ЖЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
Тя е музата и грехът на Роден - любовта ѝ я вдъхновява и... убива
80 години от смъртта на Камий Клодел
Автор : / 7766 Прочита 6 Коментара
Изабел Аджани и Жерар Депардийо като Клодел и Роден във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Тя става знаменитост след смъртта си, а на живота ѝ са посветени много публикации и филми. Тя е Камий Клодел - жената, която вдъхновява великия скулптор Роден и остава в сянката му, въпреки че е талантлива като него и негова достойна конкуренция.
Известните ѝ творби - "Бронзов валс" ("Валсът",1893), "Зряла възраст" ("Епохата на зрелостта", 1894 - 1900) и "Вълната" (1897) са изключително въздействащи скулптури, които съперничат на най-добрите образци на това изкуство, включително и на творбите на нейния учител Огюст Роден, автора на "Мислителят".
Въпреки пламенната любов между двамата, Роден живее до края на живота си с друга жена, отказвайки на Клодел живота, за който тя мечтае като жена. Камий буквално му подарява младостта си, надеждите си, всичко свое, и плаща висока цена - да умре в психиатрична клиника на 19 октомври 1943 година, преди осемдесет години.
Огюст Роден, като някакво възмездие върху него, умира от премръзване в ателието си. "Горещият лед, на който "пече" Камий, хладината, с която отвръща на нейното горещо желание да бъдат заедно, го обрича на самота и студ. Изглежда справедливо!", казва актрисата Изабел Аджани, която изиграва ролята на Камий във филма "Камий Клодел".
Изабел Аджани като Камий Клодел във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Истинската Камий Клодел е родена на 8 декември 1864 година във Фер ан Тарденоа, Франция. Баща ѝ е банков брокер, а майка ѝ - образована фермерска дъщеря и ревностна католичка. Камий има сестра Луиза и брат Пол. Пол Клодел става изтъкнат френски поет и дипломат.
Семейството на няколко пъти сменя местоживеенето си, докато се установи в Ножен-сюр-Сен, където младата Камий се запознава със скулптора Алфред Буше - нейния пръв учител и наставник в това изкуство.
Въпреки неодобрението на майка си, през 1882 година Камий я убеждава да се преместят в Париж, за да продължи обучението си. Майка ѝ не можела да си представи, че нейната физически нежна и красива дъщеря иска да стане скулптор - работа, която не само ѝ се виждала тежка и "не женствена", но и със слаба перспектива за успех при конкуренцията на мъжете в тази професия. Въпреки всичко, в крайна сметка се съгласява двете да заминат за Париж.
Там Камий учи скулптура в Академия Колароси (Académie Colarossi) при Алфред Буше. Любопитна подробност е, че по онова време в "Екол де-Боз Ар" не допускали жени, така че Камий била като "атрактивна бяла врана" в очите на преподавателите. Те били изненадани, че младата дама познава много от теория на скулптурата още от тийнеджърските си години.
През 1883 година се състоява знаменателната първа среща на Камий с Огюст Роден, който ѝ преподава скулптура. Още на следващата година тя вече работи в ателието на Роден и му помага при създаването на някои от най-известните му произведения, като същевременно създава и собствени творби.
Бюст на Огюст Роден, на Камий Клодел, 1892
Между двамата възникват чувства, изградени върху доверието и страстта. Така започва тяхната бурна творческа и интимна връзка.
Камий Клодел става муза на скулптора и негов модел. Той, обаче, от години живее с Роз Бьоре и не иска да я напусне. Предпочита връзката им с Клодел да остане "на тъмно". Това пречи на душевното ѝ равновесие, а също и на кариерата ѝ. Критиците гледат на нея като на "ученичка на Роден", не отделят особено внимание на личния й почерк в изкуството. Това я огорчава и обезкуражава.
Жерар Депардийо като Огюст Роден във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Камий бавно и мъчително осъзнава, че живее в сянката на живота на Роден и единственият начин да полети е да се откъсне от него. Но не може. Разговорите по тази тема изнервят Роден и влошават връзката им. С няколко раздели и събирания, тази връзка продължава агонизиращо до 1898 година.
Жулиет Бинош във филма на Брюно Дюмон "Камий Клодел 1915" (2013)
Камий намира сили да се откъсне от своя любовник и ментор, решена да стане по-самостоятелна не само в личния си живот, но и в работата си, но това й коства много терзания. Най-сетне, когато критиката започва да гледа на нея като на самостоятелен творец и "жена гений", тя отново изпада в депресия от липсата на Роден в живота ѝ. Със слаби сили, по женски, опитва да се освободи от тези мисли, но не успява.
"Вълната" (1897) е малка скулптура от оникс и бронз, но голяма крачка за Камий Клодел - с нея тя показва на света, че е оригинален творец, който има собствен стил, различен от този на Роден.
