Картината на руския художник с гръцки корени Архип Куинджи - "Лунна нощ на Днепър" /1880 г./, още навремето произвежда истински фурор и получава мистична слава. Всички, които са виждали картината в първоначалния й вид, оставали мълчаливо с часове пред нея като хипнотизирани, а после си тръгвали разплакани?..

Великият руски княз Константинович купил тази картина за личната си колекция и навсякъде я носел със себе си. Което става причина и за нейната печална промяна...

Архип Куинджи, фотография от 1907 г.

Още

Идиличният свят на Томас Кинкейд

Архип Куинджи нарисувал тази картина между лятото и есента на 1880 г., като обявил, че готви нещо невероятно - изложба от една-единствена своя творба! Всъщност, картината била закупена от княз Константинович още преди откриването на въпросната изложба, но въпреки това художникът я представил пред публика.

Самата изложба се провела при необичайни обстоятелства: Куинджи помолил да се спуснат плътни пердета на всички прозорци на залата и платното да се освети с насочена към него светлина от лампа. Ефектът от това бил следният: Посетителите на странната изложба влизали в тъмната зала и буквално като хипнотизирани замирали пред магическата картина.

Портрети на Куинджи от художника Иван Крамски

Още

Изгубената романтика в картините на Ричард Тишкевич

Пред залата в Петербург, започнали да се образуват опашки от хора, желаещи да зърнат картината. За невероятния й ефект започнали да се разправят легенди. Сиянието на лунната светлина в платното на Куинджи произвеждало такова фантастично въздействие върху хората, че критиците взели да гадаят дали художникът не е използвал някакви специални бои от Япония, или Китай?.. Мистици взели да шушукат, че ефектът е плод на "нечиста сила"?.. Някои по-любопитни посетители се опитвали да надникнат зад платното, да видят дали там няма някакъв вид осветление, което да предизвиква сиянието.

1877 г. Портрет на Куинджи от художника Иля Репин

Още

Айвазовски умира 57 години след като го обявяват за "мъртъв"

Разбира се, днес е ясно, че целият секрет на ефекта се състои в едно-единствено нещо - майсторството на художника. Куинджи умело построил такава композиция и използвал такова съчетание на цветове, че резултатът бил наистина магически - внушавал илюзията за движеща се светлина.

Майсторът на четката Иля Репин - свидетел на ставащото, записал в личните си бележки, че зрителите заставали пред картината на Куинджи "в молитвена тишина" и се наслаждавали на "райско блаженство" от живописното изкуство. Един руски поет пък написва: "Аз не помня такова заседяване да се е случвало пред друга картина. Какво е това? - Картина, или реалност?.."

Още

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Руският художник и критик Иван Крамски пръв произнесъл истинско пророчество: "Навярно, казал той, Куинджи е използвал такива бои, които са несъвместими - в някакъв природен антагонизъм, и с течение на времето ще избледнеят, или ще се разложат до такава степен, че потомците ще се питат в недоумение какво е предизвиквало такъв възторг у техните предци?

За да избегна тази несправедливост, ще кажа, че в настоящия момент "Лунна нощ на Днепър" е пълна с действителна светлина и въздух, и истинско небе - бездънно и дълбоко!.."

Крамски се оказва отчасти прав - с течение на времето ефектът на картината започва да намалява. Но не защото боите й са били "антагонистични", а заради нейния притежател - княз Константинович. Той бил толкова силно привързан към нея, че я носел навсякъде. Взел я и по време на околосветското си пътешествие. Още като научил за намеренията на княза, Тургенев буквално изригнал от негодувание:

"Тази картина ще се върне в Русия съвършено погубена от солените изпарения във въздуха!", казал писателят, и дори се опитал да убеди княза да остави картината на съхранение в Париж, докато плава. Князът, обаче, останал непреклонен.

С времето боите взели да потъмняват

По време на пътуването му соленият морски въздух и високата влажност, силно увредили платното. Боите започнали да тъмнеят. Затова сега картината "Лунна нощ на Днепър" съвсем не изглежда така, както някога. Славата й, обаче, на една от "магическите" картини на света, остава. Платното е неповторим феномен в изобразителното изкуство.

Боите все повече и повече потъмнявали...

Още

Клод Моне изгаря картините, които искат да му вземат кредиторите

Архип Куинджи е роден през януари 1842 в Мариупол /днешна Украйна/, но в детските и младежките си години живял в Таганрог. Израства в бедно семейство - баща му, грък по националност, бил обущар. На 6 малкият Архип остава сирак и започва да си изкарва прехраната сам. Бил е общ работник на строеж, говедар и продавач на царевица. През 1860 г. започва работа във фотостудио. Работата с изображения му харесва. Посъбрал малко пари, тръгва за Санкт Петербург, където учи рисуване в Императорската художествена академия. По-късно ще го поканят за преподавател в нея.

Портрет на Куинджи от художника Виктор Васнецов

Още

Незавършени картини на световни майстори

Голямо влияние върху творческите виждания на младия Куинджи, оказва Иван Айвазовски и т.нар. передвижници.

Първата картина на Куинджи - "На остров Валаам" е закупена не от когото и да е, а от Павел Третяков. През 1874 г. художникът спечелва бронзовия медал на Международното художествено изложение в Лондон за картината си "Снегът". В средата на 70-те създава голям брой картини, в които пейзажният мотив се използва за социални асоциации, в стила на передвижниците.

Архип Куинджи

Още

Още един Ван Гог, но некрореалист

В зрелия си период художникът комбинира различни възприятия от природните картини, и създава големи панорамни платна. Поканен е за преподавател в Императорската художествена академия, откъдето е уволнен заради подкрепата, която дава на един студентски протест. Днес, на покойния Архип Куинджи е кръстено руското Общество на художниците. Той е един от инициаторите на създаването му през 1909 г.

Картината на Куинджи в съвременна фотография

ЕМИ МАРИЯНСКА