СЕВЕРНО ВЕЛИЧИЕ
Санкт Петербург - златната перла на Русия
Градът е столица на империята до революцията през 1917 година
Автор : / 12930 Прочита 2 Коментара
Снимка: Shutterstock
Денят на Санкт Петербург, основан от Петър Първи през 1703 година, отбелязват всяка година на 27 май.
Тържествата тази година продължиха цяла седмица и завършиха с празнични фойерверки над река Нева.
През 2018-та той навърши 315 години.
Наричат го Северната Венеция. И макар че не е толкова древен, колкото знаменитата италианска перла, Санкт Петербург с право може да се нарича златната руска перла.
На 27 май 1703 година да руският цар Петър I Велики поставя основите на изграждането на Петропавловската крепост на Заешкия остров, който се намира в делтата на река Нева.
Крепостта има основна задача да защитава с артилерия подстъпите към бъдещата столица на Руската империя по двата големи ръкава на реките Нева и Голяма Невка.
Територията, на която започва градежа на новия град, исторически е заселена с фини. Шведи се заселват през 1611 година. По време на Великата северна война Русия отвоюва тази територия от тях и си осигурява излаз на море - голямата мечта на цар Петър I Руската империя да се сдобие с път по море към Европа.
През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров Котлин е построен фортът Кроншлот, около който впоследствие израства крепостта Кронщат.
Руският цар кани за първи проектант и главен архитект на града 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.
През първите десетина години новата руска столица се развива предимно на територията на Градския остров (днешният Петроградски район). Там се намират няколко от важните административни сгради.
По-късно се застроява Адмиралтейския остров, където са издигнати Зимният дворец и Летният дворец.
Градът е обявен за столица на Руската империя през 1712 година.
Година по-късно всички лица от царския двор са задължени да се преселят в новия град. Съвещателният орган към императора - Руския Сенат, също се пренася в новата столица.
Пак през 1712 г. Петър Велики издава указ за създаването на Генерален план на Санкт Петербург, според който за център на града се избира Василевския остров.
На острова, на който първоначално се намира само Меншиковският дворец на първия генерал-губернатор на града Александър Меншиков, са построени пристанищни съоръжения, фарове и т. н.; там са построени и зданието на Дванайсетте колегии, Кунсткамерата (първият музей в Русия) и др.
През 1725 г. е основана Петербургската академия на науките.
В средата на века обаче, след пожари и наводнения, много сгради в Санкт Петербург са унищожени или се намират в окаяно състояние. Известни са два големи пожара от 1736 и 1737 г., унищожили голяма част от града.
През 1737 г. с указ на императрица Анна е създадена специална градоустройствена комисия, която създава план за развитие на града в три лъча, като за композиционен център е избрана сградата на Адмиралтейството, а ролята на главна магистрала е отредена на Невския проспект.
По-късно тази комисия е реорганизирана и регулира застрояването на малките крайбрежни реки и каналите, формирането на архитектурните ансамбли на градските площади и т.н.
Към края на XVIII век населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души.
На територията му има построени над 60 православни храма и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с калдъръм.
Градът е столица на империята до революцията през 1917 година. От съображения за сигурност по нареждане на Ленин столицата на СССР е преместена в Москва.
Малко преди революцията, по време на Първата световна война, воден от патриотични цели, руският цар Николай II преименува града на Петроград.
След смъртта на Ленин, през 1924 година, с решение на ЦК на ВКП(б) градът получава името Ленинград, което се запазва до 1991 година.
На референдум 54% от жителите на града се обявяват за връщането на първото наименование и градът отново носи името на св. Петър, в чиято чест е наречен.
Северната руска столица, както неофициално го наричат, се простира на територия от почти 1 500 кв. км. По данни от 2014 година жителите му са над 5,1 милиона, което му отрежда третото място в класацията за най-големите градове в Европа.
Роден от амбицията на Петър Велики да превърне Русия в модерна европейска държава, Санкт Петербург съчетава в себе си и двете култури - пищността на руската традиция в духовното и прагматизма на западната цивилизация в материалното.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}