Иван Айвазовски е известен като най-добрия маринист в света, макар да е рисувал и други пейзажи, картини с батални сцени и много портрети. Определят го като представител на романтизма, въпреки че в картините му има много реалистични елементи.

Малко са художниците, които са получили такова огромно признание приживе, като него. Той е обявен за "академик" на Руския морски флот, действителен статски съветник на Русия, действителен таен съветник на Русия, "професор по морска живопис" на Петербургската академия и неин почетен член, член на Холандската Кралска академия за наука и изкуство, член на Академията на Флоренция, почетен член на Кралската академия за изящни изкуства в Щутгард, почетен член на Московското артистично дружество и др.

Айвазовски е автор на над 6000 картини, което го прави истински световен рекордьор сред майсторите на четката. Най-интересното е, че светът нямаше да види огромна част от картините на този невероятно талантлив художник, ако той действително бе умрял през 1843 г., когато корабът с който пътува през Бискайския залив е почти потопен от страховита морска буря. В суматохата покрай корабокрушението, вестниците излизат със заглавия за смъртта на Айвазовски, но той оцелява и живее още 57 години след като е обявен за "мъртъв". Умира на 2 май 1900 година. Върху саркофага му е гравиран надписът:

"Роден смъртен, той остави безсмъртен спомен за себе си".

Портрет на Айвазовски от Алексей Тиранов

Иван Айвазовски е роден на 29 юли 1817 г. в областта Феодосия /пристанище на Кримския полуостров/, Руска империя, в семейството на арменци. Има три сестри и един брат - историкът Габриел Айвазовски.

Младият Иван Айвазовски получава първо енорийско образование в местната арменска църква. Свири на цигулка, ходи на уроци при местен архитект. Записва се да следва Пейзаж в Петербургската художествена академия и още като студент получава сребърен медал за свои картини. Определен е за помощник на френския пейзажист Филип Танер, но между двамата възниква конфликт, след който Айвазовски се записва в класа по Батална живопис и участва в ученията на Балтийския морски флот във Финския залив. От този период е картината му "Спокойствие", която печели златен медал и му осигурява диплома от академията, 2 години предсрочно. Заминава за Крим, където се запознава с трима адмирали. С тяхното покровителство е изпратен да учи в Европа. Постоянно пътува: до Венеция, Берлин, Виена, Рим, Неапол, обикаля Швейцария, Германия, Холандия, Великобритания и др. Силно е повлиян от италианската живопис и прави няколко изложби в Италия.

"Неаполитанският залив", 1845 г.

Поканват го да изложи свои картини в "Лувър". Айвазовски е единственият представител на Русия на международна изложба, организирана в знаменития музей. Продължава да пътува - до Португалия, Испания, Малта. Именно по време на едно от тези пътувания, се случва корабокрушението и го обявяват за "мъртъв". След "възкръсването" си, за кратко е в Париж и Амстердам, и после се завръща в Русия.

"Деветият вал", 1850 г.

Започва най-плодовитият период от живота му. Става официален художник на Руския морски флот и първоначално рисува по поръчка изгледи от руските пристанищни градове. Предприема пътешествие и из гръцките острови на Егейско море. След завръщането си, решава да се установи в родното си място и да си построи собствено студио. Продължава да рисува морска живопис и вече е много известен. Издигнат е от руския императорски двор в ранг аристократ. Междувременно сключва брак с английска гувернантка, от която му се раждат четири дъщери, но през 1877 г. се развежда с жена си и вторият му брак е с арменка.

Айвазовски с първата си съпруга Джулия и четирите им деца

Айвазовски, Портрет на втората му съпруга Анна

Успехите в творчеството съпътстват Айвазовски през целия му живот, но същинският му възход започва някъде от Кримската война насам, когато започва да рисува картини с батални сцени. Творбите му са изложени по време на османската обсада на Севастопол. През 60-те години на 19 век рисува картини, вдъхновени от гръцкия национализъм и обединението на Италия. За пръв път заминава за Кавказ, където рисува планински пейзажи. Идва времето на голямото му международно признание.

Паметникът на Айвазовски във Феодосия

Академията за изящни изкуства във Флоренция поисква от художника да изработи свой автопортрет, който да бъде изложен в култовата галерия "Уфици". Турският султан Абдул Азис му връчва ордена "Османие", който Айвазовски по-късно - през 1894 г. му връща, заедно с други турски медали, чрез турския консул във Феодосия, заради арменските кланета. Покрусен до дъното на душата си от геноцида над неговия народ, предава и послание до султана, да "хвърли ордените и медалите си в морето". Айвазовски рисува няколко картини за тези трагични събития. Една от тях е "Клането на арменци край Трабазон".

Паметникът на Айвазовски в Ереван

През 1880 г. Айвазовски отваря галерия в дома си. Навремето, тя е третата в Русия, след Ермитажа и Третяковската галерия. Художникът продължава да пътува по света, по покани за изложби в Италия, Франция, Великобритания. 50-годишната си творческа дейност ознаменува с изложба в Лондон.

Две години преди да почине, се състоява знаменита среща между Айвазовски и друг голям руски гений - Чехов. Как големият майстор на перото описва големия майстор на четката, в едно писмо: "В него /б.а. Айвазовски/ са съчетани генерал, свещеник, артист, арменец, местен стар селянин и Отело". Наистина, изключително точно описание за една толкова многостранна личност като Айвазовски. През последните години на живота си, художникът открива художествено училище във Феодосия, осигурява вода за града от собственото си имение, построява исторически музей, издейства строежа на търговско пристанище и на връзка с железопътната мрежа на страната.

Гробът на Айвазовски

От близо 6000 картини, които е нарисувал Айвазовски, повечето са сюжетно свързани с морето. Любопитен е фактът, че той рисувал морските си пейзажи по памет и далеч от брега. Способността му да предаде движението на морските вълни, без да ги наблюдава отблизо, е поразителна. При това, Айвазовски, в по-зрелия си период, рисува морските си пейзажи на огромни по мащаб платна, върху които ефектът е още по-зрелищен. С втората си съпругаАйвазовски предприема пътешествие и до Америка - в Ню Йорки Вашингтон. Рисува Ниагарския водопад.

Възхищават му се най-добрите художници в света. Иван Айвазовски умира на 2 май 1900 г. Предсмъртното му желание е да бъде погребан в двора на арменска църква. Саркофагът му, изработен от бял мрамор, е проектиран от големия италиански скулптор Биоджиоли.

Еми МАРИЯНСКА