Вивалди - "сиракът на Бог"

Антонио Лучо Вивалди е италиански композитор, виртуозен цигулар, музикален педагог и духовник.

Роден е във Венеция и е смятан за един от най-значимите барокови композитори. Приживе бил и оценяван и руган, а след смъртта си - забравен.

Тази година се навършват 340 години от рождението на великия композитор, наричан "рижия абат", заради червения цвят на косата му и свещеническия му сан.

Антонио Вивалди се родил седмаче, на 4 март 1678 г. Расте болнав и майка му дава обет, че синът й ще стане свещеник, ако Бог го запази жив.

Семейството му е типична италианска фамилия. За разлика от Антонио, който става свещеник, служи в сиропиталище и помага на много сираци да открият призванието си и да вземат хляба си в ръце, братята му са буйни и "надарени" с пороци. Единият - Франческо, бил съден за пиянство и хулиганство, а другият - Бонавентура, дори бил изгонен от Венеция за същите прояви.

Любимата му Венеция

Антонио Вивалди расте като "различният" в семейството. Дори майка му - Камила, на която бил любимец, смятала музиката за "дяволска работа".

Примирила се, че синът й е музикален, само защото започнал да свири в манастирския оркестър "Де ла Пиета".

Chiesa Santa Maria della Pietà

Днес няма човек на планетата, който да не е слушал и да не знае автора на "Годишните времена".

Малцина знат, обаче, че Вивалди е първият композитор в историята, въвел духови инструменти в класическата оркестрова музика.

Това е истински експеримент за времето си. През 17-и век гледали на духовите инструменти като на "военни" и "варварски". Така че, за този си принос, Вивалди често е наричан от музиковедите "хулиганът" и "пънкарят" на барока.

Вивалди провежда истинска революция в оркестрирането

По времето на Вивалди Рим и Венеция са в постоянен двубой на музикалния пазар.

И когато венецианецът Вивалди хвърля ръкавицата на римския лидер на "кончерто гросо"-то Корели, става неудобен, защото измества не само него, но Рим от пазара.

Венеция на Вивалди

Това става причина, завистниците да му отмъстят, като замесят името му в интрига от интимен характер.

По онова време Вивалди общува с много артисти и в светските среди върви мълвата, че абатът е увлечен по певицата Ана Джиро.

Интригантите започват да тиражират слухове и доноси, че католическият свещеник има "аморална" връзка с актриса.

Вивалди е подложен на атака и от страна на църковните стожери, и от колегите си композитори. Операта му "Катон Утически" е забранена.

Това е мъчителен период в живота на композитора. Принуден е да се унижава, за да се издържа от творчеството си.

Единственият му верен покровител - австрийският император Карл VI, умира малко преди уговорената им среща във Виена.

На 28 юли 1741 година Антонио Вивалди умира в нищета, затънал в дългове. Погребан е в гробище за бедняци.

След като барокът в музиката отстъпва мястото си на класиката, всички забравят за "пънкаря" на барока Антонио Вивалди.

Почти до началото на 20-и век, когато го "възкресяват" опусите му.

Днес името на Вивалди е записано в златните страници на историята на музиката. И все пак е тъжно, че животът му преминава в постоянни битки и нищета. С право можем да наречем композитора "един неразбран гений".

В края на дните си, той самият се нарича "един сирак на Бог"!...

Еми МАРИЯНСКА