ЛЕГЕНДИ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?
405 години от смъртта на гениалния драматург и поет
Автор : / 9601 Прочита 7 Коментара
Снимка: iStock by Getty Images
Векове наред човечеството исторически бива изправяно пред вечния Хамлетов въпрос: "Да бъдеш, или да не бъдеш?" И векове наред пред литературоведи, културолози и драматурзи стои неразгадан т.нар. Шекспиров въпрос, а именно - Кой е Шекспир?
По този въпрос са изписани хиляди страници, в които биографи на великия английски драматург и поет Уилям Шекспир, развиват хипотези, че зад името на Шекспир се крие друга личност. Мистерията около самоличността на Шекспир все още остава неразгадана, но затова пък произведенията на автора под това име остават ненадмината класика в световната литературна история. На 23 април 2021 г. се навършват 405 години от смъртта на Уилям Шекспир.
Шекспир е написал най-малко 36 пиеси, 154 превъзходни сонета и няколко стихотворения. Сред пиесите са шедьоври като трагедиите "Хамлет", "Макбет", "Крал Лир", "Юлий Цезар", "Отело", "Ромео и Жулиета"; комедиите "Сън в лятна нощ", "Комедия от грешки", "Много шум за нищо", "Укротяване на опърничавата", "Венецианският търговец", "Дванайста нощ" и др.
Шекспировите пиеси са едни от най-превежданите драматургични творби в света. Те са класика, с която се гордее всяка театрална сцена, екранизирани са от почти всяка голяма кинематография в света.
Какво е известното от биографията на Шекспир: Роден е в градчето Стратфорд на Ейвън в 1564 г. и е починал пак там в 1616 г., на 52-годишна възраст. Толкова млад и толкова продуктивен! Такъв необикновен талант!
Именно последните две безспорни заключения поставят и загадката около личността на Шекспир - дали онзи, роденият в Стратфорд е същият, който е написал "Хамлет"? - Според някои, роденият в Стратфорд под това име бил търговец и "прост човек", невеж в литературата и напълно неспособен да сътвори нещо така гениално, като творбите на Шекспир.
Съществували ли са двама души, напълно несъпоставими по култура, зад това име? Възможно ли е зад името Уилям Шекспир да се крие Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд? - Това е едната от версиите, най-правдоподобната от всички, според която високообразованият и талантлив благородник, използвал името Уилям Шекспир като свой псевдоним?
Родното място на английския драматург в Стратфорд на Ейвън през 1964 г. (Снимка: Getty Images)
Версиите за самоличността на легендарния драматург намират почва сред много литературоведи, защото наистина няма данни, приживе "оня" Шекспир от Стратфорд на Ейвън, да е бил смятан за автор на пиесите, признати за световна класика. Идеята, че Шекспир е великият драмописец Уилям Шекспир, възниква едва в 1623 г., седем години след смъртта на търговеца с това име, когато се появява първото фолио издание на Шекспировите пиеси. Издатели са роднините на граф де Вер. Именно в това издание бил затвърден митът за търговеца и нарочно прикрита самоличността на графа, смятат мнозина.
В биографиите на двамата - търговецът и графът, има много паралели. В официалната биография на Шекспир е записано, че единственият му син се казвал Хамнет /Хамлет?/. И двамата са женени за жена, на име Ан; много факти от живота на графа откриваме в сюжетите на пиесите на "търговеца" Шекспир.
От масово възприетата официална биография на Шекспир знаем, че баща му се казвал Джон и от заможен човек, изпаднал в пълен банкрут. Децата му израстнали в недоимък. Въпреки това, Уилям завършил класическо училище, в което изучавал латински. На 18 се влюбил в девойка, на име Ан Хатауей, а на 21 вече имал жена и три деца.
