ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО
Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот
На 22 април се навършват 100 години от рождението на Валери Петров
Автор : / 6143 Прочита 6 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
"Днеска срещнах Дон Кихот.
Яздеше със бавен ход
върху свойта стара кранта,
стара кранта Росинанта.
Аз му казах: - Добър ден! -
Той ми каза: - Тръгвай с мен!
Нищо, че сме двама-трима
смешни, вън от модата,
пак добре е, че ни има
още във природата!
Малко се поколебах,
но си казах: - Страх не страх!...
Сложих броня, яхнах коня,
спуснах се да го догоня.
И сега във тоз живот
яхам редом с Дон Кихот.
Нищо, че сме двама-трима
смешни, вън от модата,
пак добре е, че ни има
още във природата!"
Това стихотворение е нещо като символ-верую на Валери Петров. Гениалното, голямото, е простичко и ясно, в него няма суета и претенция. За това са доказателство животът и поезията на Валери Петров. Защото, каквото и да пишеше - пиеси, сценарии за филми, детски приказки или просто стихове - той правеше поезия, както сам казва за творчеството си големият български поет, от чието рождение днес, 22 април, се навършва 1 век.
6 септември 2006 г. (Снимка: Иван Григоров)
За гениалното и липсата на суета е доказателство и Валери Петров като личност - скромен, тих, ненавиждащ фалшивите мъдреци, които пишат неразбираемо и обвиняват читателите, че не са достигнали висотата да ги разберат.
И въпреки това - той е с излъчването на изящен аристократ, който е притежател на Силата на словото.
Рано се среща с поезията, но отсреща мастит литератор, при който го завежда баща му, казва, че харесва написаното, но отсича: "Ние инородци не печатаме!" Заради името, което носи - Меворах, съвсем в началото, в младостта, преживява челен сблъсък с омразата към различните, с плитките умове и души. Той е изумен, не може да разбере какво му говорят - защо инородец?!
Валери Петров (Снимка: BulFoto)
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, дипломат. Бил е посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. "Славянска".
Валери Петров учи в италианското училище, т. нар. Италиански лицей в София, което завършва през 1939 г. Там се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска, с която остават до края.
Баща му, проф. Нисим Меворах и майка му Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната "Солунска", и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.
А може би е имало и нещо друго, още някаква причина, споделя в интервю големият Валери. Не пояснява, но може би става дума за това "инородци", с което "ласкаво" го посрещат още съвсем в крехка възраст.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата "Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски.
6 септември 2006 г. (Снимка: Иван Григоров)
Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения "Нощи в планината" в списание "Изкуство и критика" (1940, кн. 1).
По-късно пише поемите "Палечко" (1943), "На път" (1943), "Ювенес дум сумус" (1943), "Край синьото море" (1941 - 47), "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности".
През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север".
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София". После участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник "Фронтовак".
От фронта се завръща с ... любовни стихове. Това предизвиква много критики - ама, как е възможно?!
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник "Стършел" (1945 - 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми "Бояна", редактор на издателство "Български писател" и Народен представител в Седмото ВНС (1990 - 1991).
Приема поздравления на фенове на празника за 1 май в Борисовата градина (Снимка: BulFoto)
Споделя комунистическите идеи още от млад, но впоследствие е критик на "развитото социалистическо общество", и жали онези младежи, които са дали живота си за нещо, което се е оказало мираж. През януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с "въздържал се" за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на големия дисидент руският писател Александър Солженицин.
Животът е направен от тъги и радости, от зигзази, но добре е да има някаква линия, казва с ирония поетът.
Обичаният български писател вдъхва живот на различни по жанр и размах произведения - от детски приказки до брилянтни преводи.
Започва с преводите в труден финансов период от живота си с "Приказките на Киплинг", със стиховете на Джани Родари, с когото са приятели.
И преводаческият талант на Валери Петров се разгръщат с невероятна сила. На него дължим изключителните преводи на Шекспир. Благодарение на поетичния му език, до нас достига и най-известното произведение на Гьоте - "Фауст". Любовта на лекаря към думите го карат да поставя на пиедестал както детското дървено конче, така и трагичната фигура на Крал Лир.
2010 г. На матине "От иглу до конец", посветено на 90-годишнината на поета (Снимка: BulFoto)
2010 г. На матине "От иглу до конец", посветено на 90-годишнината на поета (Снимка: BulFoto)
Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки".
Една от темите на Валери Петров е вечният въпрос - кога творецът трябва да се оттегли. Дали трябва в един момент, когато усети, че е вече не е на собственото си ниво, да не си каже: не се излагай - спри, не можеш да вземаш вярно тоновете, хората ще усетят въпреки рутината, но се обажда другият глас, който често надделява - танцувай, не спирай, ако спреш, това значи да умреш преди да си умрял - ти си човек- танцувай до край, това значи, че още ти се живее.
12 февруари 2009 г. Поетът в дома си (Снимка: Иван Григоров)
В края на живота си нарича света несправедлив, нехуманен. Иронизира самочувствието на човечеството, че е завладяло космоса, че е постигнало големи успехи в технологиите. Поетът мъдро е прозрял, че най-важното за човека е смирението. Всъщност той винаги го е знаел...
На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров напуска този свят на 94-годишна възраст във Военномедицинска академия (ВМА) в София.
Четири часа не секват българите да се простят с него на поклонението в Народния театър "Иван Вазов". Големият български поет, драматург и преводач е кремиран, а урната е поставена в гроба на съпругата му Доминика.
КАКВО ОЩЕ НИ КАЗА ПОЕТЪТ
Аз съм човек на надеждата.
В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.
Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.
В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Често се питам:
- Онази постъпка с кой акъл я направи!
И сам си отговарям:
- С тоя, твоя, с който си на път да извършиш някоя нова глупост. Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.
Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.
Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}