Неговото име е световно признато. Той е не само класик на руската литература, но значим европейски писател, поет, публицист, драматург и преводач.

При това, близък на България със съпричастието си в годините на борбата ни срещу османското иго. По повод на Баташкото клане, именно Иван Сергеевич Тургенев е човекът, който заявява през европейската преса, че ако зверствата не спрат, "тогава нека бъде война"...

Кроица с портрета на Тургенев от Иля Репин

Причината така добре да познава робската ни трагедия, става близкото познанство на Тургенев с журналиста Стефан Бобчев, преводач на Тургеневия роман "В навечерието". В този роман, както е известно, главният герой е българин с фамилията Инсаров. Негов прототип е студентът Никола Катранов. Романът е написан през 1860-а година, когато чрез свой познат - Василий Каратаев, писателят научава историята на българския студент, женен за рускиня.

Тургенев използва много реални факти от живота на Катранов, но превръща героя си Инсаров от просветител в революционер. Романът е екранизиран. Филмът "В навечерието" излиза през 1959-а година и е посрещнат с голям зрителски интерес у нас.

Бобчев получава разрешение за превода не само на този роман на Тургенев, но и за някои разкази от неговия сборник "Записки на ловеца".

Всъщност, познанството им с Тургенев има предистория: Всичко започва от едно стихотворение - "Крикет в Уиндзор", в което е отразено поражението на Априлското въстание. В Русия то е публикувано едва през 1881-ва година, докато Бобчев го публикува много по-рано в Букурещ и го разпространява сред българската интелигенция.

 

 

В тази поетична творба Тургенев излага тезата си, че политиката на ненамеса по източния въпрос от страна на Англия фактически поощрява Турция. Това схващане съответства на реалната политическа обстановка и се възприема като обективно от много наши революцшонери.

Тургенев е автор и на стихотворение в памет на легендарната медицинска сестра Юлия Вревская, която взима участие в борбата за освобождението на България, и е била лична позната както на Тургенев, така и на Виктор Юго.

Творби на Тургенев е превеждал и нашият поет Петко Рачев Славейков. Едно от тях е "Ще чуеш съда на глупеца", публикувано през 1883-та година и адресирано до новите нашенски кариеристи след Освобождението. По-късно и синът на Петко - Пенчо Славейков се учи от Тургенев. Негов почитател бил и Алеко Константинов.

 

 

Самият Тургенев се познавал с много български студенти в Москва. Известно е, че по онова време там са учели Любен Каравелов, Найден Геров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов и други изтъкнати наши творци и патриоти. За тези връзки на Тургенев разказва в мемоарите си и Виктория Живкова, бъдещата съпруга на Димитър Благоев. Тя имала кореспонденция с великия руски писател.

Можем да сме горди, че личност като Тургенев се е отнасяла така съчувствено и приятелски към нашия народ, поддържайки жива връзка с изтъкнати дейци на нашето Освобождение.

Тургенев е бил авторитетна личност - член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880) и пр. И днес литераторите поставят името му на едно от първите места сред класиците на руската литература, със значителен принос за нейното развитие през втората половина на XIX век.

Иван Тургенев е почетен доктор на Оксфордския университет

Един критик веднъж прави кратка характеристика на творчеството му с думите: "Пестелив като Пушкин, социален като Гогол, и в същото време - по Тургеневски човечен гигант на Духа!"

Тургенев създава цяла поредица от романи: "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца" и др. Всички те са известни, много четени, екранизирани и театрално интерпретирани и до днес.

Тургенев е руски писател, здраво свързан със земята си, борец срещу крепостното право и за права на всички хора по света, и всичко това не е преставал да бъде и през всичките години, прекарани в чужбина, далеч от Русия. По-голямата част от неговия живот преминава в Западна Европа. Умира във Франция.

Навършиха се 140 години от неговата смърт, на 3-ти август 1883-та година.

И. С. Тургенев ( 1818 - 1883 ), използван е портрета на Тургенев от Иля Репин

Тургенев живее зад граница с чувството за мисия - да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е и един от първите, които проправят мостове за руската литература, като запознава западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и други руски класици.

