Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Виктор Юго - уникална смесица от романтик, нимфоман, изгнаник и герой

ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Виктор Юго - уникална смесица от романтик, нимфоман, изгнаник и герой

220 години от рождението на автора на "Парижката Света Богородица" и "Клетниците"

Портрет на Виктор Юго / Снимка: iStock by Getty Images

Виктор Юго. Световноизвестен писател, драматург, поет, есеист, прозаик, художник, политик и общественик. Космополитна личност, с която се гордее не само Франция, но целият цивилизован свят.

Неговите романи "Парижката Света Богородица" и "Клетниците" са белязали цяла една епоха от историята на Франция, а политическите речи на Юго в Камарата на лордовете по въпроси като бедността и смъртното наказание, са изпреварили времето си и са пример за хуманност за много политици.

Виктор Юго, 1880 г. / Снимка: Getty Images

Юго е писателят, който издига литературата до нивото на обществен фактор. Той е човекът, който вдъхва самочувствие и съзнание на писателите, за призванието им в политическия и социалния живот. Самият Виктор Юго е пример за отстояване на тази гражданска позиция - писателят живее в изгнание в продължение на 20 години и е сред политическите емигранти, които отхвърлят амнистията си.

Освен със знаменитите си творби, Юго ще бъде запомнен с приноса си за благородни каузи, свързани с бедността, за безплатно образование за всички деца и премахване на смъртното наказание.

Виктор Юго, 1868 г. / Снимка: Getty Images

Виктор Юго се превръща в емблема на Третата френска република и е от малкото писатели по света, удостоени с национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31-ви май 1885-а година.

Виктор Юго е роден на 26-и февруари 1802-ра година в Безансон, Франция. Навършиха се 220 години от неговото рождение.

Виктор Юго, ок. 1880 г. / Снимка: Getty Images

За нас, българите, е особена чест и дължим признание за това, че на 29 август 1876-а година именно Виктор Юго призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към Освободителната борба на българския народ. Ето част от неговата реч:

"Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ..."

Портрет на Виктор Юго / Снимка: Getty Images

Още

Откриха неизвестен ръкопис на Виктор Юго на около 150 години

Откриха неизвестен ръкопис на Виктор Юго на около 150 години

Виктор Юго е роден като най-малкия син на френски генерал от армията на Първата империя с графска титла. Прекарва детството си в Париж, но семейството често пътува до Испания, където служи бащата. Виктор и брат му Йожен са записани да учат в религиозно училище в Мадрид. Двамата имат още един брат. Момчетата са още малки, когато майката напуска баща им и заживява в Париж с друг мъж - също генерал от френската армия.

Във френската столица Виктор и Йожен са записани да учат в пансиона Кордие. Младият Виктор започва да пише стихове, окуражаван от майка си и от една учителка от пансиона. Според биографите на писателя, на 14 написва в една от тетрадките си: "Искам да бъда Шатобриан, или нищо". Очевидно, амбициите му в литературното поприще са били мащабни още тогава.

Гравюра по портрет на Юго от Ахил Девериа / Снимка: Getty Images

През 1817-а година участва в един поетичен конкурс на тема "Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации", организиран от Френската академия. Журито е толкова впечатлено от творбата му, че се усъмнява, че тя е написана от толкова млад кандидат. И по тази причина,... не го награждават.

През 1819-а година Виктор Юго решава да основе заедно с братята си Абел и Йожен тяхно списание - "Консерватьор литерер", за да може да публикува творбите си в него. Това му осигурява първите успехи и почитатели.

Виктор Юго / Снимка: Getty Images

Първата му стихосбирка "Odes" излиза през 1821-ва година, когато е едва на 19. Една от книжките, отпечатани в 1500 екземпляра, попада в ръцете на крал Луи XVIII, който отпуска на младия автор годишна пенсия от хиляда франка.

Майката на Юго умира на 27 юни 1821-ва година, когато той е съвсем млад и съвсем в началото на кариерата си. Смъртта й е тежък удар за него. Търсейки "заместник" на тази силна връзка, на другата година младият Юго се жени за приятелка от детските си години - Адел Фуше. Година след това се ражда и първото им дете - синът им Леопол, който за жалост, умира рано. След това се раждат Леополдин (1824 - 1843), Шарл (1826 - 1871), Франсоа-Виктор (1828 - 1873) и Адел (1830 - 1915).