Според официално известното, през 1590-а година семейството се преместило да живее в Лондон, където Уилям изкарвал прехраната на челядта си като актьор. Само за 8 години името му се прочуло не само като актьор, но и като драматург. Става знаменитост. Купува хубава къща в родния си град - Стадфорд на Ейвън, в която настанява семейството си, той остава в Лондон. Там за 20 години написва 36 пиеси, 154 сонета и няколко стихотворения.
Странното е, че въпреки че вече бил заможен и е можел да си позволи да издаде пиесите си, Шекспир нито веднъж не пожелал да ги публикува. С тази работа се заели креативни печатари, които ги издавали незаконно. Очевидно, авторското право в оня век не ги е притеснявало особено. Странното е, че лошото качество на някои от тези издания, ни най-малко не притеснявало и автора им. Дали пък, защото графът, ако той е Шекспир, не искал да шуми около себе си?!
Около 1610 г. Портрет на Уилям Шекспир (Снимка: Getty Images)
Буди недоумение и въпросът, защо при огромния успех на името си, Шекспир престава да пише на 48? През 1612 г. той се прибира при семейството си в Стратфорд и умира там след 4 години - през април 1616 г. Погребан е в църковния двор на църквата "Света Троица". На надгробния му камък не било изписано ничие име. Минало време, преди да бъде издигнат в негова чест паметник до зида на църквата.
Три седмици преди смъртта си, Шекспир оставил завещание, в което приписвал почти всичко на голямата си дъщеря Сузана. Тя и потомците й продължили да живеят в скъпата къща в Стратфорд, докато и последният от рода умира през 1670-а година.
Докато човек описва общоприетата версия за Уилям Шекспир, постоянно се пита, кое от всичко писано за него, е достоверно? - Някои биографи на гения стигат и по-далеч - те твърдят, че "този" Шекспир - от официално възприетата биография, е бил неук - никога не бил учил в стратфордското училище? Според други, никога не е бил и актьор? Защо? - Защото не се откриват сведения за това.
В същото време, винаги сред съмнителната фактология, ще открием нещо, което да ни разколебае и да ни накара да отхвърлим версиите за друг човек зад името Шекспир. Това лутане се случва вече в продължение на 4 века. Откъде идват колебанията ни, че да не можем категорично да застанем зад името, без да търсим нещо скришно и мистериозно зад него?
Гравюра на Уилям Шекспир, около 1610 г. (Снимка: Getty Images)
Истината е, че разполагаме с много оскъдна информация за Шекспир, а липсата на сведения не може да се оправдае със столетията, които ни делят от неговото време. Все пак говорим за времето на кралица Елизабет, за една просветена епоха, в която има работещи печатници и много четящи и пишещи хора!... Далеч преди времето на Шекспир, още от времето на Бокачо, а и от времето на Шекспир, има гении, за които знаем доста - примерно Нютон и Галилей. Следователно, около личността на Шекспир наистина съществува някаква мистерия.
Един критик живописно я изразява с думите "Шекспир не е Шекспир!"
Цяла армия литературоведи, от векове издирват данни за най-прославения литературен гений в света, но от това мащабно дирене, на бял свят са изплували едва няколко оскъдни бележки. Някои литературни критици дори се шегуват, че покрай Шекспир са открили куп информация за някой си светски стихоплетец Джон Лили - известен, но незначителен поет, а за самия Шекспир не са открили нито дума.
"Невидим ли е бил Шекспир в Лондон? - Защо никой сякаш не го е виждал?!", питат се биографите на драматурга.
Според биографичните данни, той е живял и творил в Лондон от 1592-ра до 1612-а година. В същото време твори и драматургът Бен Джонсън. За него се открива доста - описани са дори присъствията му по разни светски събития. Възможно ли е никой да не е поискал да напише два реда и за такава изтъкната личност като Шекспир?! Изглежда невъзможно. Освен, ако на съвременниците му не им е била известна неговата самоличност?!? Тази мистерия логически ни отвежда към версията с псевдонима и скритият зад него граф.