И. С. Тургенев ( 1818 - 1883 )

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-а година на страниците на сп. "Съвременник" на Некрасов, известно с пропагандирането на идеите на Белински. От 1850-а година нататък Тургенев започва да се дистанцира от тази революционна естетика и се определя като либерал-просветител, но продължава дълбоко да уважава Белински.

Илюстрации към разказа „Кантора“

Иван Сергеевич Тургенев е роден на 28-и октомври 1818-а година в гр. Орел, в богато дворянско семейство с имение в Спаское-Лутовино. Родителите му отрано показали света на децата си, като често ги водели със себе си в чужбина. Малкият Иван бил едва на четири, когато родителите му завели в Германия, Швейцария и Франция.

 

 

Тургенев не познава нищетата. Семейството му е богато, живеело в охолство. За децата се грижели гувернантки, предимно чужденки. Тургенев получава завидно образование - първо в Московския, а после в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, който завършва през 1837-а година. Негови състуденти там били бъдещи големи умове на Русия като Александър Херцен, Белински, Лермонтов, Гончаров и др.

В личен план той се отличавал с буден ум и малко свит характер. Вероятно причината за това се корени в семейната атмосфера на детството му. Майка му била жена с деспотичен нрав и се отнасяла строго не само с крепостните селяни, прислугата и възпитателите, но и с децата си. По-късно Тургенев ще признае, че е страдал от нейния "див произвол".

Дали пък заради властния характер на майка си, не посмява да свърже живота си с жена?...

В разказа си "Муму" в образа на старата помешчица той описва някои черти от характера на своята майка. Наред с негативите, обаче, писателят дължи много на властната си родителка, защото тя била голям почитател на литературата, музиката и театъра. В библиотеката й имало книги на френски, английски и немски език, които достолепната дама четяла в оригинал.

Вероятно се питате, какъв е бил бащата на Тургенев - мъжът на тази властна и много начетена жена? - Бащата на Тургенев бил красив мъж, много галантен и всеобщо харесван в обществото. Баща му принадлежи към старинния род Тургеневи, известен от XV век с родоначалника на рода - татарския княз (мурза) Турген, преминал на служба на Великия московски княз Василий III, баща на Иван Грозни.

Тургенев описва баща си в повестта "Първа любов" с голяма обич и възхищение. Той наследява от него красотата и обноските му, но както сам признава - "и голямата му влюбчивост".

В "Първа любов" Тургенев описва и себе си - в герой, който си съперничи с този на баща му.

Бащата умира през 1834-а година, като оставя трима сина - Николай, Иван и Сергей, който страдал от епилепсия и умрял млад. След смъртта на бащата, деспотичната майка на момчетата станала още по-зла. Наказанията и изтезанията се превърнали в обичайна черта на възпитателната й методика. 

Дали заради приликата, или от обожание към баща си, но Тургенев проявявал разбиране към необузданата чувственост на своя родител. Вероятно подсъзнателно е възприемал влюбчивите му залитания и като заслужено отмъщение към авторитарната му майка.

Бил ли е влюбчив като баща си самият Тургенев? - Един от френските му биографи го нарича "славянски колос", като пояснява: "привидно повърхностен, но надарен с дълбоки чувства". Ако се съгласим с това определение, без да му слагаме етикета "славянски", животът на Тургенев отговаря на това описание.

Той се влюбва дълбоко във френската певица Полин Виардо и я следва цели четири десетилетия по света, като нейна сянка.

Страстно обожание, което е като някаква втора, паралелна реалност в живота на Тургенев. От една страна той е бунтарят-изгнаник по собствена воля, който неуморно работи за родината си зад граница, а от друга е като влюбено момче, което приема своята "слабохарактерност" да съществува в сянката на една жена, потискайки егото си от любов.

Френският писател Анри Троая описва живописно тази раздвоеност на Тургенев, която сама по себе си е достойна за роман.

Коя е жената на живота му? - Тя е френска певица от испански произход - Полин Виардо-Гарсиа. Тургенев се запознава с нея по време на едно представление на италианската опера в Петербург. Гледа я в ролята на Розина от "Севилският бръснар". Полин била невероятно талантлива и жена с магнетично присъствие. По нея били захласнати много големи композитори: Гуно, Лист, Вагнер и Глинка.

