Вълшебният разказвач започва да пише приказките си на 55 години

Шарл Перо е френски писател и фолклорист, автор на прекрасни детски приказки, с които едва ли има дете по света, което да не приспивано и да не е получило от тях първите си представи за добро и зло, за чест и безчестие - "Червената шапчица", "Пепеляшка", "Спящата красавица", "Синята брада", "Котаракът в чизми", "Малечко Палечко", "Магарешката кожа" и други.

Перо написва първите си пет приказки под името на сина си Пиер Дарманкур и през 1695 г. посвещава ръкописа на Мадмуазел, племенница на Краля Слънце. Твърди се, че по този начин е искал за издигне авторитета на Пиер в кралския двор.

Това са "Спящата красавица", "Червената шапчица", "Синята брада", "Котаракът с чизми", "Вълшебници". Ръкописът е богато украсен, както е била модата, с винетки и илюстрации на Шарл Перо, а всяка приказва завършва със стих с поучителен характер.

Корицата на Гюстав Доре към приказките на Шарл Перо (1867)

Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие "Приказки за моята майка" или "Истории и приказки от старото време с морални наставления" и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Малечко-Палечко" и "Пепеляшка". В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с поучителни стихове.

Шарл Перо не след дълго е разкрит и получава признание. Става член на Френската академия на науките. Той издава и публично чете труда си "Векът на Луи Велики", който има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. Така Шарл Перо става един от първите носители на идеите Просвещението.

Джани Бенвенути илюстрира също издание на приказките

Според Перо, фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература.

Шарл Перо е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна служба на на Краля Слънце Луи XIV. Роден е и израсъл в буржоазно семейство, близо до кралския двор. Брат му също е видна за епохата си личност - архитект в двора.

Но Шарл Перо, авторът на няколко от любимите приказки на всички времена, започва да работи над тях на 55-годишна възраст. Тогава епохата е била такава - цени се поезията, театъра и кратките хумористични форми. Лекота, забава, блясък - това е Кралят Слънце. Нуждата да се живее в една непрестанна метафора, предизвиква процъфтяването на един нов жанр - авторската приказка.

Илюстрация на Гюстав Доре към "Спящата красавица" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Спящата красавица" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Спящата красавица" (1867)

Илюстрациите на "Червената Шапчица", "Спящата красавица" и др. тогава са на Гюстав Доре, прочут френски художник, график и гравьор, автор на илюстрации на известните творби "Ад", "Дон Кихот", "Гаргантюа и Пантагрюел", творби на Балзак, Едгар Алан По, Байрон. Той е известен с прецизната си работа със сенките и светлосенките, а илюстрациите му се отличават с голяма експресивност.

Каквито и идеи да влагаме в приказките на Шарл Перо, днес те продължават да оформят представите за добро и зло, за героично и низко, за семейство и чест. Доближават децата до техните дълбоки страхове и копнежи и им помагат да ги разберат да се справят с тях.

"Червената шапчица", илюстрация от Джани Бенвенути

Да си спомним любимите си приказки и да станем пак деца поне за малко:

"Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му - още повече. Добрата бабичка му направила малка червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица."

Поука 

Как младите хора - се вижда от тука, -
особено млади девици,
невинни, добри гълъбици -
не бива да слушат всеки наслуки.
И тоя урок съвсем не е странен -
нали все от грешки вълкът е охранен!
Аз казвам "Вълкът", понеже в света
са вълците твърде различни,
питомни, благи без лоша черта,
които без нерви, без шум, суета
Девиците следват и с тях се дотътрят
в квартала им чак и в къщите вътре...
Но всеки туй знае - тез Вълци прекрасни
от всичките вълци най са опасни.

Из "Червената шапчица"

Илюстрация на Гюстав Доре към "Червената шапчица" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Червената шапчица" (1867)

***

"Живели едно време дървар и дърварка. Те имали седем деца — все момчета. Най-голямото било едва на десет години, а най-малкото — на седем.

Дърварят и дърварката били много бедни и седемте деца още повече затруднявали живота им. Никое от тях не можело да си изкарва хляба, а времената били много тежки.

Мъчно им било и за това, че най-малкото било много слабичко и мълчаливо и толкова добродушно, че го смятали за глупаво. Когато се родило, детето било съвсем дребно, колкото палец, затова го нарекли Малечко-Палечко. Нещастното, то било мъченик в къщи. За всичко все него изкарвали виновно. А всъщност то било най-хитрото и най-досетливото от братята и ако приказвало малко, слушало много.

Дошла тежка година. Настъпил такъв голям глад, че бедните дървари решили да се отърват от синовете си.

Една вечер, когато децата си легнали, мъжът седнал с жена си край огъня и със свито от болка сърце й казал:

- Ти виждаш добре, че повече не можем да изхранваме децата си. Аз не бих могъл да гледам как умират от глад пред очите ми. Реших да ги заведем утре в гората и да ги оставим там. Това ще стане лесно, защото, докато те си играят и събират съчки, ние ще избягаме незабелязано.

- Ах! - извикала дърварката. — Ще ти даде ли сърцето да заведеш и изоставиш децата си в гората?

Мъжът напразно й описвал голямата им беднотия, но тя не се съгласявала с него. Вярно, беднотията им била голяма, но нали тя им била майка.

Ала като размислила каква мъка ще бъде да гледа как децата й умират от глад, склонила и отишла разплакана да си легне."

Из "Малечко-палечко"

Илюстрация към Малечко-Палечко"

***

"Очарован от добрите обноски на господин маркиз дьо Караба също като дъщеря си, която вече била безумно влюбена в маркиза, и възхитен от големите му богатства, след шестата чаша царят казал:

- Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет.

Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече тичал след мишките само за развлечение."

Из "Котаракът с чизми"

Илюстрация към "Котаракът в чизми"
Илюстрация на Гюстав Доре към "Котаракът в чизми" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Котаракът в чизми" (1867)

***

"Имало едно време един благородник, който се оженил повторно за такава надменна и горделива жена, каквато хората не били виждали дотогава. Тя имала две дъщери. И двете по всичко приличали на нея.

Мъжът, от своя страна, имал едно момиче с безпримерна доброта, която било наследило от майка си — най-добрата жена на света.

Илюстрация към "Пепеляшка"

Илюстрация на Гюстав Доре към "Пепеляшка" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Пепеляшка" (1867)

Илюстрация на Гюстав Доре към "Пепеляшка" (1867)

Много скоро след сватбата мащехата показала лошия си нрав. Тя не можела да понася малкото момиче, защото неговите добри качества правели дъщерите й още по-омразни на хората. Карала го да върши най-грубата домакинска работа: да мие съдовете и стълбите, да почиства стаите на госпожа майката и на госпожиците — нейните дъщери. Момичето спяло на тавана върху мръсен сламеник, а сестрите му живеели в стаи с паркет, с най-модерни легла и големи огледала, в които се оглеждали от главата до петите.

Горкото момиче страдало търпеливо и не смеело да се оплаче на баща си, за да не му се кара, защото той за всичко слушал жена си. Щом свършело работата си, отивало в ъгъла при огнището и сядало край пепелта, затова всички го наричали Пепеляшка. По-малката сестра, която не била толкова лоша, колкото по-голямата, му казвала Пепеляшка. Но при все че дрехите на Пепеляшка били вехти, тя била сто пъти по-хубава от сестрите си, които били облечени великолепно."

Из "Пепеляшка"

Валерия КАЛЧЕВА