ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Живот на екс сред жени, алкохол, дрога и шедьоври, продавани за 5 франка
105 години от смъртта на Амедео Модиляни
Автор : / 9459 Прочита 4 Коментара
Една от най-известните картини на Амедео Модиляни - "Портрет на Жан Ебютерн" (1919)
Снимка: Getty Images
За негова картина колекционери наддаваха на търг за над 170 милиона долара. Жените в портретите му имат лебедови шии и тъжен поглед, и не е трудно да разпознаеш автора на тези портрети именно по този признак.
Той самият изглежда тъжен човек с меланхоличен поглед. Веднъж казва, че за да нарисува очите ти, трябва да опознае твоята душа.
Портрет на Рене, худ. Амедео Модиляни
Той е италиански художник и скулптор, работил предимно във Франция. Той е Амедео Клементе Модиляни (др. Модилиани), наричан от приятелите си "Моди" - една от най-загадъчните фигури в историята на изобразителното изкуство. Модиляни създава специфичен стил, който не се вписва напълно в модерните течения в изкуството от онова време, но може да се каже, че винаги е бил "на ръба" на експресионизма и фовизма.
Умира много млад - едва на 36, на 24 януари 1920 година. Оставя една дъщеря - Джийн, от съпругата си Жан Ебютерн, която се самоубива бременна с второто им дете след неговата смърт.
Модиляни е роден в Ливорно на 12 юли 1884 година, в семейството на сефарадските евреи Фламинио Модиляни и съпругата му французойка Йожени Гарсен. Той е четвърто дете в семейството и след фалита на баща си, израства в голяма мизерия. Нищетата се отразява зле на здравето му. През 1898 година, като тийнеджър, се разболява от коремен тиф, а две години по-късно - от туберкулоза.
Амедео Модиляни (1884 - 1920), ок. 1909 г.
Снимка: Getty Images
Въпреки лошото си здраве, момчето било любознателно. Учи изящни изкуства във Флоренция (1902 - 1903) и Венеция (1903 - 1906). Във Флоренция взима уроци по рисуване на голо тяло и както се шегува един от биографите му, "практически го изучава с доста от моделите си". Във Венеция пък за пръв път на много млада възраст пробвал хашиша и опияняващата му комбинация с алкохол.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
През 1906 година Моделяни заминава за Париж, където се запознава с художници-авангардисти, от които черпи идеи за творбите си, но и затъва в бохемския им начин на живот. Вероятно в дните на отрезвяването си започвал все по-осезателно да се съмнява, има ли талант и къде е неговото място в изкуството. Първоначално смятал, че е по-скоро скулптор, отколкото художник, но с времето този въпрос ще се "изчисти" от само себе си.
През 1909 година Модиляни се връща в Ливорно, но скоро след това отново заминава за Париж, с намерението да остане там, и за целта си наема ателие. Отново се хвърля с пълна сила в бохемския живот. Носел се като обеднял аристократ и станал приятел с водещи фигури от авангарда като Грис, Пикасо, Кокто, Аполинер и Бранкузи. Те го приемали за свой, макар че той държал на независимостта си и не се включвал за постоянно в нито една група.
През 1912 година Моделяни участвал в изложба със скулптури, но след нея буквално се отказал от тази работа. Още повече, че и камъкът бил скъп за неговия джоб. Концентрирал творческите си усилия изцяло в художествената живопис. Известно е съществуването само на 27 скулптури на Модиляни, сред които са известните "Глава на жена" (1910/1911) и "Розова кариатида" (1914), както и поредица от неозаглавени глави от същия период.
През 1984 година във Фосо Реале (Кралският канал) в Ливорно били намерени три скулптури на глави, чийто стил изключително напомнял на Модиляни, но по-късно експерти се произнасят, че не са негови.
Скъсвайки със скулптурата, първоначално Модиляни черпел вдъхновение от творбите на Анри дьо Тулуз-Лотрек и Пол Сезан. С течение на времето преминава през увлечения по кубизма, традиционното африканско и камбоджанско изкуство и търси собствен стил. Бавно го оформя в портретистиката и актовата живопис.
