Наричат го "баща на науките", защото е сред онези личности в човешката история, които наричаме енциклопедици - изследвал е почти всяка тема от човешкото познание: анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология, физика, естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология; поставя началото на формалната логика.

Древногръцкият философ Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Написал е "Физика", "Органон", "Никомахова етика", "Политика", "Метафизика", "За душата", "Реторика", "За поетическото изкуство" и др. Според някои - общо 150 книги, от които до нас са достигнали едва 30.

Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала

Аристотел дълго време е ученик на Платон, но по-късно се разграничава от идеите му и създава собствена школа и философска система, по времето на т.нар. Класически период на философията. След смъртта му името му се превръща в един от символите на Западната философия, върху която стъпва западноевропейската култура. Голям е приносът му и като главен наставник на Александър Македонски, преди възкачването на владетеля на трона.

Обобщено темите, които вълнуват Аристотел, са вярата в сетивата, човешките добродетели, щастието, методите за разсъждение, Бог, ораторското майсторство и приятелството.

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в град Стагира, на полуостров Халкидики. Баща му бил лекар на царското семейство на Древна Македония и лично на цар Аминта Трети Македонски. Майка му също била лекар, и потомка на знатен род. Имал брат Аримнест и сестра Аримнеста. Получава отлично образование. Когато е едва на 10, остава без баща, а скоро след това и без майка. На 17 бил изпратен в Академията на Платон в Атина, където остава повече от 20 години.

По онова време Платон бил вече към 60-те и го приема за ученик, става му любим ученик, но по-късно двамата се разделят.

Аристотел бил доста темпераментен по характер и обичал да спори разгорещено. Платон, обратното - бил уравновесен и умен, затова бащински укротявал младока. Виждал в него много качества, както и неговата задълбочена насоченост към практическото естествознание. Методиката на двамата била напълно различна - Аристотел бил по-практичен и аналитичен, а Платон - по-рационален и умозрителен.

Гравюра на Атинската школа по известната фреска на Рафаело Санцио от Stanza della Segnatura в Апостолическия дворец във Ватикана, публикувана през 1873 г. (Снимка: iStock by Getty Images)

Първоначално тези два подхода се балансирали и спорът между двамата философи бил полезен, но впоследствие отношенията между тях започнали да се обтягат, и накрая завършили с пълен разрив, което според много философи, е било пагубно за цялостното развитие на философията като наука.

Факт, че Аристотел загърбил учителя си. Изестна е фразата му: "Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел". За края на отношенията им признава и самият Платон в едно негово съчинение.

Копие на бюст на Аристотел от Силанион

Един историк на философията - Диоген Лаерций, ни дава следното описание на Аристотел: "Прасците му били слаби, очите - малки и се отличавал с облеклото си, с пръстените и с прическата си." Очевидно Арисоттел е бил суетен. Вероятно по този начин компенсирал някои свои дефекти, като фъфленето, например. 

И понеже вече споменахме как завършват отношенията между учителя Платон и ученика Аристотел, то тук е моментът да отбележим, колко точно е била разбрана разликата между тях от Рафаело, в неговата прочута фреска, в която Платон сочи небето, а Аристотел - земята.

Аристотел, от Франческо Айец

След смъртта на Платон през 347 г. пр.н.е., Аристотел не бил избран за негов наследник в Академията. Това доста го разочаровало, но в онзи момент той си имал и други грижи - ораторът Демостен насъсквал с речи общественото мнение срещу него. Враждата между тях била стара.

Аристотел напуска Атина и отива при тирана на Атарней в Мала Азия Хермий, който го настанява в Асос и му дава да обучава ученици. Аристотел се жени за племенницата на тирана - Пития, която му ражда дъщеря. В онзи период Аристотел се занимавал главно с ботаника и биология - изучавал флората и фауната на остров Лесбос.

Всичко било благополучно, докато врагове на Хермий не го заловили и не го предали на персийците, които го убиват. Останал без закрила, Аристотел се връща в родния си град Стагира. Скоро късметът отново му се усмихнал. Филип Македонски го назначил като учител в царския двор в Древна Македония, където да обучава младия Александър Велики.

Аристотел бил известен като ученик на Платон и това му повдигало репутацията. След време, обаче, личният му принос за науките повишило популярността му до степен, да бъде награден за заслуги към обществения живот.

Аристотел и Платон в детайл от фреската "Атинската школа" на Рафаело Санцио от Stanza della Segnatura в Апостолическия дворец във Ватикана

След като съпругата му Пития умира, Аристотел се жени за втори път - за Херпила, от която има син - Никомах. Александър Велики насърчил философа да открие школа в Атина. Така през 335 г. пр.н.е. възниква прочутата Ликейска школа. Тя конкурира школата на Платон. Програмата й била по-широка, с акцент върху естествознанието.

