Навършват се 174 години от рождението на един от "прокълнатите" френски поети Пол Верлен. Той е сред основоположниците на символизма и е роден на 30 март 1844 година. Отива си от този свят на 8 януари 1896 година само на 51 години.

Пол-Мари Верлен е скандално известен с бохемския си начин на живот, с бисексуалните си връзки, една от които е с друг голям френски символист - Артюр Рембо.

Дейвид Тюлис като Пол Верлен и Леонардо Ди Каприо като Рембо в биографичния филм за поета "Пълно затъмнение" (1995) на Агниешка Холанд

Верлен е роден в Мец в семейството на капитан от инженерните войски. Живее там със семейството и братовчедка си Елиза, в която впоследствие се влюбва страстно, но когато е едва на 7-годишна възраст, семейството му се мести в Париж.

На 14 години прочита Бодлер, който оказва голяма влияние върху него. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на бардаците, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към абсента. Започва да учи право, но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 г. получава бакалавърска степен.

През 1862 година получава диплома за бакалавър по словесност.

Пол Верлен (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Първата си книга Пол Верлен издава през 1866 г., нарича я "Сатурнически поеми".

Любимо занимание му е да се отдава на дълги дискусии с приятели поети в кръчмата, поляти с обилно количество абсент, който по-късно сериозно го разболява. Баща му отказва да финансира бохемския му живот.

През 1869 г преди смъртта на любимата си братовчедка Елиза, публикува "Галантни празници".

През 1870 г. въпреки хомосексуалните си наклонности Верлен се жени за Матилда Моте. Верлен често я малтретира, веднъж дори в изблик на ярост хвърля невръстното им дете Жорж към стената.

Дейвид Тюлис като Пол Верлен и Роман Боринжер в биографичния филм за поета "Пълно затъмнение" (1995) на Агниешка Холанд

През 1871 г. е възлова в живота на Верлен. В Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят разпътно из Париж. Връзката им приключва на 12 юли 1873 г., когато Верлен под въздействието алкохола, прострелва Рембо в ръката, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда.

Шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита "Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни".

В този период Верлен чете Шекспир и "Дон Кихот", а през 1874 г. написва "Песни без думи" ("Romances Sans Paroles"), което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за кратко с Рембо.

След като излиза от затвора Верлен се мести в Англия, където за кратко преподава френски, след което, през 1877 г., отново се връща във Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г. Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.

През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от тиф. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му.

Пол Верлен във Венеция през 1893 г. (Снимка: Shutterstock)

Започва отново да пие. По това време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време продължава да пие, дърго време прекарва в болници, живее в мизерия, прекарва и месец в затвора. Докрава си много болести - ревматизъм, гастрит, диабет, цироза на черния дроб, хипертония.

Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата "Прокълнатите поети" (1885 г.), в които представя творчеството на Маларме, Рембо, Корбиер, Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие дьо Лил-Адан и други, както и своето собствено. След "Прокълнатите поети" Верлен живее само от литературни приходи.

В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Среща се с един гей - крадец на чадъри.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В автобиографията си Верлен отрича да е имал сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 г. той е избран за "Принц на поезията".

На 7 януари 1896 година Верлен се изповядва. През нощта, той пада от леглото, прекарва нощта на студения под и на 8 януари умира от пневмония. На 10 януари е опелото в църквата Св.Стефан-дьо-Монт и тържественото погребение на гробището.

Лириката на Пол Верлен се характеризира със строежа на стихове с нечетен брой стъпки. Френската поезия до появата на Верлен се изгражда на базата на силаботоничния стих, т. е. равен брой срички плюс равен брой ударения във всеки стих. Освен това в поезията от този период се наблюдава и граматическа рима, която е основана на еднакви морфеми - наставки или окончания. Пол Верлен въвежда нечетния брой срички като използва и алитерации вместо рими.

През 1995 г. излиза филмът "Пълно затъмнение" ("Total Eclipse"), посветен на връзката между Верлен и Рембо. Филмът е режисиран от Агниешка Холанд, в ролята на Верлен е Дейвид Тюлис, а в тази на Рембо - Леонардо ди Каприо.

Дейвид Тюлис като Пол Верлен и Леонардо Ди Каприо като Рембо в биографичния филм за поета "Пълно затъмнение" (1995) на Агниешка Холанд

Какво казва Пол Верлен:

"Аз съм империята в края на упадъка."

"Сълзите се сипят над сърцето ми както дъжда над града."

"Поетът е безумец, изгубен в едно приключение."

"Вземете красноречието и му счупете врата!"

"Музиката преди всичко друго."

"Там са плодовете, цветята, листата и клоните, а ето тук е моето сърце, което бие само за теб."

"Поемата е такава машина, която изразява състоянието на поета чрез съдържанието на думите."

"Дългите ридания на есенните цигулки раняват сърцето ми със своята монотонна унесеност."

"Изкуството, деца мои, е в това да бъдеш изцяло себе си."

"О, първите жени! Любовните тегла!"

Валерия КАЛЧЕВА