ГЕНИИ НА МУЗИКАТА
Бетховен изпълнява първия си концерт на 26 март и умира на 26 март
191 години от смъртта на композитора и 240 години от първата му публична изява
Редактор : / 6784 Прочита 0 Коментара
Лудвиг ван Бетховен (Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos)
Лудвиг ван Бетховен /др. Бетовен/ е немски класически композитор, представител на Виенската школа. Признат е за един от най-великите композитори в историята на музиката, а умира неудовлетворен от съдбата си, която го изправя пред множество изпитания и самота. На 26 март се изпълват 191 години от неговата смърт и 240 години от първия концерт на Бетховен, който той изпълнява когато е на 8.
Лудвиг ван Бетховен се ражда през декември 1770 г. в музикално семейство от фламандски произход. Дядото на момчето е придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му е певец в ерцхерцог-архиепископската капела в Бон. Лудвиг е едно от седемте деца в семейството на Йохан и Мария Магдалена. Четирима от братята и сестрите му умират в ранна възраст.
Лудвиг проявява музикалните си заложби от дете, но насилственият начин, по който баща му го кара да учи музика, го подтиска. Всъщност, изобщо деспотичният характер на бащата - талантлив тенор, но алкохолик, повлиява на характера на младия Лудвиг - той почти винаги изглежда вглъбен и мрачен. Чувства се самотен от ранна възраст.
На 26 март 1778 г. 8-годишният Лудвиг ван Бетховен изнася първия си концерт пред публика. За да се изтъкне, тогава баща му излъгва пресата, че синът му е на 6, откъдето тръгват и някои несъответствия в биографията на композитора. Но те не променят факта, че на тази дата едно малко момче, заявява пред света своето огромно дарование.
Малкият Лудвиг е забелязан от един от най-влиятелните учители по музика в Бон - Кристиан Готлоб Нефе - отлично школуван музикант и много ерудирана личност. Чрез него Бетховен се запознава с творчество на Йохан Себастиан Бах, започва да композира първите си клавирни сонати.
"Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт.", казва в интервю пред един вестник Нефе.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
За Бетховен започва да се говори.
През юни 1784 г., пак със съдействието на учителя му Нефе, едва 14-годишен, Лудвиг ван Бетховен е назначен за органист в курфюрската капела. Освен ценните срещи с музиканти, които му осигурява тази работа, бъдещият композитор издържа със заплатата си многочисленото си семейство. Особено отговорен се чувства към двамата си по-малки братя.
През 1787 г. от капелата изпращат Бетховен във Виена, за да се запознае с Моцарт и да започне частни уроци при него. Моцарт обаче отказва, под претекст, че бил много зает. Бетховен се връща в Бон, при умиращата си майка. След смъртта й, алкохолизмът на баща му се задълбочава и издръжката на семейството остава изключително на ръцете на младия Бетховен.
Пет години по-късно композиторът се премества да живее във Виена, където работи като пианист и взима уроци при Йозеф Хайдн, Албрехтсбергер и Салиери. Започва активно да пише музика, въпреки че вече са налице първите признаци с влошаването на слуха му. Паралелно със загубата на слух, страда от тинитус /б.а. шум в ушите/.
Глухотата съвсем го затваря в собствения му свят, тъй като изпитва комплекс, че не чува и по тази причина съзнателно избягва общуването. Когато се налага да проведе разговор, моли хората да му пишат на хартия и по същия начин - писмено, връщал репликата си. Страхувал се, че не може да чува гласа си и се притеснявал как звучи?!?
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Преждевременно пише завещание на братята си Карл и Йохан, с което им завещава... инструментите си.
Последните си дни композиторът прекарва на легло, посещаван от малкото си останали живи приятели. Жените реално отсъстват от живота му, въпреки многобройните му влюбвания. С една негова любов са свързани и догадките за кого написва "На Елиза"?!?
Лудвиг ван Бетховен умира на 26 март 1827 г., на 56 годишна възраст. При аутопсията се установява, че е страдал от болен черен дроб. Не е тайна, че в последните години, и той като баща си търсел утеха в алкохола. Глухотата и самотата превръщат този талантлив човек в "заложник" на самия себе си!...
