ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Шуберт умира на 31, бълнувайки, че иска да го погребат близо до Бетховен
225 години от рождението на знаменития композитор
Автор : / 12177 Прочита 12 Коментара
Франц Шуберт, акварел от Вилхелм А. Ридер, рисуван през май 1825 г. / Снимка: Getty Images
Само споменаването на името му - Франц Шуберт, звучи като музика и респектира. Подготвя сетивата да усетят с пълна сила звучене, извиращо от най-чистите извори на душата. Можете ли да повярвате, че някога, преди 225 години във виенското предградие Лихтентал, в дома на една двойка хора под средната класа, се ражда дете, което ще стане световно признат музикален класик?!
Родът по линия на бащата на Шуберт е от Моравия, а по майчина - от Силезия. Баща му бил директор на училище, но доста консервативен и крайно религиозен човек; майката - готвачка, дъщеря на ключар, с незначителни познания за изкуство. Финансовото положение на семейството е лошо. Дали по съдба, или пък именно по тази причина, но двойката загубила девет от 14-те си деца, още преди да са навършили годинка. Франц Шуберт бил 12-ото по реда на раждане. Появил се на бял свят на 31-ви януари 1797-а година.
Честваме 225 години от рождението на забележителния виенски композитор - един от най-видните представители на виенската класическа музикална школа и един от основоположниците на романтизма в музиката.
Франц Шуберт, ок. 1827 г. / Снимка: Getty Images
Често сравняват Шуберт с другите големи виенчани - Бетховен и Моцарт. Според някои той не достига техните висоти, според други тъкмо в това е силата на музиката му - Шуберт е неподражаем и "противоречив като духа на Виена", казват те. Той сякаш е попил атмосферата на този град. Неслучайно точно Шуберт е известен като последния композитор от класическата епоха и първия от епохата на романтизма.
Детството му е тежко, а младежките години - още повече. Майка му умира, а баща му се жени повторно и му се раждат още пет деца. Семейството не минава за бедно, но всичко е пресметнато. Няма излишества за уроци по музика. Младият Шуберт се самообразова в една работилница за пиана. Когато е на 5, баща му, който свири на цигулка, го научава на някои музикални принципи, но това далеч не може да се счита за професионално обучение. По-големият му брат го учи на пиано. Когато е на 8, го пращат да учи при Михаел Холцер, капелмайстор на местната църква, където изучава орган. Именно от този човек Шуберт получава първите похвали, че е природно надарен да се занимава с музика.
"Без да съм му дал никакви истински инструкции, понякога го гледам с удивление и захлас", споделил Холцер с бащата.
Родното място на Шуберт, заснето ок. 1828 г. / Снимка: Getty Images
На 11 Франц Шуберт е приет да пее във виенската придворна капела и е настанен в Императорската семинария. Там учи композиция от придворния капелмайстор - известния Антонио Салиери, който го обучава безплатно. Става солист в хора и втори цигулар в оркестъра. Именно там се запознава с музиката на великите Хайдн и Моцарт.
На 13 създава първата си копозиция - "Фантазия за пиано на 4 ръце". Според някои композицията била вдъхновена от графиня Каролине Естерхази. Това, обаче, не отговаря на истината. Шуберт действително е бил учител на графинята, но на далеч по-голяма възраст. Бил поканен като учител по музика в семейството на граф Йохан Карл Естерхази, бащата на Каролине, през лятото на 1818-а година. Тогава е бил на 21.
Франц Шуберт, ок. 1800 г. / Снимка: Getty Images
Така че, не Каролине Естерхази, а сопраното Терезе Гроб е първата голяма любов на Шуберт, която той среща когато е на 17 и тутакси пожелава да се ожени за нея. През 1814-а година той работел в училището на баща си като учител на най-малките ученици. Там среща Тереза Гроб, която е дъщеря на местен производител на коприна. Вдъхновен от любовта си, написва за нея няколко богослужебни произведения, сред които са популярните "Salve Regina" и "Tantum Ergo". Тереза е солистка в премиерата на неговата Меса № 1 през септември 1814 г. Шуберт иска да се ожени за нея, но е възпрепятстван от тогава действащия закон за съгласие за брак от 1815-а година, съгласно който младоженецът бил длъжен да докаже, че разполага със средства да издържа семейство. А Шуберт бил толкова беден, че "само луда би се съгласила да се омъжи за него по онова време", казва един критик.
И въпреки че до 16-ата си година композиторът вече бил създал опера, симфония, няколко пиеси за пиано и др. творби, бил "неприемлив" за брак. Какъв парадокс! Защото именно от онова време датират прочутите песни на Шуберт, с които става известен в своето време!
Симфониите му - над 1500, се популяризират далеч по-късно, много след смъртта му. През целия си живот Шуберт не успява да постигне финансова независимост. Често прибягва до помощта на приятели. За да се издържа и да му останат пари за нотна хартия, на която да композира, дава уроци по музика, което било за него "истинска досада".
Една от най-плодотворните години на Шуберт е 1815-а, в която създава десетки хиляди оркестрови творби. По онова време живеел с баща си и двамата се справяли някакси, сравнително добре в материално отношение. Но Шуберт се чувствал нещастен в годините си като учител. Именно в онзи период започват депресиите му, в които ставал затворен и необщителен.
След като баща му се жени повторно, Шуберт получава покана от свой ученик на име Шобер - младеж от добро семейство, да живее у тях. В началото на 1817-а година именно Шобер запознава Шуберт с Йохан Михаел Фогл, виден баритон, с двайсет години по-възрастен от Шуберт. Фогл го въвежда във виенските музикални среди и промотира музиката му. В началото на 1818-а Шуберт вече имал доста почитатели в пресата - получавал похвали и покани от чужбина. Така се появява и поканата от граф Естерхази.
