Лудвиг ван Бетховен /др. Бетовен/ е немски класически композитор, представител на Виенската школа. Признат е за един от най-великите композитори в историята на музиката, а умира неудовлетворен от съдбата си, която го изправя пред множество изпитания и самота. На 26 март се изпълват 191 години от неговата смърт и 240 години от първия концерт на Бетховен, който той изпълнява когато е на 8.

Лудвиг ван Бетховен се ражда през декември 1770 г. в музикално семейство от фламандски произход. Дядото на момчето е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му е певец в ерцхерцог-архиепископската капела в Бон. Лудвиг е едно от седемте деца в семейството на Йохан и Мария Магдалена. Четирима от братята и сестрите му умират в ранна възраст.

Още

Йохан Щраус-баща бил жесток родител

Лудвиг проявява музикалните си заложби от дете, но насилственият начин, по който баща му го кара да учи музика, го подтиска. Всъщност, изобщо деспотичният характер на бащата - талантлив тенор, но алкохолик, повлиява на характера на младия Лудвиг - той почти винаги изглежда вглъбен и мрачен. Чувства се самотен от ранна възраст.

На 26 март 1778 г. 8-годишният Лудвиг ван Бетховен изнася първия си концерт пред публика. За да се изтъкне, тогава баща му излъгва пресата, че синът му е на 6, откъдето тръгват и някои несъответствия в биографията на композитора. Но те не променят факта, че на тази дата едно малко момче, заявява пред света своето огромно дарование.

Още

Вивалди - "сиракът на Бог"

Малкият Лудвиг е забелязан от един от най-влиятелните учители по музика в Бон - Кристиан Готлоб Нефе - отлично школуван музикант и много ерудирана личност. Чрез него Бетховен се запознава с творчество на Йохан Себастиан Бах, започва да композира първите си клавирни сонати.

"Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.", казва в интервю пред един вестник Нефе.

За Бетховен започва да се говори.

През юни 1784 г., пак със съдействието на учителя му Нефе, едва 14-годишен, Лудвиг ван Бетховен е назначен за органист в курфюрската капела. Освен ценните срещи с музиканти, които му осигурява тази работа, бъдещият композитор издържа със заплатата си многочисленото си семейство. Особено отговорен се чувства към двамата си по-малки братя.

Още

Виртуозната френска цигуларка Шарлот Макле: Аз съм като Хайдн, Бах и AC/DC

През 1787 г. от капелата изпращат Бетховен във Виена, за да се запознае с Моцарт и да започне частни уроци при него. Моцарт обаче отказва, под претекст, че бил много зает. Бетховен се връща в Бон, при умиращата си майка. След смъртта й, алкохолизмът на баща му се задълбочава и издръжката на семейството остава изключително на ръцете на младия Бетховен.

Пет години по-късно композиторът се премества да живее във Виена, където работи като пианист и взима уроци при Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Започва активно да пише музика, въпреки че вече са налице първите признаци с влошаването на слуха му. Паралелно със загубата на слух, страда от тинитус /б.а. шум в ушите/.

Още

Картина хипнотизирала и разплаквала зрителите

Глухотата съвсем го затваря в собствения му свят, тъй като изпитва комплекс, че не чува и по тази причина съзнателно избягва общуването. Когато се налага да проведе разговор, моли хората да му пишат на хартия и по същия начин - писмено, връщал репликата си. Страхувал се, че не може да чува гласа си и се притеснявал как звучи?!?

Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos

Преждевременно пише завещание на братята си Карл и Йохан, с което им завещава... инструментите си.

Последните си дни композиторът прекарва на легло, посещаван от малкото си останали живи приятели. Жените реално отсъстват от живота му, въпреки многобройните му влюбвания. С една негова любов са свързани и догадките за кого написва "На Елиза"?!?

Лудвиг ван Бетховен умира на 26 март 1827 г., на 56 годишна възраст. При аутопсията се установява, че е страдал от болен черен дроб. Не е тайна, че в последните години, и той като баща си търсел утеха в алкохола. Глухотата и самотата превръщат този талантлив човек в "заложник" на самия себе си!...

