Михаил Юриевич Лермонтов притежавал невероятен поетичен талант. Съвременниците му смятали, че само той може да замени Пушкин на хоризонта на руската поезия след неговата гибел.

Но уви - поетът също бързо напуска този свят като отново дуел става причина за смъртта му.

Има една приказка, че да си добро момче не е професия. Тази формулировка отлично подхожда на описанието на личността на Михаил Юриевич, който бил гений на стихосложението, но доста неприятна за околните персона. Самият Николай I, съжалява за смъртта на бунтаря Пушкин, но казва за Лермонтов - "За кучето - кучешка смърт"...

Автор на нецензурни стихове

Той е военен и владее нецензурния и непристоен език. Автор е на не малко стихове "за възрастни", поеми и епиграми, които по понятни причини не са включени в учебните програми.
Независимо от факта, че дори и в тези съмнителни произведения, талантът на поета се усеща, те не предизвикват възторг в обществото и били популярни само сред приятелите на автора - драгунски и пехотни офицери. Тази част от творчеството на поета донякъде го дискредитира в очите на съвременниците му.

Отвратителен характер

Лермонтов бил едно непоносимо дете и израства като неприятен млад мъж. Списъкът с лошите черти на характера на поета, споменат от биографите и познатите на Михаил Юриевич, е доста впечатляващ. На титана на словестността се приписва дребнавост, завист, избухливост, отмъстителност и нарцисизъм.

Поетът имал остър език и не подбирал особено мишените на атаките си. Лермонтов си бил изработил особена тактика за унижение на събеседниците си - той общувал с човек, търсейки неговите слаби и болни места. След това цинично нанасял удар именно там, наслаждавайки се на реакцията на своята жертва, а след това загубвал интерес към нея.

Често мишени на гадостите му ставали по-възрастни и хора с по-висок статус в обществото, което предизвиквало всеобщо неодобрение. Михаил Юриевич нямал много приятели, но бил обкръжен от цяла армия от врагове и недоброжелатели.

Унижавал жените

Независимо от отрицателната си аура, Лермонтов се харесвал на жените и често се възползвал от това. Той ухажвал дамите, показвайки галантност и забележителен ум, а след като получавал пълното им разположение, ставал хладен и язвителен.

Като истински демон, поетът обичал да се намесва в съдбата на любовни двойки и на семейства, разрушавайки отношенията им и изпитвал удоволствие от това. Ако познати го питали защо го прави, младият офицер отговарял, че търси вдъхновение за нови творби.

Суеверен, с нездраво влечение към мистиката

В началото на XIX век мистиката била неотделима  част от дворянския живот, но влечението на поручик Лермонтов към отвъдното надхвърляло обичайното за мнозина. Поетът непрестанно провеждал спиритически сеанси и участвал в магически представления, използвайки услугите на гадателки и вярвал в знаци и предначертания.

Веднъж гадателката, предсказала гибелта на Пушкин, дала на Лермонтов крайно неутешителна прогноза преди пътуването му в Кавказ. Жената му намекнала, че не му е съдено да да се върне от Петербург. Така и станало - Михаил Юриевич срещнал смъртта в Пятигорск.

Непоправим дуелист

Лермонтов е фаталист и обича дуелите - участвал винаги, когато имал такава възможност. Първият дуел на поета е със сина на френския посланик де Барант, който Лермонтов избира за мишена на бала на графиня Лавал на 16 февруари 1840 година.

Поетът и синът на посланика се срещат недалече от мястото на смъртоносния дуел на Пушкин, на Черната река. Те се били първо с мечове и противникът наранил Лермонтов в гърдите, без да му направи сериозна рана. После преминали на пистолети - синът на посланика пропуска, а Михаил Юриевич стреля във въздуха.

Лермонтов стреля във въздуха и в хода на фаталния дуел с Мартинов в Машук планина в Пятигорск. Въпреки това, пенсионираният майор, обиден от нетактичните вицове на младия поет, стрелял в гърдите му.

Въпреки че Лермонтов бил пренеприятен като човек, качествата на отличната му поезия и проза са оценени високо. Заслугите му на бъдещ класик, убит в дуел, били признати дори от онези, които не били ентусиазирани от неговите човешки качества. Великата херцогиня Мария Павловна, враждебна към радостта от смъртта на поета, която дори императорът не криел, казала:  "Господа, получихме новината, че онзи, който можеше да замени Пушкин за нас, е бил убит."

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 г. в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 г. започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение "Весна". През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 г. Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на "На смерть поэта", изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

През 1838 г., със съдействието на поета Василий Жуковски, Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. През 1840 г. се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича "голямата надежда на руската литература".

В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ.

На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841 г., само на 27 години. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Още

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин