Най-талантливите хора, казват психолозите, по характер са в двете крайности - или са прекалено самочувствени, или пък неоправдано самокритични. Големият композитор Йоханес Брамс бил от вторите. В края на живота си немският композитор, пианист и диригент, един от главните представители на периода на романтизма от втората половина на 19-и век, така се усамотил, че загубил способността си да общува.

Организаторите на един светски прием, за да не канят хора, които са му неприятни, му дали списък с евентуалните гости, за да посочи, кого не иска да види на събитието. Брамс зачеркнал... себе си.

Снимка: Getty Images

Този невероятно талантлив човек бил вглъбен в музиката си. Оставя ни огромно и разнообразно творчество: песни, серенади, концерти, сонати, рапсодии и симфонии, сред които е музикалният шедьовър "Немски реквием". Йоханес Брамс създава музика от всички жанрове, с изключение на операта: симфонична и камерно-инструментална музика, произведения за орган, клавирна и вокално-симфонична музика, вокални ансамбли и хорове, над 200 песни и романси за соло и пиано, прочутите унгарски танци и мн. др.

Често критиците го сравняват с Бах и Бетховен, което говори само по себе си за мястото, което Брамс заема в световната музикална съкровищница.

Навършват се 190 години от рождението на Йоханес Брамс.

Йоханес Брамс (1833 - 1897), Снимка: Getty Images

Роден е в Хамбург в бедно семейство на 7-и май 1833-та година. На по-късна възраст композиторът ще признае: "Малко хора са живели така зле като мен". "Но може би в това също има божествена промисъл", отбелязва един музикален критик.

Талантът на Брамс впечатлява Шуман и той го подкрепя да се самообразова. Двамата имат драматична история - първият пакет с творби на Брамс, които приятели го посъветвали да изпрати на Шуман, бил върнат... неотварян. По-късно нещата се променят. През октомври 1853-та Йоханес Брамс посетил Дюселдорф и с препоръчително писмо от цигуларя Йозеф Йоахим, за когото ще стане дума по-късно, бил приет от Роберт Шуман и съпругата му Клара.

Шуман, силно впечатлен от таланта на младия си гост, публикувал статия, озаглавена "Нови пътища" в едно музикално списание, в което го обсипвал с похвали.

Немският композитор Йоханес Брамс на двадесет години (1833 - 1897). Оригинално произведение на изкуството: Художник - JB Laurens (оригинал в музея Carpentras), Снимка: Getty Images

Брамс, обаче, вместо да се зарадва, останал силно смутен от хвалбите и по-късно ще сподели, че именно те го направили краен максималист. Искал да отговори на високите очаквания на хора като Шуман.

Заедно с Роберт Шуман и неговият ученик Алберт Дитрих работят съвместно върху сонатата за цигулка, известна като "F-A-E соната", по мотото "Frei aber einsam" ("Свободен, но сам"). Тя се превръща в нещо като епитафия за живота на Брамс.

Йоханес Брамс през 1853 година

Брамс оправдава очакванията на своите издигнати почитатели и става капелмайстор във Виена, дирижира мащабни концерти. Превръща се в лидер на виенската музикална сцена.

Започва кариерата си като виртуозен пианист, но от съвсем млад композира не само за пиано, но и за камерни ансамбли, симфонични оркестри, както и за вокални и хорови произведения. И като музикант, и като композитор, Брамс се отличавал с чутовен перфекционизъм. До степен, че има сведения, че е унищожил голяма част от ранните си произведения.

Йоханес Брамс (1833 - 1897), Снимка: Getty Images

Музиковедите са категорични, че Брамс е майсторът на контрапункта в музицирането. Може би това е и причината да го сравняват с Бах.

Музиката му е възприемана двуяко - някои я смятат за академична, други - за новаторска, но той е Брамс - име, което тежи на своето място в световната история на музикалното изкуство.

Откъде идва музикалният му талант: Баща му - Йохан Якоб Брамс бил музикант. Свирел на различни инструменти, и най-вече - на валдхорна и контрабас. Майката на Йоханес била шивачка, доста по-възрастна от баща му, природно интелигентна и добра жена. Семейството имало три деца - две момчета и едно момиче. Йоханес бил по-голямото момче. Брат му Фридрих също станал пианист, който дълго време живеел извън Хамбург и на стари години приключил кариерата си като учител по музика.

Родната къща на Брамс – семейството живеело в част от първия етаж

Първите си уроци по музика Йоханес Брамс получил от баща си. Първите му инструменти били цигулка и виолончело. След тях, някъде от 7-годишната си възраст, започва да свири на пиано и инструментът сам "подсказал", че по клавишите му свири виртуоз. Бил едва на десет, когато дебютира като изпълнител на частен концерт по музика на Бетховен.

Когато започнал да композира, баща му не одобрил първите му опити и го посъветвал да се усъвършенства като изпълнител. Между 1845-а и 1848-а година, Брамс учел пиано при Ото Косел Едуард Марксен, който го запознал с Бетховен и Шуберт. Марксен изиграва огромна роля в живота на ученика си. Предава му любовта си към музиката на Моцарт, Хайдн и Бах, и поощрява композиторските му опити.

Йоханес Брамс (1833 - 1897), Снимка: Getty Images

Брамс изнася първия си пиано рецитал през 1848-а година, като включва фуга от Бах. На втория си рецитал през същата година отново включва Бах - Соната за пиано №21.

През 1850-а година Йоханес Брамс се запознава с унгарския цигулар Еде Ремени и му акомпанира в поредица рецитали. Именно от него научава много за чардаша, който става основа за популярните му композиции - двете поредици "Унгарски танци".

На другата година едно издателство публикува под псевдоним аранжименти на Брамс за пиано. Най-ранните произведения, признати от самия Брамс - "Скерцо" и песента "Хаймкер", датират от 1851-ва година. Брамс става все по-популярен от 1853-та година нататък. По време на едно турне с Ремени в Хановер, се запознава с една от най-вдъхновяващите личности в живота му, по негово признание - цигуларя и композитор Йозеф Йоахим. Между двамата се завързва силно приятелство и взаимно обучение.

Брамс имал шанса за още едно познанство в Германия - с Ференц Лист. Всъщност, първата им среща била доста конфузна - Брамс бил толкова уморен от пътя, че проспал "Соната за пиано" на Лист, но после му се извинил и получил разбиране от големия композитор.

Немският композитор Йоханес Брамс (1833-1897) на път за любимата си странноприемница „Червеният таралеж“. Карикатура от д-р Болер в чест на 50-ата годишнина от смъртта на Брамс / Снимка: Getty Images

Още след онази статия на Шуман, за Брамс започват да говорят. Поканен бил в Лайпциг, където "Брайткопф и Хертел" издават неговите опуси 1 до 4. Брамс изнася рецитали и се запознава с много големи музиканти, сред които бил и Ектор Берлиоз.

Когато здравословното състояние на Шуман се влошава и след опита му за самоубийство бил въдворен в психиатричен санаториум край Бон, за да остане там до края на живота си през 1856-а, Брамс се установява в Дюселдорф, поемайки грижите за съпругата му - Клара Шуман. Брамс себеотвержено поема не само тези грижи, но и постоянно посещава приятеля си, превръща се в жива връзка между съпрузите, които престават да се виждат.

Клара Шуман през 1857, фотография на Франц Ханфщенгъл

В онзи период Брамс силно се привързва към Клара и тя става неговият втори идеал за жена, след майка му. Никога, обаче, не си позволява да прекрачи границите на приятелството. Остава с Клара до смъртта й като верен приятел и през 1854-та й посвещава своя опус 9, по вариации от Шуман.

От посочената по-горе година до 1860-а, цели четири години Брамс не публикува нищо. Работи върху Концерт за пиано №1. В процеса на работата решава този концерт да стане по-мащабен. Премиерата на концерта през 1859-а, обаче, в който самият композитор свири на пиано, му донася само разочарования. Публиката не възприема творбата и дори се държи така враждебно в залата, че Брамс не посмява да направи повече от две представления на този концерт. След този провал, издателите се отказват да го публикуват и Брамс бил принуден да си потърси нов издател. Спира се на Зимрок, който става негов основен издател.

През 1860-а година в Германия започва дебат за бъдещето на германската музика, в който взима участие и Брамс. Критиката му към Лист и последователите му, сред които Брамс харесвал Вагнер, му спечелила нови неприятели. Според биографите на Брамс именно тогава той се отказал да участва в публични полемики и започнал да се затваря в себе си.

Къщата на Брамс в Баден-Баден

Имал проблеми и в личния си живот. Сгодява се за Агате фон Зиболд, но годежът се разваля, въпреки че бил влюбен в нея. Опитва се да възстанови връзката с писмо, но то остава без отговор. След години Брамс ще признае, че Агате остава неговата последна любов. Брамс не се задомява до края на живота си, но две жени остават с ореол в душата му - майка му и Клара Шуман.

Приблизително около времето на раздялата му с Агате, Брамс за пръв път се среща с Рихард Вагнер и тази тяхна среща е обнадеждаваща, но напред във времето Вагнер ще стане не само критичен към Брамс, но и злостно ревнив към творчеството му. След години, провокиран от определението на Бреслауския университет, че Брамс е "водачът на изкуството на сериозната музика в днешна Германия", Вагнер се изказва злъчно с: "Познавам някои известни композитори, които в своите концертни маскаради слагат костюма на уличен певец днес, перуката на Хендел утре, дрехата на еврейски чардаш цигулар по друго време и след това отново облеклото на възвишена симфония, представяща се за Десета."

Самият Брамс никога не си позволява такова непочтително отношение към Вагнер. Известно е, че е помагал в подготовката на виенските концерти на Вагнер и че се е възхищавал на неговата "Валкюри".

Около периода на запознанството си с Вагнер, Брамс искал да оглави като диригент Хамбургската филхармония, но постът бил даден на друг. След повече от три десетилетия, когато му го предложили, Брамс се отказал с мотива, че вече върви "по други пътища".

За периода до 1893-та година, композиторът вече бил установил много ценни познанства във Виена. За кратко време работел като диригент на Виенската певческа академия. Отказва се от тази работа, защото му пречела на композирането, но остава да работи във Виена.

През февруари 1865-а година умира майка му и тогава той започва да композира мащабното си хорово произведение "Германски реквием". Първите концерти се провели във Виена, следващите - в Бремен. Успехът им бил феноменален.

Брамс става все по-популярен. Творбите му от поредицата "Унгарски танци" били възприети много добре от публиката. През 1872-ра композиторът става концертен директор на Дружеството на приятелите на музиката във Виена. През 1873-та година се състоява премиерата на оркестровата му композиция "Вариации върху тема от Хайдн", превърнала се в една от най-популярните му композиции.

Първа симфония на Брамс е изпълнена пред публика през 1876-а година, след цели две десетилетия подготовка. Брамс работел бавно и прецизно. През май същата година Кеймбриджкият университет предложил почетната степен доктор по музика на Брамс и на приятеля му Йоахим, при условие че отидат лично да получат наградите си. Брамс нямал желание да пътува до Англия и титлата била получена само от Йоахим, който дирижирал в Кеймбридж английската премиера на Първа симфония на Брамс на 8-и март 1877-а година.

Въпреки успеха на симфонията, Брамс бил недоволен. Дотолкова, че почти напълно преработил втората й част, преди да я публикува. Брамс по онова време вече е водеща фигура в света на музиката. Той е част от журито, което присъжда Виенската държавна награда на още неизвестния композитор Антонин Дворжак. Брамс подава ръка на Дворжак и дори го препоръчва на издателя си Зимрок. Този и други случаи говорят, че Брамс е бил почтен и благороден човек и може би това е причината за неговите разочарования от хората.

В периода на нарастващото си усамотяване, композиторът пуснал брада и се самоиронизирал, че е "ужасяваща гледка".

Всъщност, мнозина казват, че дори и в мрачните си периоди композиторът не губел чувството си за хумор.

Йоханес Брамс (1833 - 1897), Снимка: Getty Images

През 1882-ра година Йоханес Брамс завършва своя Концерт за пиано №2 (опус 83), посветен на неговия първи учител Максен. Бил поканен от големия пианист и диригент Ханс фон Бюлов да организира премиерата на концерта с Майнингенския дворцов оркестър. Фон Бюлов високо ценял Брамс. Казвал, че "след Бах и Бетховен, най-великият, най-сюблимният от всички композитори е Брамс". Сред почитателите на композитора бил и Густав Малер, който го определя като "по-земен от Вагнер и Бетховен".

През 1889-а година Аделберт Вангеман, представител на Томас Едисън, кани Брамс на експериментален звукозапис. Композиторът изпълнява на пиано съкратен вариант на своя първи Унгарски танц и "Die Libelle" на Йозеф Щраус. Записът е запазен до наши дни, макар и с лошо качество.

През същата година Брамс бил обявен за почетен гражданин на Хамбург. Вече знаел, че страда от рак на черния дроб. Умира на 3-ти април 1897-а година.

Гробът на Брамс в централното гробище на Виена.

Творчеството на Брамс е мелодично, дълбоко по съдържание и съвършено по майсторство. В него дишат епична мощ и хуманистични идеали. До края на дните си този невероятно талантлив човек се отнася самокритично към своето творчество и се прекланя пред достиженията на Бах, Хендел, Моцарт, Бетховен, Шуберт и Шуман. Възторжено се възхищавал на "Валкюри" на Вагнер, на оперите на Верди, на музиката на Йохан Щраус, на "Кармен" от Бизе.

Това е доказателство за достойнството му като благородна и духовно извисена личност. Не само талантът му, но и тези добродетели, го открояват сред световноизвестните лица на музиката.

 

Еми МАРИЯНСКА