Виктор Юго / Снимка: Getty Images

Виктор Юго е нещастен баща - надживява всичките си деца, без Адел, но нейното психическо състояние било такова, че се налагало постоянно да я лекуват в клиники и за Юго било мъчително да гледа дъщеря си в болестните й душевни състояния. Дали болестта й е била генетично заложена, е трудно да се каже, но е известно, че единият брат на Виктор Юго - Йожен, страдал от шизофрения и завършил живота си в психиатрична клиника.

Юго, с ръка на очите, на борда на конен омнибус, ок. 1880 г. / Снимка: Getty Images

През 1823-та година, когато младото семейство - Виктор и Адел, се сдобива с първото си дете, всичко изглеждало безоблачно и щастливо. Юго публикувал първия си роман "Han d'Islande", който получил смесени отзиви, но пък му отворил път към литературния кръг "Сенакъл" -  люлката на Романтизма. Юго членува в клуба три години, след което го напуска поради разногласия с неговия председател. Междувременно се сближава с баща си и под негово влияние написва няколко стихотворения в патриотичен дух.

Още

Знаете ли, че Виктор Юго е рисувал с утайка от кафе и... кръв?

Знаете ли, че Виктор Юго е рисувал с утайка от кафе и... кръв?

Виктор Юго става все по-популярен в литературните кръгове. За популярността му спомага и активният светски живот, който водят с Адел. Юго се сприятелява с много от известните интелектуалци на своето време: Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа и др. Едно от тези приятелства се оказва опасно за брака му. През 1831-ва съпругата му Адел се влюбва в Сент Бьов, но въпреки увлечението й, двамата с Юго продължават живота си в обществото като здрава светска двойка.

Семейството често гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, директор на вестник "Журнал де деба", и там Юго се запознава с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер и много други знаменитости.

Виктор Юго, 1870 г. / Снимка: Getty Images

През 1826-а година Юго издава втория си роман "Бюг Жаргал". След него - пиесата си "Кромуел", и скоро след това публикува пет тома поезия - "Ориенталците" ("Les Orientales", 1829). През 1831-ва година се появява и романът му "Парижката Света Богородица" ("Notre Dame de Paris").

През 1830-а година написва драмата "Ернани", която е горещо приветстватна от романтици като Теофил Готие. От 1830-а до 1843-та година Виктор Юго се посвещава почти изцяло на театъра. През 1831-ва година е поставена забранената две години по-рано негова пиеса "Марион Делорм" ("Marion de Lorme"), а през 1832-ра година - "Кралят се забавлява" ("Le roi s'amuse").

Музата на Юго - Жулиет Друе / Снимка: Getty Images

Още

Рисунка на Виктор Юго беше продадена за 37 500 евро

Рисунка на Виктор Юго беше продадена за 37 500 евро

Покрай театралните си изяви Юго се запознава с актрисата Жулиет Друе, която става негова предана приятелка и любовница. Връзката им е всеотдайна. Жулиет го спасява от арест по време на преврата от 1851-ва година, а той написва множество стихотворения, посветени на нея. И макар че тя не е единствената му любовница, може да се каже, че Жулиет е неговата муза.

Той самият бил доста свободомислещ в това отношение, а и доста странен. Освен, че го описват като нимфоман, обичал да пише и да рисува гол. Имал собствено виждане по този въпрос - че човек трябва да бъде свободен от всякакви ограничения - дори от дрехите си, за да може мислите му да протичат безпрепятствено в правилната посока.

Още

Гении, вдъхновени от питието на Дявола

Гении, вдъхновени от питието на Дявола

Освен това считал, че голотата спомага да се дисциплинира и да работи, без да излиза. Според слуховете, така се вманиачил на тази тема, че криел собствените си дрехи, за да не отлага писането. Според съпругата му Адел, както е записано в мемоарите й, Юго сам се "арестувал", за да не се изкушава от забавленията на улицата.

Докато пишел "Парижката Света Богородица", например, си купил голям плетен сив шал и работел загърнат с него, като разпоредил на слугите да заключат официалните му дрехи и по никакъв повод да не му ги дават.

Гравюра на R Boyden / Снимка: Getty Images

През годината, в която се запознава с Жулиет - 1933-а, се играят пиесите му "Лукреция Борджия" ("Lucrèce Borgia") и "Мария Тюдор" ("Marie Tudor"). През 1836-а година, двамата с Александър Дюма решават да създадат театър, в който да се играят романтични пиеси. Така възниква Ренесансовият театър в Париж, където Юго поставя пиесата си "Руи Блас" ("Ruy Blas").

Още

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

През 1841-ва година Виктор Юго най-сетне, след няколко неуспешни опита, бил приет за член на Френската академия. Продължава да се занимава с драматургия, макар че не всичките му пиеси били добре приемани от публиката, и особено от критиката, която не поощрявала романтизма в драматургията. Юго, обаче, бил упорит. И въпреки че в онзи период изпитвал финансови затруднения, не се отклонил от жанровото си пристрастие.

