Считат абсента за една най-елитарните алкохолни напитки, защото няма друго питие, което да е така възпято от художници, писатели и поети, както абсента. При това, не от когото и да е, а от гениални представители на литературата и изобразителното изкуство.

Те не просто пиели абсент - те посвещавали на питието знаменитите си произведения. Според тях абсентът пробуждал художественото им въображение и проправял пътеки към "дяволски" откровения от дълбините на душата. 

Може би неслучайно наричат абсента "питието на Дявола" и "зелената муза" на поетите и художниците. Митовете за мистериозното влияние на абсента върху творческия потенциал, превръщат това питие в най-модната напитка в Западна Европа в годините около средата на 19 век.

Жан Беро "Пиячите", 1908

Предположението, че абсентът притежава наркотични свойства и крие опасност от пристрастяване, ни най-малко не притеснявал парижката бохема. Скоро ликът на "зелената муза" започнал да се "заселва" в живописта, киното и литературата на 19-и век. През 1859 г. Едуард Мане рисува знаменитата си картина "Любителят на абсента".

"Любител на абсента" на Едуард Мане

През 1876 г. Дега рисува картината си "Абсент".

"Абсент" на Едгар Дега

На абсента посвещава своя творба и Клод Моне. Под влиянието на абсента създават уникални творби цяла плеяда знаменити художници, писатели и поети като Шарл Бодлер, Емил Зола, Виктор Юго, Тулуз-Лотрек, Клод Моне, Пабло Пикасо и мн. др. Кои са най-известните любители на абсента?

Най-знаменитият от тях е художникът Винсент Ван Гог. Писмата му свидетелстват, че той пиел абсент ежедневно. Както е известно, гениалният художник страдал от психическо разстройство, получавал епилептични припадъци, но не се отказал от пиенето. В края на живота си вече бил пристрастен алкохолик, или по-точно - абсентик.

"Натюрморт с абсент" на Ван Гог

Зеленикавожълтият цвят на абсента обагрил дори картините му. Всички те са в зелено-жълтата тоналност. Според експерти предозировката от абсент води до изменения във възприятието на цветовете. Много е възможно това да е причината за преобладаващата жълта тоналност в картините на Ван Гог. "Той вижда всичко в жълти тонове!..", възкликва веднъж някакъв критик и тези думи трайно бележат по-нататъшните анализи на творбите на Ван Гог.

Един от най-големите бохеми на Париж - поетът Пол Верлен, възпява абсента още в първите си творби. Двамата с младока Артур Рембо всяка нощ обикаляли кръчмите на Париж, в компанията на пияници и проститутки. Верлен бил буквално обсебен от абсента.

"Пиещият абсент" на Виктор Олив

Неприятни случки го карат в по-късни години да го проклина, но не се отказва от него до смъртта си. За пръв път нарича питието "зелената вещица" в "Изповед" /1895 г./. Скоро след това дори прокламира забраната на абсента като "източник на безумие, престъпление, идиотизъм и позор". А каква е причината така рязко да промени отношението към любимото си питие? - Поредица от безумия, "вечер и нощем", както се изразява самият той: почнал да бие съпругата си, веднъж дори се опитал да я запали, след това стрелял с револвер и ранил приятеля си Рембо, нападнал с нож възрастна жена на улицата, за да й вземе парите... Когато на трезво осъзнавал какво е извършил, се оправдавал, че много съжалява и се срамува от себе си. На думи проклинал "дяволското" питие, но така или иначе умрял с бутилка абсент под възглавницата си.

Нежният поет Артур Рембо бил едва 16-годишен, когато пристига в Париж и се запознава с Пол Верлен. След онзи изстрел, обаче, когато Верлен го ранява, Рембо решава да се разделят. Пол Верлен отива за кратко в затвора, а Рембо престава да пише поезия и прекарва остатъка от живота си в холандската армия.

Любител на абсента бил и Чарлз Крос - енциклопедична личност, съставена от поета, физика, химика, художника и музиканта Крос. Той изпивал по 20 питиета на ден от дяволското "зелено", но бил уникален мозък. Счита се, че през 1877 г. само по финансови причини не могъл да патентова пръв фонографа, преди Томас Едисън.

Един от най-ярките защитници на абсента, когато в обществото започва да се обсъжда вредното му влияние върху психиката на хората, е най-големият маг на всички времена - Алистър Кроули. Той дори посветил есе на абсента - "Зелената богиня".

Там развил теорията, че с абсента се свързват не само пороците, но и добродетелите, като изтъква стимулиращата роля на абсента за творчеството. В крайна сметка една от версиите /непотвърдена/ за смъртта на Кроули е, че е умрял от предозировка с... хероин. /?/

Един от гениалните абсентици е бил и Ернест Хемингуей. Той продължил да пие абсент, дори след като питието било забранено в много страни в света. Абсентът бил забранен през 1905 г., когато един швейцарец - Джин Ландфрей, под влияние на абсент, избива цялото си семейство, след което прави опит за самоубийство. Новината кара много държави да забранят абсента със закон. Хемингуей обаче вече бил буквално пристрастен към "зелената фея". Докато пишел в Куба "Старецът и морето", в писма той се молел на приятели от Флорида да му пратят "някакси"...абсент.

Цял век абсентът се употребява тайно от своите почитатели в страните, където бил забранен. Днес е въведено ограничение за страните от ЕС, пелинът в абсента да бъде не повече от 10 мг/л. Освен пелин, абсентът съдържа още анасон, копър, корени от ангелика, хвойна, индийско орехче и др. растения. Като комбинация е едно от най-силните алкохолни питиета, което в миналото е стигало до "взривоопасните" 76 градуса. В днешните барове позволените градуси за абсента са 40. Приготовлението на питието е буквално магически ритуал - използват се специални решетъчни лъжички, върху които се поставя бучка захар, която се запалва. Но онова, което остава скрито за обикновените хора, е има ли наистина връзка между зелената алкохолна течност и творческата потенция? - Този въпрос възниква съвсем резонно, на фона на творческите постижения на гениалните любители на абсента. 

Еми МАРИЯНСКА