Някои казват, че узряването й като личност, пресъздадено в творбата й "Зряла възраст" ("Епохата на зрелостта",1900), е въздействаща алегория на раздялата ѝ с Роден. Разделила ли се е, обаче, с илюзиите си за възможно съвместно щастие с него? - За жалост, не. Трябват й много повече сили, за да постигне това не само в творчеството си, но и в сърцето си.
От 1905 година нататък Камий Клодел изпада в чести периоди на депресия. Душевното й състояние е разклатено и видимо влошено в очите на близките ѝ. Те се тревожат за нея, защото уединяването ѝ ескалира в агресия срещу Роден. Тя обвинява бившата си любов в интриги срещу нея, което изглежда в очите на всички като параноя.
"Валсът" на Камий Клодел, 1889 – 1905
В изблик на гняв, Камий унищожава някои от творбите си и все повече се изолира от света. Буквално седмица след погребението на баща ѝ през март 1913-а, брат ѝ я настанява в психиатрична клиника. Остава там три десетилетия, до смъртта си през 1943-та. Жесток край на една жена с нежна душа и невероятен талант.
"Вълната" на Камий Клодел, 1897
Роден отдавна не е жив - умира през ноември 1917-а, четири години след като неговата Камий е настанена в клиника. И той умира самотен, скован от студа в ателието си, след като френското правителство отказва да го субсидира с пари за отопление.
Тъжна история, с тъжен край и за двамата. А ние, техните почитатели, днес още се възхищаваме на каменните прегръдки в техните творби. Но и от тях лъха студ, макар да изглеждат така възхитително красиви и влюбени каменните фигури.
"Зряла възраст" на Камий Клодел, 1898 – 1913, Музей Орсе, Париж
Въпреки че Камий Клодел унищожава много от творбите си, около 90 нейни статуи, скици и рисунки са запазени. Осем години след смъртта ѝ, през 1951 година, брат ѝ Пол организира изложба в музея "Роден", където и до днес излагат нейни скулптури. През 2008 година музеят организира ретроспективна изложба с над 80 творби на Камий Клодел.
XX век е особено любопитен не само към творчеството, но и към живота на скулпторката. Публикувани са няколко нейни биографии, а през 1988 година е създаден филм за живота ѝ - "Камий Клодел" с участието на Изабел Аджани, както вече споменахме. В ролята на Роден играе актьорът Жерар Депардийо. Филмът печели две номинации за Оскар. През 2013 излиза и втори филм за живота ѝ с участието на Жулиет Бинош.
На фона на тези филми, за зрителите бронзовите и мраморни фигури на Камий Клодел изглеждат още по-чувствени, но мрачни - като живота ѝ. И наистина, тя е мрачната муза на Роден - неговата отхвърлена, но вечна и фатална любов.
Позирала му е за "Портите на Ада" и това сякаш наистина ги "отваря". Когато премества парижката си квартира близо до ателието на учителя си, Камий още не знае, каква "порта" на греха и отчаянието ще бъде връзката им. Още докато двамата са заедно, тя е обсебена от несправедливостта на Роден към нея. От писмата ѝ съдим, че това чувство я завладява напълно, когато се разделят. В писмата си пише, че е убедена, че той се опитва да саботира кариерата ѝ. Така започват признаците на душевното ѝ разстройство.
"Вертумн и Помона" на Камий Клодел, мрамор, 1905, музей Роден, Париж
"Не съм в настроение да бъда лъгана повече от майсторския дявол и фалшивия герой, чието най-голямо удоволствие е да се възползва от всички", пише Камий. Погълната от мъката си по него, тя създава, а после руши творбите си.
Любовта ѝ я вдъхновява и... убива. Но остава "жива" в хладния камък, в който тя запечатва мъчителната си съдба. Камий никога не става богата от творбите си, а и предвид развоя на живота ѝ, богатство не ѝ е било нужно. Затова изглежда толкова трагичен на този фон фактът, че по време на търг през 2017 година нейни творби са били продадени за обща стойност 3,6 милиона евро. Произведенията били възложени на търга от семейството ѝ, от нейните наследници.
Днес нейни творби има в колекциите на "Musеe d Orsay" в Париж, Института за изкуство "Courtauld" в Лондон, в Националния музей на жените в изкуствата във Вашингтон, D.C., в Музея на изкуствата във Филаделфия и др.
Музей в чест на Камий Клодел е открит 75 години след смъртта ѝ през 2017 година в родния ѝ град. Именно там се съхраняват реликвите на една мимолетно щастлива любов, родила шедьоври и завършила с трагедията на душевна болка.
И все пак, тя остава Кралицата на бронза. Една невероятна жена, доказала с таланта си, че и жените могат да бъдат гениални скулптори.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}