ЖИВОТЪТ НА ГЕНИИТЕ
Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин
"Убиецът" на великия руски поет бил уважаван френски политик
Автор : / 4447 Прочита 1 Коментара
Фрагмент от портрет на Жорж Дантес, литография на неизвестен автор, 1830 г.
В Русия Пушкиновото наследство е старателно изследвано и съхранявано. В същото време се знае много малко за убиеца му Жорж Дантес. По ирония на съдбата името му поделя безсмъртие с великия руски поет, а проклятието трябвало да изплащат потомците му. Сянката на злополучния дуел продължава да тегне и до днес, без помирение между наследниците на двата рода - и от руска, и от френска страна.
Жорж Дантес е известен френски монархист, политик и сенатор. През 1830-те години живее в Русия. Известен е в историята преди всичко с това, че ранява смъртоносно на дуел Александър Пушкин. Фаталният ден е 27 януари 1837 година. Пушкин умира два дни по-късно от рани в корема. Дуелите са забранени в Русия и там осъждат Дантес на смърт, но заради ранга му и това, че е чужденец, отменят смъртната му присъда и го екстрадират от страната.
Три години по-късно - през 1840 г. във фамилното имение на Дантес в Сулц, Франция, се ражда една от дъщерите на Дантес - Леония-Шарлота. Тогава Дантес едва ли е подозирал, че именно чрез нея ще бъде ударен от ръката на Възмездието. Леония се отличавала с нестандартно мислене и влечение към точните науки.
Тя с лекота завършила Политехническо училище. За някои талантът й на математик изглеждал дотолкова необичаен за момиче, че зад гърба й злословели, че е "ненормална". Но чуйте най-интересното - Леония била не само уникален математик, но и страстен любител на поезията. В тази връзка си имала и любимец. Познайте кой! - Пушкин!
Дъщерите на Дантес, худ. Леополд Фишер, 1843 г. Леония е първата вляво.
И макар че поради известните обстоятелства, руският език бил забранен в дома на Дантес, Леония знаела перфектно руски и тайно го усъвършенствала. Четейки стиховете на Пушкин в оригинал, поетът все повече се превръщал в неин кумир. Това, естествено, не можело да остане в тайна от домашните на Леония, а преклонението й пред гения на Пушкин, дълбоко наранявало баща й.
Леония като че ли нарочно го дразнела: украсила цялата си стая с портрети на Пушкин, а по лавиците на библиотеката й книгите му били обърнати с "лице" откъм корицата. Много от произведенията на Пушкин девойката знаела наизуст. Особено любима й била поемата му "Капитанската дъщеря". Всичко това от ден на ден изграждало враждебна стена между Леония и баща й, докато при един скандал помежду им градусът на кипене стигнал до връхната си точка, и тя, в състояние на афект го нарекла "Убиец!" От онзи момент нататък двамата никога повече не си проговорили.
Портрет на Екатерина Дантес /Гончарова/ - съпругата на Дантес и майка на децата му
Леония живеела във Франция, но се носела така, че да прилича на рускиня. Някои започнали да гледат на тази нейна привързаност към всичко руско като на "отклонение" от нормалната психика. Стигнало се дотам, че самият Дантес в един момент решил, че дъщеря му най-вероятно е душевно болна?...Настанява я в специализирана клиника в Париж, където тя престоява повече от 20 години. Там умира на 48-годишна възраст, през 1888 година.
Но ако руснаците гледат на Жорж Дантес с ненавист заради Пушкин, то не такова е мнението на французите за него. Дантес постига забележителна политическа кариера и доживява дълбока старост. Отгледал четирите си деца съвсем сам, след като останал вдовец. Съгражданите му го уважавали и за дейността му на мер на Сулц, защото именно благодарение на него градът се сдобил с първия водопровод и градска канализация.
Самият Дантес не изглеждал щастлив, въпреки успехите си. Вероятно вътре в него се борели смесени чувства - на чест и вина. Вероятно е тъгувал и за дъщеря си Леония. Защото няма стабилни доказателства, че тя вдействителност е била душевно болна?...
А как протича животът на другите деца на Дантес? С една дума - прозаично. Дъщеря му Матилда се омъжила за генерал Луи Матман. Другата дъщеря - Берта-Жозефина станала съпруга на граф. А синът Луи-Жозеф, според някои бил просто богаташ-лентяй. Неговият живот преминал във фамилен замък, заобиколен от лозя, където на воля се разхождал...
Интересна е съдбата на един от правнуците на Жорж Дантес - барон Лотер де Геккерн, наш съвременник. Той е автор на стихосбирка, посветена на...Пушкин?!? В посвещението четем: "Да загинеш заедно с Пушкин..." Лотер също като прадядо си отгледал сам децата си и също като пра пралеля си Леония бил заклет почитател на Пушкин. С тази разлика, че Лотер де Геккерн не намирал за виновен прадядо си Дантес.
Правнукът - барон Лотер де Геккерн
През 2006 г. в Нант, където живеел, баронът дал интервю пред руска журналистка, в което засвидетелства огромно уважение към Русия и руснаците, като не скрива че тази любов запалила у него литературата и увлечението му по Пушкин.
На въпроса на журналистката какво мисли за прадядо си, който става причина за смъртта на Пушкин, правнукът на Дантес отговаря, че не го счита за виновен, защото прадядо му е защитавал честта си, а Пушкин обичал дуелите и сам бил виновен за гибелта си. Това не променяло факта, че за него руският поет е "гений над гениите" и той жадувал да се запознае с неговите потомци. За жалост това желание не срещнало разбиране от страна на наследниците на поета.
Всъщност, и историците нямат еднозначен отговор на въпроса, кой в крайна сметка е запалил искрата за дуела, погубил Пушкин. От друга страна, може да се каже, че този дуел е изиграл фатална роля и в живота на Дантес. Особено като се имат предвид описаните по-горе събития, и главно - нещастната съдба на неговата дъщеря Леония.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}