Този гений на музиката, принуден да живее в тишината на своята глухота, създава удивителни шедьоври на световната музикална класика. Почти напълно глух написва шест симфонии, последните си три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартета, много сонати за пиано, сред които - знаменитата "Апасионата", както и единствената си опера - "Фиделио".
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Композиторът спира да твори през 1826-а - година преди смъртта си. Последните му творби са особено високо оценени от музиковедите заради интелектуалната им дълбочина. Сред тях е прочутата "Девета симфония" на Бетховен - последната негова симфония.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Описват композитора като горд, рязък и мрачен човек. Малцина са знаели колко болезнено е преживявал глухотата си и че унилият му израз е външната изява на едно огромно душевно страдание. За пръв път забелязва, че не чува, през 1796-а, но не го признава дори пред най-близките си приятели, докато недъгът му не става очевиден за околните. Цели пет години Бетховен крие ужасната си тайна, която го раздира отвътре. Първите, с които я споделя са един доктор и един пастор.
Единственото, което го държи силен, са музиката, отговорността към семейството и... влюбванията.
През 1801 година е обсебен от любовта си към Джулиета Гуичарди, на която посвещава знаменитата си "Лунна соната". Напълно съзнава, обаче, че не би могъл да се реши на брак с нея. Вътре в себе си композиторът се раздирал в равна степен както от страстта, така и от комплексите си заради глухотата.
Колосалният триумф на композитора, въпреки болестите, идва в периода между 1810-а и 1814-а. По време на Виенския конгрес го посрещат като европейска знаменитост - короновани особи засвидетелстват почитта си към него, но той продължава да се чувства сам, а гордостта му го прави да изглежда дързък и дори невъзпитан. Все повече не се интересува и от външния си вид. Изглежда немърлив и надменен, а всъщност героично се бори с вътрешната си неувереност.
Илюстрация: Getty Images/Guliver Photos
Бетховен през целия си живот страда от своя недъг и разочарованията си в любовта. След като Джулиета се омъжва за граф, композиторът изпада в състоянието на умопомрачителна депресия и отчаяние. Слава Богу, че скоро не само се влюбва отново, но дори се сгодява за Тереза фон Брунсвик, братовчедка на Джулиета. По неясна причина, и тази любов не стига до брак, макар Тереза искрено да го обича?!?
"Когато и да си спомня за нея, сърцето ми започва да бие със същата сила, както когато я видях за първи път", пише Бетховен до свой приятел.
В предсмъртните си часове бил забелязан да държи в ръце портрета на Тереза, подарен му от нея с посвещението "На редкия гений, велик художник и добър човек. Т. Б."
Целувал го, говорейки си на глас:
"Ти бе тъй прекрасна, тъй великодушна, истински ангел!".
Всъщност, Бетховен още от началото на 1815 г. общува с малцината останали му близки единствено с писмаи спомените си. Откъсва се напълно от хората. Понякога се разхожда в дъжда, но скоро липсата на доходи го докарва до положението на човек, който няма дори какво да обуе на краката си - остава само с един чифт здрави обувки. Натрупал е и дългове, докато издателите на произведенията му трупат печалби. През 1815-а от туберкулоза умира и племенникът му Карл, към когото бил силно привързан.
Нещастията сполитат композитора едно след друго, и животът все повече изгубва привлекателната си сила за него. В същото време Бетховен не открива смисъл и в смъртта!... Просто се оставя на съществуването!...
В края на ноември 1826 г. композиторът се простудява и заболява от плеврит. Налага се да го оперират. Издържа цели три операции, и в очакване на четвъртата, умира.
На 26 март 1827 г. навън бушува страшна снежна буря, придружавана от гръмотевици. Глух за ставащото навън, сам и самотен, си отива от света един гений. Природата, в пълен унисон с неговите симфонии, го придружава с триумфални звуци по пътя му към Отвъдното!...
Паметник на композитора във Виена (Снимка: Shutterstock)
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}