ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ
Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах
Честваме 170 години от рождението на Патриарха на българската литература. Impressio ви припомня неговата единствена автобиография
Редактор : / 7144 Прочита 21 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
На 9 юли (27 юни ст. ст.) 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо Иванов Вазов и Съба Хаджиниколова Вазова, се ражда Иван Вазов - бъдещият голям поет, писател, драматург и общественик. Творчеството и обществената му дейност му носят преклонението на цяла България, но той винаги остава скромен, не обича показността.
Днес, по повод 170 години от рождението на Вазов, ви предлагаме неговата единствена автобиография, написана по молба на главния редактор на сп. "Обществена обнова" Константин Сагаев през ноември 1920 г., само няколко дни след тържественото отбелязване на 50-годишния творчески юбилей на Патриарха на българската литература.
1882 г. Снимка: "Изгубената България"
"Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласно училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох. Чрез постоянно и безсистемно четене на книги довърших — тъй да се каже — моето самообразование. Но в него останаха голeми празднини...
Записах стихове — зачиракувах в поезията — от 18-та си година. От 20 годишната ми възраст се зафана периода на моитe безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другари: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Ромъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр. винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
От 1895 година, по-честит от Скитника Евреин — аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот. Но пак не потасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: "Работи!" и аз работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.
През моя дълъг писателски живот имах и радости и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари; изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието ми и на вярата ми. Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали...
Но да не хуля Бога: 24 октомврий т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той осветли с лучезно слънце облачното небе на моята късна есен...
София, 3 ноемврий 1920 год.
Ив. Вазов"
Вазов - човекът
Дългогодишно и искрено приятелство свързва Иван Вазов и проф. Иван Шишманов (1862-1928) - филолог, писател, университетски преподавател и политик.
През 1895 г., в един малък семеен албум на Шишманови, Вазов пише кратка изповед под формата на отговори на зададени въпроси. За тази изповед проф. Шишманов казва, че народният поет, без да иска, се е обрисувал с всичките си добродетели, вкусове и привички. Допълва още:
"Който е чел Вазов, ще познае веднага и в тая изповед неговата рядко благородна душа, неговата хуманност, неговото нежно сърце, неговата жажда за красота, неговата страстна любов към природата, особено неговата любов към българската природа и въобще към всичко българско, даже в най-малките прояви на материалната култура, например вкуса му за някои български национални ястия".
- Коя краска предпочитате?
- Небесен цвят.
- Коя е любимата Ви миризма?
- От планински босиляк мирис.
- Кое цвете е, според Вас, най-красиво?
- Трандафилът.
- Кое животно Ви е най-симпатично?
- Моят Хектор (кучето му).
- Коя краска на очи и коси предпочитате?
- Черните преимуществено.
- Коя е, според Вас, най-ценната добродетел?
- Милостта.
- Кой порок мразите най-много?
- Грозотата.
- Кое е Вашето любимо занятие?
- Нехара (бел. ред. - мързел, леност, безгрижие) и разходките.
- Кое развлечение Ви е най-приятно?
- Etre chez moi en robe de chambre (Да си бъда в стаята по халат)
- Кой е, според Вас, идеалът на земното щастие?
- Здравето, когато си го изгубил безвъзвратно.
- Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?
- На мизантропа.
- Може ли да попита човек на колко сте години?
- 45 години и нещо си... Уви!
- Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?
- Иван.
- Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви?
- Когато пръв път плаках от радост.
- Кой е бил най-печалният (най-тежкият)?
- Имя им Легион.
- Коя е Вашата най-голяма надежда?
- "Уж не жду от жизни ничего я."
- Вярвате ли в приятелството?
- Да!
- Кой е за Вас най-приятният момент през деня?
- Когато слънцето залазя зад Люлин планина.
Коя историческа личност Ви е най-симпатична?
- Наполеон Бонапарт.
- Kоя личност от роман или театър?
- Жан Валжан, защото прави да обикнеш доброто.
- В коя страна бихте предпочитали да живеете?
- България! България!
- Кой писател предпочитате?
- Юго, Хайне, Толстой; в юношеството - Сю.
- Кой живописец?
- Мейсоние в Наполеоновските му картини.
- Кой компонист?
- Бизе, т.е. чудната му песен на Тореадора в "Кармен" и други някои късове.
- Каква девиза бихте си избрали, ако би трябвало да имате такава?
- Любите друг друга.
- Кое е, според Вас, шедьовърът на природата?
- Хубавата жена.
- От кое място сте запазили най-приятен спомен?
- Пилатус (планина при Фирвалдщетското езеро в Швейцария)
- Кое ястие обичате най-много?
- Сарми от зелена шума и заарска белпастърма.
- Предпочитате ли твърдо или меко легло?
- Меко.
- Кой чужд народ Ви е симпатичен?
- Братушките.
- Напишете една от Вашите мисли или цитат, смисъла на който одобрявате.
- Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}