Франц Шуберт, 1800 г. / Снимка: Getty Images
В началото на 1820-а Шуберт става част от тесен кръг интелектуалци - художници, поети и музиканти, които започнали да се събират на сбирки, станали известни като Шубертиади. На тези сбирки се водели всякакви разговори, включително и на политически теми. Четирима негови приятели били арестувани от австрийската полиция, по подозрение за революционна дейност, повлияна от идеите на Френската революция. Един от младежите - поетът Йохан Сен дори бил осъден. Шуберт му посвещава няколко творби, като поставя няколко негови стихотворения в авторската си музика.
През същата злокобна 1820-а са поставени две от оперите на Шуберт - "Братята близнаци" и "Магическата арфа". Виенското общество и медиите, обаче, се отнесли безразлично към тях. Ситуацията се подобрява през март следващата година, когато Фогл подава приятелска ръка на Шуберт и изпълнява песента му "Горски цар" в един концерт.
През следващите две години Щуберт пътува до Унгария и се запознава отблизо с унгарските народни песни и циганската музика. Песните, които създава в онзи период, стават много известни в австрийското общество.
Франц Шуберт, гравюра на Вегер, 1820 г. / Снимка: Getty Images
Шуберт е окрилен от аплаузите на публиката и се залавя с цели 20 сценични проекта. За жалост, по-късно всички те са окачествени като "провал". През 1823-та година критиката отхвърля и операта му "Фиерабрас". В света започва нова вълна - засилва се интересът към Росини и италианския оперен стил. Шуберт е обезсърчен, макар че репутацията му на много добър композитор не е пострадала. Обратното, броят на изпълненията на негова музика нараства забележително. Негови творби са включени в три основни концерта на Гезелшафт. Увертюра в ми минор получава първото си публично изпълнение и е приета с възторг.
Франц Шуберт, гравюра / Снимка: Getty Images
През 1822-ра година Шуберт се запознава с Вебер и с Бетховен, но не се сближава с тях до степен на приятелство, въпреки че дълбоко се възхищава на Бетховен. Самият Бетховен -също. Той изразява публично съжалението си, че не са се запознали по-рано и на смъртния си одър казва: "Искрата на божествения гений пребивава в този Шуберт!" Шуберт е факлоносец на погребението на Бетховен. Още не знае, че ще умре година по-късно.
Въпреки краткия си живот, Шуберт оставя след себе си огромно музикално наследство: над 600 солови песни по стихове на Гьоте и Шилер; около 20 опери; 9 симфонии, най-известната от които е Осмата - "Недовършена"; 17 увертюри; 15 струнни квартета, много клавирни квартети ("Пъстървата") и др.
Франц Шуберт, портрет на композитора от неизвестен автор, 1836 г. / Снимка: Getty Images
Вокалните творби са в центъра на творчеството на Шуберт. В тях за пръв път се появяват романтични елементи, взаимствани от фолклора на славяните в Австрийската империя. Именно Шуберт създава нов жанр в музиката - вокалната балада, в която реалност и фантазия свободно градят лирико-епичния сюжет.
Последните години от живота си Шуберт е неосигурен финансово, болен, отчаян и самотен. През 1823-та година написва мащабния песенен цикъл "Прекрасната мелничарка" със стихове на Вилхелм Мюлер. Тази поредица и по-късният цикъл "Зимно пътуване" са считани за върхове в жанра си.
Неуспехите от предишните години били компенсирани от кратко щастие през лятото на 1825-а, когато композиторът изкарва една приятна почивка в Горна Австрия. Още със завръщането си във Виена, обаче, здравето му чувствително се влошава. В края на лятото на 1828-а д-р Ернст Рина му съобщава в прав текст, че болестта му е нелечима и че трябва да е подготвен психически за... края. Симптомите му наподобявали натравяне с живак - силно главоболие, треска, подути стави и повръщане. Предусещайки смъртта си, Шуберт си устройва приятелски концерт - цигуларят Карл Холц и неговият струнен квартет го посещават в дома му и заедно с него свирят струнния квартет № 14 на Бетховен.
Болестта се развива твърде бързо. Накрая Шуберт започва да получава халюцинации и да пита, дали не са го погребали жив. При едно от бълнуванията си казва на брат си, че иска тялото му да бъде положено близо до гроба на Бетховен. Близките му се плашат от тези негови състояния и с мъка наблюдават как той работи със сетни сили над нотния лист, потънал в пот и с безумен поглед, но изпълнен със страст.
Композиторът, над нотния лист, рисунка / Снимка: Getty Images
Шуберт умира само на 31, на 19 ноември 1828-а година, в апартамента на брат си Фердинанд във Виена. Причината за смъртта му е официално оповестена като коремен тиф, но съществувала и друга теория - трети стадий на сифилис. Шуберт бил погребан близо до Бетховен в селското гробище във Веринг, Виена. На погребението близките му избират да звучи негова музика - "Pax vobiscum" ("Мир на теб").
През 1888-а година гробовете на Шуберт и Бетховен са преместени до тези на Йохан Щраус-син и Йоханес Брамс. През 1925-а година гробището във Веринг бло превърнато в парк, наречен "Шуберт", а на предишното гробно място на композитора бил издигнат негов бюст.
Менделсон, Шуман, Лист, Брамс и други големи композитори на XIX век, откриват и популяризират творбите му. През 1951-ва година австрийският музиколог Ото Ерих Дойч съставя каталог с над 900 произведения на Шуберт.
Музиката му продължава да е популярна. Често е наричан "най-големия лирик на романтизма".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}