Алфред дьо Мюсе написва за Полин: "Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша". Където и да пътувала по света, публиката буквално лудеела по примадоната. Чакали я да излезе от оперните театри и докато се качи в каретата, я обсипвали с цветя.

Дори Жорж Санд се възхищавала от Полин до такава степен, че взима някои нейни черти при описанието на героинята си Консуело.

Не е чудно, че в Полин се влюбва и Тургенев. При него, обаче, любовта се превърнала в пълно себеотдаване, до степен на обсебване. В писма между приятели на Тургенев четем някои забавни вметвания, в които те коментират "потапянето му в италианската опера".

Тургенев тръгва по петите на Полин и може да се каже, че главно заради нея напуска Русия и пътува из Европа като неин обожател. Но пък по време на тези пътувания се запознава с големи личности на епохата, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан и др.

През 1838-1839-а година живее в Германия и Италия. През януари 1843-та година постъпил на служба в Министерството на вътрешните работи, а от 1845-а година, вече в оставка, пак се върнал в Германия, след което се установява във Франция,. От 1858-а нататък постоянно пътува между Европа и Русия.

Никога не скъсва връзките си с родината си и поддържа контактите си с Белински, Некрасов, Херцен, Гончаров, Достоевски и Лев Толстой. Срещал се е с Жуковски, Гогол и Лермонтов. Може да се каже, че е познавал и е имал приятелски отношения с повечето гении на своята епоха.

В "Записки на ловеца" Тургенев критикува крепостното право. Този сборник от разкази му донася огромна популярност, но и неприятности. Руският издател на сборника бил уволнен по личното нареждане на цар Николай I.

Трябва да се отбележи, че противно на произхода си, Тургенев написва книга, в която на първи план не са дворяните, а обикновените селяни. Това е дързък революционен акт, с какъвто могат да се похвалят много малко автори на неговото съвремие.

В "Дворянско гнездо" Тургенев разказва една история на дворянина Лаврецкий, която се превръща в картина на разпада на дворянството.

В романа си "Бащи и деца" пък развива темата за разпадащото се общество. Героят му Базаров и негов млад приятел отиват на гости на бащата и чичото на приятеля. В беседата между младите и старите се проявява пропастта между поколенията.

В отрицанието си Базаров отхвърля дори любовта към умните и независими жени. Нихилизмът му за пръв път в руската литература осветява едно ново обществено явление - появата на всеотрицанието. В същото време Тургенев подхвърля и една насмешка над парвенюшката еманципация - другата крайност, в която се хвърлят някои млади дами.

Но Тургенев не е женомразец, напротив. Женските му персонажи са описани с открита симпатия към чувствата и морала на влюбените жени. Те, по неговото виждане, са по-устойчиви в морално отношение от мъжете. Това особено силно проличава в повестта му "Ася" - един истински "реквием за обречената любов".

В романа му "В навечерието" героинята му Елена помага на бедните и нещастните, на болните и на животните. Силната ѝ натура иска да се прояви чрез любовта й към един мъж - българина Инсаров. Но той избира пред любовта дълга на честта - любовта си към родината.

Иван Сергеевич Тургенев умира на 65-годишна възраст в Буживал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо.

Погребан е във Волковото гробище в Сан Петербург. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт - у нейните наследници.

Тургенев оставя богато литературно наследство. Започва като поет и драматург, за да стане класик на руската белетристика - с разказа, повестта и романа, като реалист, майстор на психологическия анализ и на пейзажната живопис.

Сборникът с разкази "Записки на ловеца", както и неговите повести "Ася", "Пролетни води", "Първа любов", и най-вече романите му "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца", "Дим" и "Целина", са в златната съкровищница на световната литература.

Иван Сергеевич Тургенев - цитати

Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?

Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.

Всяка любов - както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

Всяка молитва се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."

Да порицава и да хока има право само този, който обича.

Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го - никой не ги съжалява.

Добро по разпореждане не е добро.

Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.

Думата "утре" е измислена за нерешителните хора и децата.

Жалък е този, който живее без идеали!

Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш!

Еми МАРИЯНСКА