Виктор Юго с двама приятели, пред дома му на остров Джърнси / Снимка: Getty Images

През 1843-а година писателят бил споходен от тежка драма - дъщеря му Леополдин и съпругът й загинали от удавяне в Сена при Вилкиер, по време на разходка с лодка. Трагедията се отразила силно върху духа на Юго и той спрял да твори почти до изгнанието си.

Още

Франция отбеляза 200 години от смъртта на Наполеон Бонапарт

Франция отбеляза 200 години от смъртта на Наполеон Бонапарт

През 1844-та година бил приобщен в двора на крал Луи-Филип, а през 1845-а година е обявен за пер на Франция. Кариерата му на общественик и политик започва авторитетно да расте. Първата му реч в Камарата на перовете е в защита на Полша, разпокъсана от своите съседи, а през следващата година се обявява за връщането на политическите изгнаници във Франция, сред които е и Жером Бонапарт. Назначен е за кмет на един от районите на Париж, а после е избран за депутат в парламента на Втората република от крилото на консерваторите. Като кмет на Париж бил принуден да участва в потушаването на работническите бунтове през юни 1848-а, за което по-късно се порицава.

Виктор Юго в Белгия, 1852 г. / Снимка: Getty Images

През август 1848-а година Юго основава всекидневника "Евенман", чрез който поддържа президентската кандидатура на Луи-Наполеон Бонапарт. За тези си заслуги е избран в Законодателното събрание, където произнася своята знаменита реч за мизерията. След това, обаче, двамата с Бонапарт влизат в конфликт. Юго изпада в разногласия и с много други от доскорошните си политически съмишленици.

Още

Бюст на Наполеон от Огюст Роден, открит неочаквано, отива на търг в Хонконг

Бюст на Наполеон от Огюст Роден, открит неочаквано, отива на търг в Хонконг

След държавния преврат от 1851-ва година, когато Луи-Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, Юго се подготвя да бяга от родината си, но го арестуват. След освобождаването си, напуска Франция и първоначално заминава за Брюксел, а след това се установява на остров Джърси, британско владение край френския бряг на Ла Манша. Там написва "Наполеон Малкия" ("Napoléon le petit"), "Историята на едно престъпление" ("Histoire d'un crime") и "Наказания" ("Les Châtiments"), в които яростно критикува преврата и лично Наполеон.

Дмът на Юго на остров Гернси, по време на изгнанието му / Снимка: Getty Images

Още

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

В изгнание, Юго се чувства самотен и тъжен, и търси утеха в спиритични сеанси и други езотерични занимания. Така се ражда "Въртящите се маси на Джърси" ("Les Tables tournantes de Jersey"). Юго търсел отговори в отвъдното за смъртта на дъщеря си Леополдин, както и за кармичния си път. В един момент взел да твърди, че майка му е била амазонка? Сигурно в тази връзка един куратор на музей през 1960-а година увековечава с гравиран пясъчен блок мястото, където е бил заченат Юго.

Защо самият Юго се е интересувал от зачеването си? - Според биографите му, вероятно е търсел обяснение на силната си сексуалност, стигаща до нимфоманство. След като със съпругата му Адел охладили брачните страсти, Юго станал чест посетител на парижките публични домове. Според един любопитен факт, в деня на смъртта на писателя, парижките бардаци затворили врати в знак на траур.

Актрисата Гей Хамилтън в ролята на Есмералда в серала на ВВС "Гърбушкото от Нотр-дам" / Снимка: Getty Images

Още

"Мулен Руж" - греховният крал на нощта, стана на 128 години

"Мулен Руж" - греховният крал на нощта, стана на 128 години

Писателят обичал наслажденията във всичките им форми. Съвременниците му се забавлявали с неговия трик с цял портокал и захар в устата, за който писателят твърдял, че за минути "произвежда" ликьор. На партитата обичал да самохвалства, което забавлявало някои, но други дразнело до степен, че му казвали "да си сложи портокала в устата, за да не говори повече". Така или иначе, Юго с всичките си странности, бил любимец на французите. На 80-годишния му юбилей празнувала цяла Франця. Организирани били всенародни чествания. А Юго, като същински император, седял пред дома си и махал на шествието, минаващо покрай входната врата на дома му.

Козет от "Клетниците", илюстрация на Емил Баярд, 1862 г. / Снимка: Getty Images

Докато живеел на остров Джърси, обаче, не успял да създаде такава еуфория у местните. Даже предизвикал с критични изказвания самата кралица Виктория, та по тази причина се наложило да напусне острова и да се премести на съседния остров Гърнси. Виж там, се почувствал като у дома си. Местните хора дори събирали камъчета от стъпките под краката му, за спомен! Самият Юго също обикнал хората на този остров и им посветил творба.

Още

Лист от короната на Наполеон продаден за 625 000 евро

Лист от короната на Наполеон продаден за 625 000 евро

Франция му предложила да се завърне след амнистия в родината си, но писателят гордо отхвърлил помилването си. Юго остава политически емигрант още дълго в чужбина и се отдава пълноценно на литературната си работа. Издава "Наказания" (1853), в които в стихотворна форма критикува Втората империя, стихосбирката "Съзерцания" (1856, "Les Contemplations"), "Легенда на вековете" (1856, "La Légende des siècles"), както и романа "Клетниците" (1862, "Les Misérables").

Илюстрация на Антоан Виернц от Брюксел на Гърбушкото от Нотр-Дам / Снимка: Getty Images

Още

Аманда Сейфрид откровено за ”Клетниците”

Аманда Сейфрид откровено за ”Клетниците”

Има една любопитна история, свързана с "Клетниците". Истината е, че самият Юго никога не е бил "клетник". Тъкмо обратното - въпреки някои финансови затруднения, през по-голямата част от живота си той живеел охолно. За "Клетниците" поискал баснословна сума от издателя си. Биографът му Дейвид Белос твърди, че получените от Юго 300 000 франка (около 6.5 милиона лева) са най-високата сума в историята на световната литература, плащани някога на автор.

Юго се завръща във Франция чак след свалянето на император Наполеон III, през 1871-ва година. Пет години по-късно бил избран в новата Горна камара на Сената.

Но през 1878-а година получава удар и след това здравето му се влошава, а силите му за работа все повече намаляват. Умира на 22-ри май 1885-а година. Почетният му гроб се намира в парижката църква "Св. Геновева", която е преустроена в Пантеон. Малцина знаят, че този знаменит майстор на словото, е бил и много талантлив художник. Писателят е рисувал през целия си живот и има над 4000 авторски картини и рисунки.

Погребението на Виктор Юго, 1885 г. / Снимка: Getty Images

Много от романите на Юго са филмирани в пълнометражни филми - игрални и анимационни, както и в цели телевизионни сериали. Само романът му "Клетниците" има над 20 адаптации, като първата от тях е от 1909-а година. "Парижката Света Богородица" има 18 адаптации, като най-старата датира от 1923-та година.

Ференц Лист композира симфоничните си произведения "Ce qu"on entend sur la montagne" по "Есенни листа" на Юго. От творбите на писателя са се вдъхновявали и Жорж Бизе, Рихард Вагнер, Камий Сен-Санс, Габриел Форе и др.

Виктор Юго остава във времето световна знаменитост. Личност с неизмерим мащаб от талант и обществена значимост.

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Клетниците" и Полански спечелиха водещите френски кинонагради Сезар

"Клетниците" и Полански спечелиха водещите френски кинонагради Сезар

Още

Извън клишето за Нотр Дам: Тъмната страна на "Парижката Света Богородица"

Извън клишето за Нотр Дам: Тъмната страна на "Парижката Света Богородица"

Още

Над 20-минутен аплауз на премиерата на мюзикъла "Клетниците" в Софийската опера

Над 20-минутен аплауз на премиерата на мюзикъла "Клетниците" в Софийската опера

Още

"Парижката Света Богородица" на Лилия Абаджиева - онлайн подарък за зрителите

"Парижката Света Богородица" на Лилия Абаджиева - онлайн подарък за зрителите

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Един от акцентите на вечерта бе прожекция на документалния филм на Илко Дундаков "Радой Ралин и времето" (2004) за големия сатирик и дисидент

Радой Ралин ще "оживее" в Сатирата, за да каже нещата, който са важни за него

В емблемтичния театър отбелязват 100-годишнината на Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка‘‘

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

190 години от смъртта на гениалния поет, философ и хуманист

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Авторът на "Метаморфози" изгорил оригинала на поемата си

Документална изложба "Стоянка Мутафова - влюбена в театъра душа" - пред Народния театър

Събитието е с начало 25 март 2022 г. Експозицията е посветена на 100-годишнината от рождението на незабравимата актриса, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Полският поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, композитор, художник и продуцент Лех Майевски представи най-новия си филм "Бриджит Бардо завинаги" пред публиката на София филм фест снощи