Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Испански учени потвърдиха, че в Севиля са погребани тленни останки на Христофор Колумб

ТЕОРИИ

Испански учени потвърдиха, че в Севиля са погребани тленни останки на Христофор Колумб

Колумб умира във Валядолид, Испания, през 1506 г., но желанието му е да бъде положен на о. Испаньола, който днес е поделен между Доминиканската република и Хаити

Картина на италианския изследовател, пътешественик и търговец Христофор Колумб от Генуа (Снимка: Getty Images)

Испански учени потвърдиха, че в Севиля са погребани тленни останки на Христофор Колумб, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.

Много историци оспорват теорията, че Христофор Колумб е роден в Генуа, Италия. Има теории, според които по произход той е испански евреин, грък, баск, португалец.

Още Откраднато ценно писмо на Христофор Колумб от 15 век беше върнато в Италия

Откраднато ценно писмо на Христофор Колумб от 15 век беше върнато в Италия

Изследователи под ръководството на Мигел Лоренте са изследвали проби от останки, открити в катедралата на Севиля, където според властите е погребан Колумб.

Те са сравнили пробите с тези на известни роднини и наследници и съобщават резултатите от изследването си в документален филм, който е в програмата за събота на испанската национална телевизия TVE.

Пред журналисти Лоренте съобщи преди премиерата на филма, че изследването потвърждава, че останките в катедралата в Севиля са на Христофор Колумб. "Днес е възможно да се потвърди с новите технологии, че останките в Севиля са на Христофор Колумб", каза той.

Още Останките на внучка на Христофор Колумб бяха ексхумирани в Испания,  за да се определи произхода на мореплавателя

Останките на внучка на Христофор Колумб бяха ексхумирани в Испания, за да се определи произхода на мореплавателя

Колумб умира във Валядолид, Испания, през 1506 г., но желанието му е да бъде положен на о. Испаньола, който днес е поделен между Доминиканската република и Хаити. Останките му са преместени там през 1542 г., след това - в Куба, през 1795 г. и после, както отдавна се смята, в Севиля, Испания, през 1898 г.

През 1877 г. работници откриват фрагменти от кости в ковчег под олтара на катедрала в Санто Доминго, Доминиканска република, за които властите твърдят, че са на Христофор Колумб. Според Лоренте и двете твърдения са верни, защото костните фрагменти и в Санто Доминго, и в Севиля, са непълни.

Още Защо Америка се казва Америка?

Защо Америка се казва Америка?

Още Моряци от Генуа знаели за Америка 150 години преди Христофор Колумб

Моряци от Генуа знаели за Америка 150 години преди Христофор Колумб

Още Италиански учени твърдят, че са установили точното място на гроба на Платон в Атина

Италиански учени твърдят, че са установили точното място на гроба на Платон в Атина

Още Списание "Българска наука" е съорганизатор на конференция по повод 380-годишнината от смъртта на Галилео Галилей

Списание "Българска наука" е съорганизатор на конференция по повод 380-годишнината от смъртта на Галилео Галилей

Още Аристотел: Нещастието сплотява хората

Аристотел: Нещастието сплотява хората

Още Дискусия върху книгата "За благодатта“ със съчинения на Блез Паскал

Дискусия върху книгата "За благодатта“ със съчинения на Блез Паскал

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Самотният самурай

Френският актьор Ален Делон, който почина на 88-годишна възраст, ще бъде погребан в събота, 24 август

Проф. Пламен Джуров: Борис Христов е един необичаен случай в българската култура

Откриха фотоизложбата по повод 110-годишнината от рождението на оперния певец в столичния културен институт "Красно село"

Изложбата "Жена с много лица" отбелязва 90-годишнината на Татяна Лолова

Откриването е на 20 август в градската градина пред Народния театър "Иван Вазов"

В шеметния ум на Хичкок

На 13 август се навършиха 125 години от рождението на един от най-великите филмови режисьори

Голямата Силви Вартан днес навършва 80 години

Става известна едва на 17 години, след записа на първата си плоча Panne d'essence, когато е още ученичка

Триумфът и паденията на Lady Day

Били Холидей е гласът, който промени джаза завинаги