Така се появяват на бял свят специфично неговите образи на жени с изящни дълги шии и бадемови очи.
Странно е, че въпреки почти постоянната си болнавост, по време на Първата световна война художникът направил опит да се запише в армията. Естествено, бил отхвърлен. Не е ясно дали не е търсел по този начин някакво спасение от самия себе си, защото съзнавал, че не е способен на самодисциплина. Оставайки свободен гражданин, се отдал на пиенето и наркотиците, както и на безразборни връзки с жени. Един от биографите му дори пише: "Когато не рисува голи тела, той е постоянно зает да съблазнява съседските слугини".
Но отвъд този си образ на лекомислен женкар, Модиляни бил отличен познавач на философията на Ницше и Шопенхауер и често цитирал поезията на Верлен и Бодлер.
Седнала фигура, худ. Амедео Модиляни
През 1917 година се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и напуска семейството си заради него. Буквално едновременно с брачния подпис на двамата, Амедео получил писмо от предишна своя приятелка - Симон Тирио, че е родила син от него, но той не признава детето.
Съпругата му Жан вече била бременна и на 29 ноември 1918 година ще роди дъщеря им Джийн, кръстена на баща си.
Портрет на Жан Ебютерн, худ. Амедео Модиляни
В онзи период кариерата на Модиляни, обаче, търпи пълен крах. Изложбата му на 3 декември 1917-а в галерия "Берт Вайл", която всъщност е първата му самостоятелна изложба, приключила със скандал.
Началникът на парижката полиция наредил тя да бъде закрита, заради "неморалните" картини с голи тела на художника.
Полегнал модел, худ. Амедео Модиляни
През 1918 година Модиляни и няколко други художници решили да заминат заедно за Ница. Там той продал доста добре няколко свои платна, парите от които били жизнено нужни за Жан и току-що родената им дъщеря, но художникът пропил голяма част от тези пари, след което от отчаяние се отдал напълно на наркотиците.
За да си ги набавя, продавал картините си за по пет франка.
Леон Бакст, худ. Амедео Модиляни
Жан била съкрушена от любимия си. Между двамата започнали все по-чести караници. В края на 1919-а художникът се разболял от менингит и буквално агонизирал от немощ. Все по-слабият му организъм не издържал на болестта и отчаянието, и през януари 1920-а, Модиляни умира, като оставя без средства съпругата си Жан и дъщеричката им.
По онова време Жан вече била бременна в деветия месец с второто им дете.
На погребението на художника в парижкото гробище "Пер Лашез" се стекла да го изпрати цялата артистична общност от Монмартър и Монпарнас. С помощта на приятели, бременната Жан била отведена в дома на родителите й, но два дни по-късно, напълно обезверена за бъдещето си, тя се хвърлила от петия етаж. Самоубива се и по този начин убива и нероденото си второ дете.
Малката Джийн била осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция. Десетилетия по-късно именно тя ще напише биография на своя баща - книгата "Модиляни: човек и мит".
Красивата Дрогистин, худ. Амедео Модиляни
Сред портретите на художника най-известни са "Червенокосо момиче във вечерна рокля", "Мадам Помпадур" и "Жана Ебютерн с червен шал". Други популярни негови творби са: "Еврейката", "Виолончелистът" (1909), "Портрет на Диего Ривера" (1914), "Портрет на Макс Жакоб" (1916), "Алжирка" (1917), "Жан Ебютерн седнала в профил" (1918), "Жан Ебютерн с лява ръка зад главата" (1919), "Жан Ебютерн с бяла якичка" (1919) и др.
Седнал модел, худ. Амедео Модиляни
Модиляни оставя множество картини с голи тела, озаглавени като "Голо тяло на синя възглавница", "Голо тяло на диван" и др. Завещал ни е и свой "Автопортет" (1919), на който е с едно синьо и едно черно око. Според биографите му бил казал веднъж, че "с едното око художникът трябва да гледа света около себе си, а с другото - света вътре в себе си".
