Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

ЗНАМЕНИТОСТИ

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

До приемането й, цели 345 години "безсмъртните" са само мъже

На 7 март 1980 г. Френската академия за пръв път в историята си приема за свой член писателката Маргьорит Крийонкур, с литературен псевдоним Юрсенар.

При приемането й във Френската академия. Снимка: Getty Images /Guliver Photos/

Маргьорит има смесен произход - баща французин, майка белгийка. Майката умира по време на раждането й, така че малката Маргьорит, с рождено име Маргьорит Антоанет Жан Мари Гислейн Клийнуърк де Крийонкур, расте като полусирак. Бащата се посвещава на дъщеричката си. Двамата се преместват да живеят на ново място - в Северна Франция, където родителят се заема не само с грижите по отглеждането на Маргьорит, но и с обучението й. Отрано тя познава класическата литература, чете от старогръцки и латински език. Маргьорит не ходи на училище, но знае перфектно четири езика. За жалост богатият й баща се разорява заради кризата през 30-те години на миналия век, и умира. Маргьорит наследява малко пари, с които иска да пътува. Животът на младата Юрсенар преминава по пътищата на Европа, Азия и Африка. През 1937 г. се запознава с преводачката си Грейс Фрик, и когато във Франция вече се усеща предвоенната криза, заминава при нея в Щатите.

Сред книгите...

Двете живеят заедно в хомосексуална връзка цели 40 години, до смъртта на Грейс през 1979 г. Любовта им е стимулираща и творчески плодотворна. Фрик превежда всички книги на Юрсенар и я прави популярна в Съединените щати. Жестокият момент в живота на двете настъпва с новината, че Грейс е болна от рак. Двете се настаняват да живеят близо до езерото в Мейн и продължават да се любят и творят, въпреки болестта.

Остров Маунт-Дезерт, където е бил домът на писателката

Първата творба, подписана с псевдонима Юрсенар, писателката издава на 18-годишна възраст - поемата "Градината на химерите" излиза през 1921 г. Романът й "Алексис" е скандален, но затова пък чрез него младата писателка придобива достатъчно пари, за да се чувства свободна и да продължи да твори.

Най-известният й роман е "Мемоарите на Адриан", издаден през 1951 г. Той и до днес е считан за класика в жанра. С него Юрсенар пожънва невероятен успех. Сюжетът на романа пресъздава живота на римския император Адриан, баща-осиновител на Марк Аврелий. Според някои критици писателката се е отъждествила с героя си. Ето какво пише в писмо до сина си император Адриан: "Паметта на повечето мъже е изоставено гробище, където лежат, невъзпяти и непочетени, умрелите за които те са престанали да се грижат". "А не е са ли това мисли на "различната" Юрсенар?!", пише литературен критик. Тя самата обаче не се вълнува от злословията по адрес на личния й живот. Нито пък Грейс, която изцяло поема грижите за домакинството, преводаческата и пиарската дейност на приятелката си.

През 1969 година излиза романът "Бездната"/ "Творение в черно"/. Той ни връща в Средновековието. Главният герой е учен, лекар и алхимик. Името му - Зенон, ще стане символ и обобщен образ на най-светлите умове на човечеството. В романа се усеща бунт към посредствеността: "Малко двуноги от времето на Адам насам са достойни за името "човек"!", пише Юрсенар. Освен на поеми и романи, писателката е автор на много есета и новели, които се отличават с невероятна образност и изискан стил. Това е и реалната и заслужена причина Френската академия да отвори вратите си за жена, за пръв път след цели 345 години от своето основаване през 1635 г. от кардинал Ришельо.

Френската академия

Френската академия наброява 40 членове, които са признати за такива пожизнено, и по тази причина са наричани "безсмъртните". При приемането си Маргьорит Юрсенар е на 77. По-любопитното е, че е предпочетена пред Колет и Симон дьо Бовоар. Противници на номинацията й се мотивират, че живее в Щатите, а академик може да стане само френски гражданин. В спора се намесва лично тогавашният френски президент Валери Жискар д,Естен, който разрешава двойно гражданство на талантливата писателка и отваря пътя й към Академията. Маргьорит Юрсенар е "безсмъртна" едва 7 години от живота си - умира през декември 1987 г., на 84-годишна възраст, но завинаги ще остане в историята на литературата като първата жена, приета в "мъжкото" лоно на "безсмъртните".

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Самотният вълк и жената, която остана до края

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обяви, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за него

Михаил Жванецки: Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги отрицателно

Писателят-сатирик Михаил Жванецки почина на 6 ноември на 86 години, беше начиран "кралят на смеха и печалният мъдрец", а народът го обичаше колкото Висоцки

Шон Конъри и Джеймс Бонд: Историята на една легенда

Трябваше само да повдигне вежда, за да влезе в легендата

"Бащата" на цветната фотография Уилям Егълстън открива Америка на 70-те години

По това време експериментира с видео, смесвайки нежни снимки на децата си вкъщи с кадри на пиянски партита, публично уриниране и мъж, отхапал пилешка глава пред развеселена тълпа в Ню Орлеан

Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия

"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", разкрива именитата поетеса

С електричество в кръвта: Как Ван Хален уплаши милиони китаристи по света

С китарния си стил той промени света на рок музиката