Паметникът на Петър I в Санкт Петербург придобива названието Медният конник покрай едноименната поема на Александър Сергеевич Пушкин. Паметникът е построен по поръчка на Екатерина II. Внушителната фигура на Конника вече повече от два века буди респект у всеки турист, попаднал в "северната столица на Русия". Около построяването му има много интересни факти, които будят размисъл и са повод за възникването на мистични слухове.

Още

Иван Шишман ли е прототипът на "Конникът без глава"?

Изграждането на паметника се оказва доста сложно. Първоначалният замисъл на поканения от Екатерина II парижки скулптор - Етиен-Морис Фалконе, бил наистина грандиозен.

Фигурата трябвало да се издига още по-нависоко от сега, за да внушава величието на рефоматора Петър I и неговото надмощие над враговете.

Градозният паметник е по поръчка на Екатерина II

Първото изпитание пред скулптора било да се намери подходящ камък за постамент, тъй като той не одобрявал идеята постаментът да се изгради от отделни камъни.

В руската преса излязло обявление, че се търси подходящ голям камък. И не щеш ли, един обикновен селянин стигнал до редакцията на един от вестниците, публикували обявата, и казал, че ще достави подходящ камък.

Още

Вижте забележителности от целия свят, които ще ви вдигнат адреналина

Камъкът бил наречен Гръм-камък, защото според една от легендите за него, той бил отломка от огромна скала, ударена от мълния.

Според друга версия пък бил намерен на остров и служел за врата към Отвъдното. Привържениците на втората версия го наричали Конния камък, защото според тях до камъка се извършвали жертвоприношения с коне.

Така или иначе, доставката на камъка за постамента на паметника, се забавила с цели 11 месеца, почти година. Камъкът тежал близо 2400 тона и било трудно да го превозват през зимата.

Гравюра от 1770 г., изобразяваща превозването на камъка-постамента

Още

Поканили художника на руския император Александър II да нарисува Рузвелт

Когато най-накрая разположили огромния камък на мястото му, Фалконе на няколко пъти карал конници да се изкачват по него, за да намери най-добрата гледна точка, така че паметникът-конник да изглежда максимално реалистично на фона на небето и бъде ситуиран така, че да се вижда отвсякъде.

С тази цел скулпторът нарисувал стотици ескизи, преди да реши къде точно трябва да "стъпи" скулптурата.

Паметникът е изливан в продължение на 8 години и е от бронз, а не от мед. Въпреки това продължили да го наричат Медния, по алюзия с поемата на Пушкин.

Илюстрация към поемата на Пушкин "Медният конник", худ. Александър Бенуа

Екатерина II от самото начало била във възторг от проекта на Фалконе. Но се случило така, че скулпторът заминал за Париж преди тържественото откриване на паметника.

В знак на благодарност за работата му, руският императорски двор изсякъл специална серия монети, които били изпратени във Франция.

Още

Сфинксовете на Санкт Петербург

Медният конник вече повече от два века е визитната картичка на Санкт Петербург.

През 1812 г. имат намерение да го евакуират, за да не пострада при бойните действия във войната, но един руски офицер, на когото било заповядано да организира преместването, казал на Александър I, че имал видение насън как Петър I му казал, че силата ще бъде на тяхна страна, ако паметникът остане на мястото си.

Александър I отменя заповедта за преместването.

Гравюра от средата на 19-и век - откриването на паметника

Следващото голямо изпитание за Медния конник било по време на Великата отечествена война, когато за втори път се отказват да го местят.

За да го предпазят, жителите на града го заграждат с грамади от чували с пясък и му правят ограда от дъски.

Така паметникът преживява блокадата на Санкт Петербург.

Еми МАРИЯНСКА