Тази версия - че драматургът Шекспир не е онзи от Стратфорд на Ейвън, се затвърждава и от още един логичен въпрос: Ако в Лондон не са знаели кой е Шекспир, защо съгражданите му от Стратфорд не са отбелязали нищо приживе за своя прочут съгражданин? Според официалната му биография, Шекспир е живял там постоянно през последните четири години от живота си. Завърнал се е в родния си град прочут и богат....Нима никой не се е впечатлил от този факт, за да го отбележи писмено?...
И най-силният аргумент - няма ги ръкописите на Шекспир. Дори най-ранните му биографи не съобщават да са видели и ред с неговия почерк! Няма и помен от някакви бележки, или писма, писани от ръката му.
Има сведения, че стратфордските роднини на търговеца Шекспир, били полуграмотни. Това от само себе си задава още един съществен въпрос: Възможно ли е, онзи Шекспир да е геният, когото познаваме? - Той би ли оставил децата си без образование?!
Портрет на Уилям Шекспир, около 1600 г. (Снимка: Getty Images)
Стигаме и до завещанието на Шекспир. В три страници е описано имуществото, и няма нито ред, че завещателят оставя освен материалните неща и свои ценни литературни произведения. Според мнозина, това е завещание, написано по-скоро от търговец, отколкото от драматург. Прави впечатление простоватият му стил на писане, в който завещава на съпругата си "най-добрия креват в къщата"?
Любопитна е и още една интересна подробност - че Бен Джонсън, който твърди, че е бил почитател и приятел на гения Шекспир, никъде не отбелязва и ред за смъртта му?!? - Това съвсем очевидно трябва да ни говори, че Джонсън трябва да е знаел кой е истинският Шекспир. Граф Едуард де Вер умира много преди своя "двойник".
"Е, добре, щом Шекспир не е авторът на пиесите, тогава кой е той?", продължаваме да се питаме. И предвид високата култура на гения, съществува и друга хипотеза - че зад Шекспир стои личността на големия философ Франсиз Бейкън. И така двете хипотези - граф де Вер и Бейкън, зад името Шекспир, продължават да измъчват "ловците" на биографични факти и до днес.
Философът Франсиз Бейкън, живопис
Към тях се прибавя и една, още по-мистериозна, направо езотерична версия - за съществуването на един друг граф - граф Сен Жермен, за който се твърди, че се е материализирал няколко пъти на земята под различно име на гениална личност. Волтер го нарича "мъжа, който знае всичко и никога не умира!" Но, според официалната версия, той умира през 1784 г. - век и половина по-късно от Шекспир?!? Според езотериците, обаче, "преди това е бил Шекспир"? И факт, че годините на раждането и смъртта на граф Сен Жермен са спорни.
Писателят Ян ван Хелсинг пише в своята книга "Не пипай тази книга" за живота и хората, които са срещали мистериозния граф. Според Хелсинг, Сен Жермен бил "пътешественик из времето". Също така владеел неестествени сили и можел да се подмладява.
И така, най-близко до живота и творчеството на Шекспир, остава граф Едуард де Вер. За него се знае доста. Графът е роден през 1550 г., като син и наследник на XVI граф на Оксфорд, много богат и високопоставен аристократ. Бащата умира, когато Едуард бил на 12. Настойник на момчето става кралският ковчежник на Англия и член на личния съвет на кралица Елизабет - Уилям Сесил - един от най-влиятелните хора в Англия.
Граф де Вер владеел езда, лов, военно изкуство, а също музика и танци. Имал академично образование - завършил Кеймбирджкия университет, придобил магистърска степен от Окфорд, знаел френски и латински. По-късно изучавал право и дори известно време работел като адвокат. Може да се предположи, че по много причини - както заради произхода си, така и поради високото си положение в обществото, граф де Вер е бил принуден да пише под псевдоним.
