михаил непрекъсното искаше морфин. Плачех, молех го да спре, но той не обръщаше внимание на молбите ми. С цената на огромни усилия, го принудих да заминем за Киев, защото в противен случай, казах, ще трябва да се самоубия."

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Татяна Лапа разказва още: "В Киев ходех по аптеките, пробвах вместо морфин да му взема дестилирана вода. Но той разбра и изпразни спринцовката към мен. Пистолетът му откраднах, докато спеше. А после му казах: "Знаеш ли, повече няма да отида в аптеката. Те записаха адреса ти." Излъгах го, разбира се. Той се страхуваше, че ще дойдат и ще му приберат печата за лекарската практика и повече нямаше да може да изписва рецепти."

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

В борба с морфина Булгаков прекарва не по-малко от три години. За да победи зависимостта си, му помага пълното отдаване на писането.

Михаил Булгаков е роден на 15 май 1891 г. в Киев, Украйна. Баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници.

1894 г. Михаил и сестра му Вера

През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. През 1913 г. се жени за Татяна Лупа. След началото на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст.

Като юноша

По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с писане.

През 1920 г. живее във Владикавказ, където работи в отдела за изкуство. Там пише за местния театър първите си пиеси. През 1921 г. се премества в Москва. Малко по-късно се развежда и през 1924 г. се жени за Любов Белозерская.

Михаил Булгаков

Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му "Дяволиада" (1925) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър "Вахтангов" и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветско съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява нови публикации на негови работи.

През 1930 г. е приет на работа в Московския художествен театър като асистент-режисьор, където остава да работи до 1932 г. През 1931 г. Булгаков се жени за за Елена Шиловска.

Михаил Булгаков

През 1932-1936 г. работи като асистент-режисьор в МХАТ, епизодично участва и в роли. През 1936 г. МХАТ поставя пиесата му "Молиер", на която той е отново асистент-режисьор. През същата година Театърът на сатирата в Москва подготвя пиесата му "Иван Василиевич", която обаче е свалена след генералната репетиция. Свалена е от сцената и пиесата му "Молиер". Това кара писателя да подаде оставката си от МХАТ. Приет е на работа в Държавния академичен Болшой театър на длъжност либретист и консултант.

През остатъка от живота си той работи върху романа "Майстора и Маргарита", пише пиеси, критика и прави няколко превода и драматизации на романи, които остават неиздадени.

Булгаков умира в Москва от нефросклероза на 10 март 1940 г.

Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език.

Паметник на писателя в центъра на Владикавказ

Къщата в Киев, в която Булгаков и семейството му живеят от 1906 до 1919 година, е превърната в литературно-мемориален музей, официално отворил врати на 15 май 1991 година, послучай 100-годишнината от рождението на писателя.

 Предлагаме ви цитати от романа "Майстора и Маргарита":

Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!

Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.

Труден народ са тези жени!

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Всичко ще бъде наред, на това се гради света.

Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

 Да, човек е смъртен, но това не е най-лошото. Лошо е, че понякога той е внезапно смъртен!

Този който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Няма зли хора, има само нещастни.

Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне.

Всички теории са едни и същи. Има сред тях и такава, според която всеки ще получи своето. Да се сбъдва, де!

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота, смятам за недостойно.

Малодушието - един от най-страшните човешки пороци.

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Не, осмелявам се да ви възразя. Малодушието е най-страшният човешки порок.

Най-страшният гняв - гневът от безсилие.

Илюстрация към "Майстора и Маргарита"

Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална.

Валерия КАЛЧЕВА