"Взирането" във вътрешния му свят, както вече споменахме, често довеждало художника до унищожителна злоупотреба с дрогата и алкохола. В нетрезво състояние ставал неуправляем - понякога се събличал гол и излизал на улицата да танцува. Друг път ставал агресивен и след като го изхвърлели от заведението, се случвало да заспи в някоя крайпътна канавка. Нетрезв и мръсен дочаквал утрото като бродяга.
Въпреки всичките му ужасни състояния, приятелите му го обичали заради таланта му. А когато туберкулозата започнала да го разяжда отвътре, някои от тях сами му подсигурявали дрога, за да облекчат болките му. Всъщност, според един от биографите на художника, той самият криел болестта си дълго време, като прикривал симптомите с "дяволски лек" - абсент и хашиш.
Най-верните му фенове били жените. Те го обожават и преследват до края му. Търпели всичките му странности и капризи. Той също се влюбвал, но неговата любов била нетрайна. И въпреки това, жените му продължавали да го боготворят. Първата му истинска голяма любов е с руската поетеса Анна Ахматова. Когато двамата се залюбват, тя била току-що омъжена и на сватбено пътешествие в Париж. Младата булка буквално луднала по италианеца. Модиляни нарисувал скици на Ахматова - и гола, и облечена. Десетилетия след смъртта му тя признава писмено, че Модиляни е бил "най-забележителния мъж, когото е срещала някога".
Въпреки многото си обожателки, няма съмнение, че Модиляни е бил влюбен в неговата Жан Ебютерн, но това не го променило. И въпреки това тя го обожавала до края си - до онзи критичен момент на отчаяние, когато слага край на живота си със скок от високото.
"Жалкият пияница" си отива от този свят обожаван от цялата бохема на Париж. Интересът към творчеството му не стихва вече повече от век. Затова и неговата "Легнала гола жена" беше продадена на търг в "Кристис" в Ню Йорк за 170,4 милиона долара. А знаете ли, кое е най-парадоксалното във връзка с този търг? - Тази същата картина е от онази серия творби на Модиляни от първата му самостоятелна изложба, която бива забранена в Париж от началника на полицията. Картината е нарисувани между 1917-а и 1918 година за приятеля на Модиляни - поляка Леополд Зборовски. На времето предизвиква скандал, а днес се нареди сред най-скъпите картини на съвремието ни.
За Модиляни бе създаден филм за живота му с участието на Анди Гарсия в главната роля. В него се разказва за сложната, но изключително чаровна личност на италианския художник. Жан Кокто казва за него: "В портретите на Амедео Модилиани, дори в автопортретите му, е запечатана не външността, а линията на душата - благородно изящна, изострена, гъвкава и опасна, подобна на рог. Модилиани беше най-благородният гений на тази героична епоха."
Зборовски, за когото художникът рисува в един период от време, също го описва като "мъдрец със славата на безумец". В личността му почти всички откриват нещо "шизофренично, но завладяващо". "Но, кажете ми: има ли художник, дори и сред най-уравновесените, в който да не се таи нещо шизофренично?", пита реторично един от тях. За Модиляни "щастието е ангел със сурово и тъжно лице". И той го олицетворява с образа си на художник. Описват го като "красив като бог и "прокълнат" като демон". Това са думи на Марк Рестелини, художествен критик и автор на студията "Модиляни. Ангелът със сурово лице".
Обожаваният от жените Амедео Модиляни
Източник: Студия "Модиляни. Ангелът със сурово лице"
"Модиляни принадлежи към авангардистите от началото на ХХ век като Пикасо и Матис. Той споделяше техните интелектуални и артистични проблеми, но винаги доброволно оставаше в сянка", смята Рестелини.
Краткият живот на Моделяни е изпълнен с толкова наситено съдържание от възходи и падения, че сякаш е трябвало да приключи, за да сложи край на една чутовна житейска драма. Това заключава и самият Кокто в неговите записки за Моделяни. Но остава въпросът: Какво ли още можеше да нарисува, ако не бе напуснал този свят толкова млад?!
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}