Забележете, колко любопитни "съвпадения" се откриват при сравняването първо на биографиите на търговеца Шекспир и граф де Вер, и второ - колко много случки от живота на графа може да бъдат свързани с героите от пиесите на Шекспир: И графът и драматургът се женят за жени с името Ан.
На 24 граф де Вер се отправя на дълго пътешествие из Европа. Посещава Франция и Германия, прекарва десетина месеца в Италия и се завръща в Англия през Франция. При прекосяването на Ламанша корабът му бил нападнат от пирати, които поискали откуп, но като разбират, че графът е близък с кралицата на Англия, бързо го освобождават.
Да ви напомня за героя на Шекспир Хамлет?
Около 1900 г. Интериорът в родната къща на Шекспир в Стратфорд на Ейвън (Снимка: Getty Images)
Граф де Вер напуснал жена си от ревност - обвинил я, че първородната им дъщеря не е от него, и след яростна сцена я напуснал. Да ви напомня за "Отело"? Едва на късна възраст графът осъзнал грешката си и се върнал при жена си. От официалната биография на Шекспир ни е известно, че той също не живеел с жена си в Стратфорд, а в Лондон, и също като графа се връща в края на живота си в семейното гнездо.
По време на раздялата с жена си, граф де Вер се влюбил в придворна дама, която забременяла от него. Това силно разстроило друг обожател на дамата, който прострелял графа. Между двете аристократични семейства - на граф де Вер и на нападателя му, започнала жестока вражда. Стигнало се дотам, че за да няма пострадали, кралицата заплашила и двете семейства със затвор, ако не прекратят свадите помежду си.
Това определено ни напомня за двата враждуващи рода в "Ромео и Жулиета".
Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг - най-харесваните Ромео и Жулиета на екрана
Граф де Вер проявявал силен интерес към поезията и театъра, имал много приятели литератори и пишел стихове и пиеси под собственото си име. Запазени са няколко негови стихотворения, които обаче далеч не са на нивото на Шекспир.
Това кара мнозина да се съмняват във версията с псевдонима, но пък трябва да отчетем факта, че по онова време не е било прието публикуването на стихове, написани от аристократ. Така че това може да са случайно запазени лични ескизи на пишещия граф, оцеляли във времето по чиста случайност.
Граф де Вер получава пожизнена пенсия от кралица Елизабет, но престава да пише с името си. Мнозина се питат, за какво ли му е направила кралицата този щедър подарък? - Каква може да е причината? Да не би зад пенсията да стои някакъв ангажимент? Факт, че няколко години след като граф де Вер престава да пише и пред очите на всички изглежда, че харчи на воля парите от кралската хазна, започват да се появяват стихове и пиеси, написани от "някой си"... Уилям Шекспир!
Граф де Вер умира през 1604 г. по време на чумна епидемия. 12 години преди "биографичната" смърт на Шекспир. Погребан бил близо до Стратфорд, но не онзи Стратфорд на Ейвън, откъдето е Шекспир, а от друг Стратфорд - в Англия има два града с това име. Но пък името на града е еднакво, нали?! -
Дали е случайно?
Едуард де Вер съвсем очевидно в много отношения отговаря на представите ни за високообразования гений на перото Уилям Шекспир.
Единственият въпрос, който продължава да ни смущава, е: Защо, ако графът е бил гениалният драматург, е пазил в тайна своята самоличност? Нима не е искал да остане прочут с таланта си?!
Възможните обяснения са няколко: По онова време не било прието, благородници да пишат за комерсиалния театър; някои герои в пиесите пародират дворцови персони и като юрист графът вероятно се е притеснявал да не бъде даден на съд; част от сонетите са посветени на... мъж - едно много сериозно основание, авторът им да крие самоличността си.