Още

Гении, вдъхновени от питието на Дявола

Този гений на музиката, принуден да живее в тишината на своята глухота, създава удивителни шедьоври на световната музикална класика. Почти напълно глух написва шест симфонии, последните си три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета, много сонати за пиано, сред които - знаменитата "Апасионата", както и единствената си опера - "Фиделио".

Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos

Композиторът спира да твори през 1826-а - година преди смъртта си. Последните му творби са особено високо оценени от музиковедите заради интелектуалната им дълбочина. Сред тях е прочутата "Девета симфония" на Бетховен - последната негова симфония.

Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos

Описват композитора като горд, рязък и мрачен човек. Малцина са знаели колко болезнено е преживявал глухотата си и че унилият му израз е външната изява на едно огромно душевно страдание. За пръв път забелязва, че не чува, през 1796-а, но не го признава дори пред най-близките си приятели, докато недъгът му не става очевиден за околните. Цели пет години Бетховен крие ужасната си тайна, която го раздира отвътре. Първите, с които я споделя са един доктор и един пастор.

Единственото, което го държи силен, са музиката, отговорността към семейството и... влюбванията.

През 1801 година е обсебен от любовта си към Джулиета Гуичарди, на която посвещава знаменитата си "Лунна соната". Напълно съзнава, обаче, че не би могъл да се реши на брак с нея. Вътре в себе си композиторът се раздирал в равна степен както от страстта, така и от комплексите си заради глухотата.

Още

За кого е "На Елиза" на Бетховен?

Колосалният триумф на композитора, въпреки болестите, идва в периода между 1810-а и 1814-а. По време на Виенския конгрес го посрещат като европейска знаменитост - короновани особи засвидетелстват почитта си към него, но той продължава да се чувства сам, а гордостта му го прави да изглежда дързък и дори невъзпитан. Все повече не се интересува и от външния си вид. Изглежда немърлив и надменен, а всъщност героично се бори с вътрешната си неувереност.

Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos

Още

Вивалди - композиторът на императорите и... сираците

Бетховен през целия си живот страда от своя недъг и разочарованията си в любовта. След като Джулиета се омъжва за граф, композиторът изпада в състоянието на умопомрачителна депресия и отчаяние. Слава Богу, че скоро не само се влюбва отново, но дори се сгодява за Тереза фон Брунсвик, братовчедка на Джулиета. По неясна причина, и тази любов не стига до брак, макар Тереза искрено да го обича?!?

"Когато и да си спомня за нея, сърцето ми започва да бие със същата сила, както когато я видях за първи път", пише Бетховен до свой приятел.

В предсмъртните си часове бил забелязан да държи в ръце портрета на Тереза, подарен му от нея с посвещението "На редкия гений, велик художник и добър човек. Т. Б."

Целувал го, говорейки си на глас:

"Ти бе тъй прекрасна, тъй великодушна, истински ангел!".

Всъщност, Бетховен още от началото на 1815 г. общува с малцината останали му близки единствено с писмаи спомените си. Откъсва се напълно от хората. Понякога се разхожда в дъжда, но скоро липсата на доходи го докарва до положението на човек, който няма дори какво да обуе на краката си - остава само с един чифт здрави обувки. Натрупал е и дългове, докато издателите на произведенията му трупат печалби. През 1815-а от туберкулоза умира и племенникът му Карл, към когото бил силно привързан.

Нещастията сполитат композитора едно след друго, и животът все повече изгубва привлекателната си сила за него. В същото време Бетховен не открива смисъл и в смъртта!... Просто се оставя на съществуването!...

В края на ноември 1826 г. композиторът се простудява и заболява от плеврит. Налага се да го оперират. Издържа цели три операции, и в очакване на четвъртата, умира.

На 26 март 1827 г. навън бушува страшна снежна буря, придружавана от гръмотевици. Глух за ставащото навън, сам и самотен, си отива от света един гений. Природата, в пълен унисон с неговите симфонии, го придружава с триумфални звуци по пътя му към Отвъдното!...

Паметник на композитора във Виена (Снимка: Shutterstock)

Еми МАРИЯНСКА