Учениците на Аристотел стават известни под името "перипатетици". Един от тях бил Теофраст, който поема школата след смъртта на Аристотел.

Аристотел написва повечето си творби именно в Ликейската школа. Според някои, той е автор на повече от 150 книги, от които до наши дни са оцелели едва 30. Сред тях, според съвременните му критици, най-ценните са "Поетика" и "Реторика".

След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е., в Атина пламват антимакедонски настроения и Аристотел бяга на остров Евбея, където е принуден да живее в изгнание около година. Всъщност, не един и два пъти в живота му се случвало да се скрие за кратко.

Има исторически сведения, че от силно любящ учител, Аристотел променил отношението си към своя ученик Александър Македонски. Дори някои подозират, че може да има връзка с внезапната му смърт. Каква била причината за този разрив между двамата? - Философът публично изразявал пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а това не се харесвало на младока. Владетелят започнал да отправя заплахи към Аристотел, на които последният отговарял с присмех.

След смъртта на Александър, обаче, през 323 г. пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения, и Аристотел става тяхна мишена. През 322 г. пр.н.е. той бил обвинен, че не почита боговете. Принуден бил да се скрие в имението на майка си в Халкида. Но и оттам се държал дръзко и до враговете му достигнало, че "няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията". Имал предвид смъртната присъда на Сократ.

Не успява да удържи на заканата си, защото по-късно същата година - 322 г. пр.н.е., умира.

През 2016 г. в родния град на Аристотел бе открит неговият гроб. Разкопките датират от 1996 г.

Оцеляло е завещанието му, което започва с "Всичко ще бъде добре." В него за свой наследник посочва съпругата си Херпила, а молбата му е да бъде погребан до предишната си жена - Пития. В завещанието си Аристотел освобождава робите си. "Освободете ги, защото заслужават", написал той.

Очевидно, Аристотел е бил човек със сложен характер, и също така - човек, отстояващ мнението си. Не се побоял да отрече дори учителя си - оборил Платоновата теория за Идеите (Формите), според която знанието трябва да се търси именно чрез изучаване на идеите, и то чрез разума, а не чрез възприятията на измамните човешки сетива.

Аристотел хвърля ръкавица на тази теория с аргумента, че не е нужно да се прави предположение за съществуването на Формите, след като реалността се вижда с просто око.

Предлага своя теория, която обръща с главата надолу теорията на Формите. Той смята, че нещата в нашия материален свят не са несъвършени копия на някаква идеална Форма, а че Формата е вътрешноприсъща на всяко "нещо". Трябва да вярваме на сетивата си и да разчитаме на тях, смята Аристотел.

Неговата теория е по-прагматична от тази на Платон, и някак по-разбираема. Какъв е основният му мотив: Ние не се раждаме с вродена способност да разпознаваме Формите - хората се учат от своя опит, и по този начин разбират качествата на всяко нещо, и за какво служи то. Склонни сме да се убедим в правдивостта на думите му, дори само от това, как едно дете опознава света. То се запознава с Формите, и едва после научава Кои са те. "Единственият начин да преживеем света, са нашите сетива", казва Аристотел.

Според теорията му, когато се родим, умът ни е като "чиста дъска" и идеите, които придобиваме, могат да достигнат до нас само чрез сетивата. Ние не се раждаме с идеите и представите за Добро и Зло - вникваме в смисъла им с опита. И така е с всяко нещо - трябва да го опознаем, да опознаем и други неща, за да стигнем до т.нар. универсални истини.

„Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд

Именно тази разлика - как достигаме до тях, разделя философите на два лагера: рационалисти (Платон, Декарт, Кант и Лайбниц), които смятат, че знанието е вродено; и емпирици (Аристотел, Лок, Бъркли и Хюм), според които цялото знание идва от опита.

Особено интересно място в теориите на Аристотел заема понятието за Щастие. Тази тема е централна в неговата философия. В книгата си "Никомахова етика" той изследва специално въпроса "Каква е висшата цел на човешкото съществуване?"

Аристотел тръгва от нещо простичко - че всичко, което правим в живота си преследва една цел - да постигнем добро за себе си. А ние правим това, за да изпитаме щастие. Аристотел го нарича "евдемония" - т.е. добър дух. Самото име в превод от гръцки означава добро разположение на духа, т.е. щастието е душевна дейност.

