Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Автопортрет с палитра

Великият Пол Гоген открива страстта си към рисуването късно - на около 35 години. Тогава за пръв път хваща четка и платно. Зарязва буржоазното си битие и престижната професия на Борсата, която му носи доста пари и се отдава на страстта си към рисуването, което го обрича на мизерия, заедно с цялото му семейство. Не след дълго осъществява мечтата на приятеля си Ван Гог и отива да живее в Таити - в търсене на един необвързан с условности свят. Търсенето на абсолютна свобода, приобщаването към племената на острова, следването на диви обичаи и вярвания, правят от някогашния буржоа напълно нов човек.

На острова Гоген има почти постоянно вдъхновение и там рисува най-добрите си картини. Гоген води изключително скандален, противоречив и интересен живот. Обикаля света, лута се в търсене на щастието. На 46 години, през 1894-та, Гоген окончателно решава да се установи в Таити, ясно съзнавайки, че се намира в последния етап от своето дълго околосветско пътешествие и в края на живота си.

Подобно на много творци от края на XIX век и той се увлича по източния мистицизъм и търси вдъхновение в други култури. Иска да избяга от европейската цивилизация и "всичко изкуствено и конвенционално". Затова рязко се завръща в родната Франция и то за кратко.

През 1895 г. след тежко пътуване, продължило около 60 дни, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в Папеете.

Гоген е със счупена кост, бори се с блатната треска, глада, последствията от алкохолизма. Прекарва в болница повечето време. Но художникът добива сила, вдъхновен от новата си любов - 14-годишната Пауура, която го утешава и му позира за картините, както и предишните му партньорки. В края на 1896 г. Пауура ражда първото си дете, което умира малко след това. На 19 април 1898 се ражда синът му Емил.

През 1897 г. Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия, едно от които е смъртта на болната му от туберкулоза дъщеря Ален. Въпреки това през същата година създава известната си картина Vairumati.

Variumati (1895 г.)

Освен стреса, счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.

След няколко сърдечни удара Гоген започва да мисли за самоубийството като възможен изход, усамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува една от най-значителната си картина: "Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?" Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива арсен, който обаче повръща и това го спасява. Вместо да се посвети отново на изкуството, приема пост в службата за социална дейност в Папеете, като същевременно се изявява и като политически журналист.

На края на живота си Гоген отново е в търсене на ново начало. Но влиза в тежък конфликт с католическия епископ, заради начина си на живот, заради което през 1903 г. получава присъда от 500 франка глоба и три месеца затвор. Художникът умира от сифилис на 8 май 1903 г. и е погребан в Хива Оа на Маркизките острови, Френска Полинезия.

 

"Аз съм велик художник и го знам, защото е така. Преживял съм много... Моят творчески център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм силен, защото никой не ме отклони от пътя, който сам си избрах, и оставам верен на онова, което е в мен." 
Пол Гоген

Пол Гоген

 Валерия КАЛЧЕВА