Майн Рид

Знаменитият автор на "Конникът без глава" и "Оцеола" Майн Рид е любим автор на поколения тийнейджъри по цял свят. Навършиха се 199 години от рождението на един от най-големите майстори на перото.

Родил се е на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, в близост до Кейтсбридж, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец - както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция - прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. Младият Майн Рид обаче няма влечение към богословието.

Той получава добро класическо образование и се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства. Но младежът се отегчава от живота в бащиния дом. Завладян е от жажда за пътешествия и романтични приключения.

Страната, в която мечтае да замине, са Съединените щати, с техните безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори, за които той чете в любимите си книги. Особено му се иска да общува с дивите индиански племена в естествени условия и да половува заедно с траперите. Това наистина се случва и много от неговите произведения са вдъхновени от живота му там.

Илюстрация към роман на Рид
Векове преди Майн Рид да напише "Конникът без глава" в книга на Карел Шкорпил за битката на Владислав Варненчик, издадена през 1923 година от печатница "Просвещение", четем за една легенда по българските земи.
Илюстрация към "Конникът без глава" , Лондон 1866 г.
Турците отсекли главата на Иван Шишман, но той я сложил под мишницата си. Видял го един овчар, който извикал: "човек без глава". В този момент главата паднала и подскочила седем пъти. На това място бликнала вода на 7 места (извори до с. Доспей край град Самоков).

Преданието за човек без глава се повтаря и няколко години по-късно, но вече с главен герой зетят на султан Мурад - Караджа паша. Легендите разказват, че неговата глава е била отсечена, но той я носил под мишница. Стигнал до едно място, където паднал и там бил заровен. Гробът се нарича "Кесик баш текеси" (т. е. отсечена глава). Намирал се е на 4 километра от Варна към Добрич.

Интересното, пише още Шкорпил, е че той е бил почти като християнски гроб - изток-запад, а не по направление към свещения град Мека.

Тези истории са сочени като "българската следа" в творчеството на Майн Рид и по-точно в неговия безсмъртен роман "Конникът без глава". Неминуемо възниква въпросът дали отвореният към света Майн Рид не е чел или чувал от свой български приятел в чужбина, преданията, свързани с Иван Шишман и с Караджа паша.

Монумент на гроба на Майн Рид и съпругата му Елизабет в гробището Kensal Green Cemetery в Лондон

Знаменити цитати от Майн Рид

В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия - глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда — крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици!

Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?" Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо! ("Конникът без глава", гл.ІІІ)

Илюстрация към роман на Рид

 Разправяха ми, че не съм бил патриот, тъй като не присъединих гласа си към просташката врява, каквато вдига всяка нация, когато хули противниците си. Нациите са като отделните хора. За да им угодиш, трябва да бъдеш лош като тях, да изпитваш същите чувства като тях — или поне да показваш, че ги изпитваш — нещо, което върши същата работа, да се преструваш, че обичаш и мразиш също като тях. Накратко, трябва да се откажеш да мислиш самостоятелно, да викаш заедно с мнозинството "Разпни го!" Така постъпват хората в нашето общество и ги считат за патриоти. А онзи, който черпи умозаключенията си от извора на истината и който се стреми да спре безсмисления поток на човешките предразсъдъци, никога няма да получи признание през живота си.

Може би ще го оценят, когато умре, но не и преди да е отишъл в гроба. Такива хора не трябва да търсят приживе славата, за която е копнеел покорителят на Перу (Франсиско Писаро) — те няма да я добият. Истинският патриот, който търси признание, трябва да го очаква от следващите поколения, дълго след като костите му изгният в земята. За щастие има и друга награда. Mens conscia recti (лат. - Чистата съвест) не е безсмислена фраза! Има хора, които високо я ценят, които намират опора и утеха в нея. ("Оцеола", гл.ХХІІІ)

Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това говори само за себе си и няма нужда от думи. ("Квартеронката", гл.ХХV)

Автограф на писателя Майн Рид

Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне! ( "Квартеронката", гл.ХХХ)

Любовта изравнява всички различия — тази пословица е стара, колкото са стари планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на снизхождение, но тя издига и облагородява. Тя не превръща принца в селянин, но прави селянина принц. ("Квартеронката", гл.ХLV)

Любовта се надсмива над всички прегради. ("Конникът без глава", гл.ХХХ)

Благодарността е винаги приятна, но колко по-приятна е, когато я четеш в очите и чуваш от устата на тези, които обичаш! ("Квартеронката", гл.ХХV)

По целия свят, през всички времена красотата се е прекланяла пред смелостта и силата. ("Оцеола", гл.ІІІ)

Слабостта към фойерверките е странна, но сигурна отлика на един народ в упадък. Дайте ми статистиката за пиротехническия барут, употребен от един народ за фойерверките, и аз ще ви кажа какво е неговото духовно и физическо равнище. Ако цифрата е максимална, физическото и морално измерение ще бъде минимално, защото те са винаги в обратно съотношение. ("Белият вожд", гл.ІХ)

Валерия КАЛЧЕВА