"Щастието представлява определен вид действителност на душата в съответствие с добродетелта", казва Аристотел. Той разделя добродетелите в две групи: "етически добродетели" и "дианоетически добродетели". В първата група влизат добродетели, свързани с характера и обичая: смелост, щедрост, гордост, великодушие, честност, търпение и пр. А втората група добродетели произтичат от ума. Такива са мъдростта и благоразумието.

Според Аристотел всяка добродетел е "златната среда" между две крайности. Примерно, смелостта е среда между страхливостта и предизвикателството.

Вярвал ли е в неживата природа такъв прагматик като Аристотел, а също и като естественик, баща на биологията? Аристотел оставя у нас малко противоречиви чувства в тази посока. Защо? - От една страна той търси Причината на Причините за съществуването на този свят - т.е. Началото.

Стига до извода, че всички причинно-следствени връзки в нашия свят трябва да имат свое начало и причина. Причина, която обуславя всяко движение и изменение. Нещо като двигател.

За Аристотел това е някаква съвършена форма, Дух - абсолютен и безтелесен; нещо, което е едновременно и мислене, и действие; разум и съвършена мисъл. Всичко това съответства на нашите предсстави за Бог. Аристотел гледа на съществуването на Бог като на висше благо. И смята, че стремейки се към съвършенството, ние всъщност се стремим към Него.

Следователно, Аристотел вярва в съществуването на Бог, макар и не по тривиалния начин, но в същото време си остава "човек на земята". Той формулира разсъжденията си по изключително убедителен начин. Например, формулирайки бозайниците, извежда извода, че всеки еккземпляр, който кърми малките си, е бозайник.

Поставя началото и на термина "силогизъм" - мисловна операция, при която умозаключението възниква на базата на две предпоставки: От "Всички хора са смъртни" и "Сократ е човек", заключава: "Сократ е смъртен". Силогизмът е основен логически модел чак до XIX век. Поради приносите си в тази област, Аристотел се смята за основател на логиката.

Несъмнено, Аристотел успява да ни убеди в много от своите теории. Владеел е изкуството на убеждаването с думи. В трактата си "Реторика" описва трите начина за убеждаване, което днес наричаме "презентация": Етос - достоверност на комуникатора; Патос - емоционален ефект на комуникатора, или посланието; и Логос - логиката на посланието.

Какво е отношението му към човека? - Аристотел гледа на хората като на "социални животни", които стигат до същността си чрез приятелството. За жалост, и това висше качество си има своите не добри страни, защото според Аристотел, има няколко вида приятелство: Приятелство за удоволствие, Приятелство за полза и Приятелство поради ценности. Не е трудно да ги различите сред приятелствата си. Рано или късно, основанието им си проличава.

Най-чист е третият вид приятелство, за което Аристотел дава следното описание: "Приятелство, като една душа в две тела." А ето как характеризира конформизма: "Който е приятел на всички, не е приятел на никого."

Що се отнася до политиката, идеалната държава в неговите представи е направо утопична - материално изравняване на бедните и богатите, и господстващо средно съсловие.

За да няма бунтове, управляващите не трябва да използват властта и обществените си длъжности за лично обогатяване. Както се вижда от дистанцията на времето, такава държавна уредба не е постигната никъде по света, повече от две хилядолетия от времето на Аристотел.

Теориите и идеите на Аристотел оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на философските клонове и школи, както и на развитието на множество науки.

През целия си живот този невероятен човек е новатор с неуморен дух. Търси Доброто, Истината, и техните последователи. Затова се превръща в един от символите на западната философия, и личност, оставила огромен отпечатък върху интелектуалния потенциал на нашата цивилизация. В същото време не трябва да абсолютизираме неговия принос в науките, защото е допускал и множество грешки.

Той излага една геоцентрична космология, според която Земята е ротационен център на Вселената, и която остава широко приета до XVI век, което всъщност доста забавя напредъка. Но наред с грешките, Аристотел има огромни заслуги за логиката като формална наука; както и за биологичната система, която е надмината чак две хилядолетия от неговото време.

Освен това Аристотел въвежда фундаменталното разбиране, че природата е съставена от променливи обекти. Бил е истински гений на своето време, и остава такъв, чак до наши дни.

Аристотел - цитати

"Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел."

"Образованието е най-добрата осигуровка за старините."

"Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие."

"Природата не върши нищо безполезно."

"Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са на море."

"Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката."

"Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите."

"Човекът извън обществото е или Бог, или звяр."

"Добре започнатото е наполовина свършено."

"Нещастието сплотява хората."

"Остроумието е образовано нахалство."

"Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие."

Еми МАРИЯНСКА