Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Българската завист попречва на Вазов да стане Нобелист преди 100 години

ОБЩЕСТВО И НРАВИ

Българската завист попречва на Вазов да стане Нобелист преди 100 години

След смъртта му се разгаря скандал и за къщата му в София

Народният поет Иван Вазов

Патриархът на българската литература Иван Вазов е носител на много награди и титли: Орден за гражданска чест и заслуги /1895 г./, Сребърна лира и Сребърен венец от Дружество "Славянска Беседа" /1895 г./, Златен медал за наука и изкуство /1896 г./, Златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски /1920 г./, Почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" /1920 г./, първи носител на най-високото отличие на Царство България - Орден "Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда" /1920 г./, единствен носител на почетното звание "Народен поет" с Указ на Цар Борис Трети /1920 г./, почетен гражданин на БАН и на София и др.

Но между всички тези отличия, особена чест заслужава номинацията му за Нобелова награда за литература за 1917-а.

За жалост, българските нрави осуетяват възможността народният поет да получи това международно признание.

Нобеловата награда, непостигната от българин до днес. Сн.superjoseph / Shutterstock.com

На 20 септември 1916 г. проф. Иван Шишманов / б.а. някои твърдят, че идеята е била на тогавашния председател на БАН - Иван Гешов/, издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература за 1917-а година.

Писателят вече е бил популярен с романа си "Под игото" в някои европейски страни като Швеция, в която романът му е бил преведен още през 1895 г. от д-р Алфред Йенсен. Нещо повече, Вазов е бил добре познат в света. За това свидетелства фактът, че през 1912 г. го приемат за член на Нобеловия комитет. 

Иван Вазов и проф. Иван Шишманов

Още

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Какво е попречило кандидатурата му за 2017-а да се увенчае с наградата за литература?

- Според спомените на много литературоведи от онова време, основна причина за това било враждебното отношение на т.нар. Кръг "Мисъл" към Иван Вазов.

Мисията, която Нобеловият комитет праща в България, за да проучи отношението към личността на народния поет, се разколебала, след като изслушала критиките на членовете на Кръга.

Литературният кръг „Мисъл“ – Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров

Самият преводач Йенсен бил много близък с Пенчо Славейков, считан за доайен на Кръга "Мисъл", и от него бил слушал доста критики за Вазов. Всъщност, Славейков в лично качество е нямало как да повлияе на кандидатурата, издигната за наградите през 1917-а, защото по онова време не е жив. Славейков-син умира през 1912-а година.

Говори се, обаче, че останалите членове на Кръга са се изказали негативно по отношение на Вазов пред мисионерите на Нобеловия комитет у нас. Или поне така се предполага. Що се отнася до Славейковите, то и бащата - Петко Р. Славейков не харесвал Вазов и постоянно пишел срещу него в издавания от него вестник "Търновска конституция".

Още

Известни писатели и поети, каквито не сте ги виждали

Известни писатели и поети, каквито не сте ги виждали

Там може да се прочете, че Вазов е "случаен" и "своеобразен" поет, и че политиката не му прилича, защото, цитат:

" В 1876 г. /Вазов/ щял да пукне от страх на пловдивската улица, а днес е станал комитаджия и прави съзаклятия против султана", пише Славейков-баща.

И продължава да сипе хули срещу Вазов и в други свои публикации.

Елитарните поети от Кръга "Мисъл" пък смятали Вазов за старомоден и приповдигнат, наричат патоса му "смешен", както и езика му.

Писателят, в двора на къщата си в София

Всъщност, според езиковеди, Иван Вазов е употребил в творчеството си около 90 000 думи от българския език. Това е феноменално постижение, каквото не е успял да реализира никой друг от останалите родни майстори на перото.

Още

"Алхимикът" на човешката душа Паулу Коелю на 70

"Алхимикът" на човешката душа Паулу Коелю на 70

И така, благодарение на българските неразбории, омразата и завистта, които сякаш винаги са взимали връх върху обществено-политическите нрави у нас, е била осуетена възможността българин да получи престижната Нобелова награда.

Нобелист за литература за 1917 г. става шведът Вернер фон Хайденщам.

До днес нито един българин не е носител на Нобелова награда за литература, макар да сме имали и други талантливи кандидати освен Вазов

- Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков.

Тържественото честване на 70-годишнината на Иван Вазов, 24. септември 1920 г.

Още

Смъртта на Едгар Алън По повече от век и половина остава мистерия

Смъртта на Едгар Алън По повече от век и половина остава мистерия

През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Иван Вазов.

Поетът, приживе се е радвал на всенародна почит и признание от обикновените хора, но историята с Нобеловата награда дълбоко го огорчила, заради отношението на събратята му по перо към него.

Вазов умира на 22 септември 1921 г. Поклонението пред тленните му останки трае три дни.

Погребан е на 28 септември 1921 г. на държавни разноски.

Скандалите, обаче, преследват поета и след смъртта му, защото захващат споровете около завещанието му. В него няма и ред, че домът му трябва да бъде превърнат в музей. А във фонда вече имало над 1 116 000 лева, в които 300 000 - държавни пари.

Братята на поета се противопоставят къщата на Вазов в София да бъде превърната в музей, но по-късно, когато пада земеделското правителство, не завеждат дело срещу държавата.

Къщата на Иван Вазов в София

 

Още

Станислав Стратиев и неговите "Добри новини от Балканите"

Станислав Стратиев и неговите "Добри новини от Балканите"

Така къщата на Вазов в София става музей. В него се съхраняват спомени на близките съратници на поета: Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Стоян Чилингиров, Стефан Романски и др.

В тези спомени присъстват и техните мнения за историята с неслучилата се Нобелова награда. Тя е един от многото "уроци" за нас, българите, от които така и не си вземаме поука.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Кант във вертеп, съблазнителят Киркегор: Великите мислители и любовта

Книгата "Любовта на философите" от М. Гайер разказва за любовните капани, в които са попадали на най-мъдрите хора на света

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Мартин Скорсезе в есе за Федерико Фелини и изгубената магия на киното

В „Маестрото“, режисьорът критикува съвременната филмова индустрия

Георги Минчев - живот, изпят с ритъма на рока

20 години от смъртта на легендарния изпълнител

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Българските управници от последното столетие превърнаха Левски от идеал в идол" споделя авторът на книгата Людмил Леонидов

Борис Пастернак: Февруари. Без да чакаш, пиши, ридай с мастило ти

Google отбелязва днес 131 години от рождението на руския Нобелов лауреат с рисунка, вдъхновена от стихотворението му за месец февруари