Семейството на граф Едуард де Вер издава посмъртно книга, която както вече споменах, е рецензирана от Бен Джонсън - почитателят на Шекспир. Според много литературоведи, именно Джонсън стои в дъното на мистификацията с биографията на Шекспир. Именно той вмъква там за роден град на гения Страдфорд на Ейвън. А защо никой не е "поправил" Джонсън? Някои обясняват това със забележката, че по времето, когато е написана първата биография на Шекспир (1709), онези, които са знаели истината, отдавна вече не били на тоя свят, а пък митът за Шекспир вече бил утвърден.
На българския пазар преди време излезе една книга на литератора Курт Крайлер - "Човекът, който измисли Шекспир".
"Човекът, който измисли Шекспир, казва Крайлер, е Едуард де Вер, XVII-ият граф на Оксфорд, високо образован благородник в двора на Елизабет I, бляскав поет и автор на комедии, размахвал копие в много турнири: за последното намеква псевдонимът Шекспир, shake (размахвам), speare (копие)".
За пръв път горната теза изнася през 1920 г. шекспироведът Томас Лууни, и оттогава в някои справочници под името Едуард де Вер ще намерим уточнението: "известен повече като Уилям Шекспир".
Според Крайлер, в двора на Елизабет I не било тайна, кой е авторът на пиесите. Това е едно възможно обяснение, защо кралицата дарява с пенсия граф Едуард де Вер. По-късно, обаче, роднините му потулват авторството му, според Крайлер, главно за да скрият срама си от истината за любовните връзки между три лица, за които завоалирано става дума в сонетите на Шекспир, публикувани през 1609-а година.
А в историята и до днес остават следните официално "необорими" факти: Шекспир е роден на 23 Април 1564-а година в град Стратфорд на Ейвън. Баща му, Джон, е занаятчия и търговец, майстор на ръкавици, майка му е с благородно потекло. Самият Шекспир има три деца - първородната Сузана /наследничката му по завещание/ и близнаците Джудина и Хамнет. Хамнет /Хамлет/ е единственият син на Шекспир, но умира на 11 години (1596г.). Самият Шекспир умира на 52-рия си рожден ден (1616г.) Погребан е в църквата "Света троица" в Стратфорд на Ейвън, точно където е бил кръстен на третия ден след раждането си.
"Правоверните" шекспироведи залагат на тези факти и отхвърлят версията за граф Едуард де Вер. Стенли Уелс от Стратфорд на Ейвън смята, че проучванията на Крайлер са загуба на време. Аргументите му са, че Едуард де Вер умира през 1604-а година - много преди последните пиеси на Шекспир изобщо да са написани.
"Излиза, че за да запази в тайна името си, е завещал признанието за тези грандиозни творби другиму? И на всичкото отгоре, даже след смъртта му творбите му да се появяват някак на сцената? Това е просто несъстоятелно", казва Уелс.
Но пък съвсем не изглежда така, погледнато от гледна точка на роднините на графа. Те са имали основателна причина да прикрият самоличността му. А що се отнася до излезлите по-късно пиеси, може наследниците на графа нарочно да са пускали "на порции" завещаното от своя талантлив роднина?
Туристи в Стратфорд (Снимка: Getty Images)
Днес, в Стратфорд на Ейвън, където не се открива и дума, написана за Шекспир приживе на драматурга, тачат прославения си съгражданин и се гордеят с него. Годишно там се стичат над пет милиона поклонници и туристи. Шекспир, който и да стои зад това име, е написал гениални творби. Търговец, или граф, той е роден в Англия и често е наричан "национален поет на Англия".
Уилям Шекспир умира, според официалната му биография, на 23 април 1616 г. Изпратен е от съпругата си и двете си дъщери. Едната губи децата си, а другата е бездетна, и така през 1670 г. се прекъсва линията на преките потомци на онзи Уилям Шекспир, когото приемаме за един от всепризнатите гении на човешката цивилизация, и като една от най-мистериозните личности в човешката история.
А Шекспировият въпрос ще продължава да вълнува човеците, ведно с вълнуващите му творби.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}