ХУМАНИЗМЪТ В ЕВРОПА
Първият хуманист на Европа - поетът по призвание Джовани Бокачо
Авторът на "Декамерон" до края на дните си бил влюбен в незаконородената дъщеря на краля на Неапол
Автор : / 5461 Прочита 0 Коментара
Джовани Бокачо
Джовани Бокачо (Giovanni Boccaccio, 1313 - 1375) е италиански писател, поет и хуманист. Роден е на 16 юни 1313 г. Биографите му сочат за родно място на поета Черталдо, но тъй като израства във Флоренция, често го наричат "флорентинския поет". Това също не е много точно прозвище, като се има предвид, че като личност поетът се оформя главно по време на престоя си в Неапол. Но както и да бъде наречен, Бокачо е признат за първопроходник на хуманизма в Европа - изключителна по своя интелект и разностранна дейност личност и творец.
Биографите му отбягват темата за неговите най-ранни години, тъй като малкият Джовани се ражда като незаконен син на флорентинския търговец Бокачино ди Келино.
До края на живота си не познава родната си майка. Според слуховете от онова време тя била или обедняла френска благородничка, или икономката на баща му.
Така или иначе, бащата на Бокачо е заможен търговец и се грижи за сина си, като се надява той да го наследи в бизнеса.
От съвсем млад Джовани Бокачо расте любознателен и обича да пътува.
Старият Келино не отказва на сина си да финансира неговите пътешествия. Бокачо даже живее известно време, финансиран от баща си в Париж.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Скоро баща му разбира, че от него няма да излезе търговец - нещо повече Джовани открито показвал на родителя си своето отвращение от търговията.
Проявявал склонност към поезията и изкуствата.
Бащата, обаче, бил настоятелен и пратил сина си да учи търговия в Неапол. Дори не подозирал каква "грешка" прави - по какъв начин ще се отрази градът на бъдещето на Бокачо.
Приказки от Декамерон, 1906 г. от Джон Уилям Уотърхаус
В продължение на осем години младият бъдещ поет се "мъчел" над търговските науки, докато накрая решил да прояви дързост и да помоли баща си да го "освободи" от това занятие.
Баща му го записва да учи канонично право. Това е компромисен вариант, от който не се почувствали удовлетворени нито бащата, нито синът, но затова пък Бокачо се образовал в още една област.
William Bell Scott - Boccaccio's Visit to Dante's Daughter
От уважение към родителя си, се постарал да получи стабилни познания в науките, макар да не криел от него страстта си към литературата.
Напълно се отдава на любимото си занимание чак след смъртта на баща си през 1348 г. , когато вече е на 35.
Може би зрялата му възрраст не само че не се оказва фатално късна за творчество, ами тъкмо напротив - когато започва да пише активно, вече е натрупал богат житейски опит, придобил е знания в много области на живота.
Още през 1330 г., когато се установява да живее в Неапол - по онова време истинско просветно средище на Италия, Бокачо се готви за времето, в което ще може спокойно да се занимава с литература.
Di Bonaiuto, Santa Maria Novella lower detail
Роля за твърдото му решение да се занимава с поезия, изиграва именно престоят му в пищния дворец на краля на Неапол - Робер Анжуйски, който е истински ценител на културата.
Учени, поети и философи, били високо ценени от неаполитанския крал, а Бокачо имал възможност да общува с тях и да получи освен общуване на високо ниво, и високо класическо образование.
Andrea di bonaiuto, via veritas, chiesa trionfante
В двора на Робер Анжуйски бъдещият поет се запалва по изучаване на гръцката митология и древноримските поети. Обичал да се разхожда на пристанището, където слушал разказите на арабски търговци; въображението му било буквално завладяно от авантюристичните истории за пиратите в Средиземно море.
Всичко чуто един ден ще има възможност да претвори художествено в своите ненадминати новели.
Поезията, с която е така дълбоко свързан, сякаш по рождение, го правела доста емоционален. Влюбва се в незаконородената дъщеря на краля-просветител - Мария Аквинска, и остава верен на чувствата си към нея до края на дните си.
Тя е неговата "fiammetta" /прев. пламъче/, което сгрява сърцето му. Може би двамата се чувстват подсъзнателно свързани освен от повика на сърцата си, вероятно и поради това, че са незаконородени деца?...Все едно, Бокачо възпява любимата си и я обзсмъртява в творчеството си като Мадона Фиамета. Също както Данте неговата Беатриче, и Петрарка - своята Лаура.
"Бокачо чете от Декамерон на кралица Йоана Неаполитанска“ от Гюстав Вапер, преди 1849 г.
Междувпрочем, Бокачо и Петрарка стават близки приятели и остават такива до гроб. Огромно е влиянието на Петрарка върху личността на Бокачо.
Особено през 50-те години на 14 век. Именно тогава Бокачо полага основите на хуманистичната култура. Работи много активно - занимава се с научна дейност, с преводи от гръцки и латински, пише коментари на античната митология. Изобщо, популяризира най-добрите културни образци на миналото.
Epigrafe Gerace, Petrarca e Boccaccio
През 1340 г. Джовани Бокачо се завръща във Флоренция и там е развълнуван от политиката. Баща му е горд, че синът му става един от най-авторитетните дипломати на Флорентинската република. Прощава на сина си, че не е станал... търговец.
В годината, в която умира старият Келино - 1348-а, Флроенция е обхваната от чумата. Епидемията взима много жертви. По-късно Бокачо ще песъздаде по неповторим начин трагедията в новелите от сборника "Декамерон".
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Джовани Бокачо е уникален творец и личност, изпреварила времето си със столетия. Много литературоведи се занимават с въпроса до каква степен е бил вярващ хуманистът Бокачо? - Всъщност, отговорът е прост - поетът-хуманист никога не демонстрирал някаква фанатична привързаност към вярата.
Вероятно под влияние на възрастта, едва към края на живота си, проявил интерес към църковните обряди и започнал да отдава по-голямо значение на вярата - гледайки на нея главно като на морален коректив на човешкото поведение.
След смъртта на поета - на 21 декември 1375 г., на надгробния камък на Бокачо е поставен надписът "Studium fuit alma poesis" /прев. "Усърдието поражда поезията"/, който мнозина се опитват да "редактират" с по-дълбок смисъл от буквално написаното.
По-важен, обаче, е един друг израз от надписа, в който за Бокачо се говори като за "поет по призвание". Това, определено е безспорно.
Няколко ценни максими на Джовани Бокачо:
Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.
Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство.
Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}