Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Прорицателят на човешката природа - "мизантропът" Ларошфуко

ГЕНИИ

Прорицателят на човешката природа - "мизантропът" Ларошфуко

Неговите "Максими", по-стари от 3 века, звучат актуално и днес

Франсоа Ларошфуко

Франсоа VI дьо Ларошфуко е френски писател и философ, починал на 17 март през далечната 1680-а, но векове наред след неговата смърт неговите "Максими" вълнуват умовете на хората. С огромно съжаление трябва да признаем, че в "мизантропичната" му философия все повече откриваме невероятно точно проникновение в мрачните дебри на човешката природа. Човекът не е съвършен, склонен е на мерзости, а колкото по-развит е умът му, толкова по-изкусно умее да прикрива интригантските козни на подсъзнанието си. Такава е общо взето философията на аристократа Ларошфуко, който е автор на много съчинения с философско-моралистичен характер.

Родът Ла Рош Фуко  е от Южна Франция. Прадядото на философа, също Франсоа дьо Ларошфуко, е бил убит през Вартоломеевата нощ на 24 август 1572 г. Правнукът - философът-писател Франсоа Ларошфукое роден на 15 септември 1613 г. в Париж и умира на 67-годишна възраст във фамилния замък Вертьой, от болести и мъка по смъртта на сина си.

Франсоа Ларошфуко

Младият Ларошфуко прекарва детството си в Ангулем, а юношеството му преминава в атмосферата на френския кралски двор, в който се озовава едва 15-годишен. Острият му ум и красивата му външност, стават повод бързо да се заплете в характерните дворцови интриги, една от които го превръща в смъртен враг на кардинал Ришельо.

Замъкът Вертьой на рода Ларошфуко

След смъртта на кардинала, младият Ларошфуко се превръща в моден идол сред дамите в кралския двор. Роля изиграва и тайната му любовна връзка с херцогиня дьо Лонгвил. Когато излиза сборникът му с афоризми "Максими" /1665 г./, неговото остроумие и проницателност стават повод за множество обсъждания. Фалшивото дворцово общество ги критикува като неверни и изпълнени с ненавист към човешката природа, но тайно в себе си всеки от онези привилегировани хора си дава сметка колко проницателни са всъщност изводите на автора им.

Портрет на една от дамите от рода Ларошфуко - Дюшез Ларошфуко

"Максимите" на Ларошфуко и днес респектират със своята точност и непреходност във времето. В друга своя книга - "Мемоари", издадени през 1662 г., Ларошфуко оставя важни сведения за онова време, като описва военните събития и политиката по времето на кралица Анна Австрийска.

Той е непосредствен участник в събитията и дори получил огнестрелно нараняване, което почти напълно го лишава от зрение. През 1653 г., след смъртта на баща си, Ларошфуко наследява титлата херцог. Според някои литературни критици, книгата на Александър Дюма "Тримата мускетари" ползва "Мемоарите" му, а самият той е прототип на принц дьо Марсийяк. /?/ Последните години от живота на Франсоа дьо Ларошфуко са били помрачени от болести. След като умира синът му, философът-писател се затваря в замъка си, в настроение по-мрачно от всякога.

Интериор от замъка на Ларошфуко

Умира на 17 март 1680 г., но и днес, четейки размишленията му, няма как да не признаем колко точни са те, съотнесени към днешното време, защото очевидно са принципи, изведени от изначалната човешка природа.

Еми МАРИЯНСКА

Една от стаите в замъка Вертьой

Ето някои от максимите на великия Франсоа Ларошфуко:

Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.

Ако сами нямахме недостатъци, не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите.

Ако сами не бяхме тъй горделиви, не бихме се оплаквали от гордостта на другите.

Бързината, с която вярваме всичко лошо, без да сме го проверили достатъчно, е проява на гордостта и леността ни. Иска ни се да намерим виновните, без да си даваме труд да разследваме простъпките.

В темперамента ни се крият повече недостатъци, отколкото в ума ни.

Великите и бляскави дела, които заслепяват очите, биват представяни от политиците като последици от велики планове, когато обикновено те са последици от настроения и страсти.

Великодушието пренебрегва всичко, за да постигне всичко.

Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.

Всички се оплакват от паметта си, никой от ума си.

Всякога обичаме хората, които се възхищават от нас, но не всякога обичаме онези, от които се възхищаваме.

Вятърът гаси свещта, но раздухва огъня.

Голямото име не издига, а унижава онзи, който не знае да го поддържа.

Добродетелите се губят в интереса, както реките се губят в морето.

Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни нанася.

Доста хора презират богатството, но малцина са склонни да го раздават.

За да изучим добре нещата, трябва да познаваме всичките им подробности; и понеже последните почти нямат край, нашите знания са всякога повърхностни и несъвършени.

За да се утвърдим в обществото, ние правим всичко възможно за да изглежда, че сме вече утвърдени.

Забравяме лесно греховете си, когато ги знаем само ние.

Завистта е още по-непримирима от ненавистта.

Злото, което вършим, не ни навлича толкова преследване и омраза, колкото добрите ни качества.

Има безброй начини на поведение, които изглеждат смешни, макар да почиват на умни и здрави, но скрити основания.

Има безразсъдства, които прихващат като заразни болести.

Има толкова герои на злото, колкото и на доброто.

Има глупци, които знаят глупостта си и умеят ловко да я използуват.

Има лъжи, които прикриват тъй сполучливо истината, че да не им се поддадем, би означавало липса на здрав смисъл.

Има хора, които ни отвращават въпреки достойнствата си, и други, които ни харесват с недостатъците си.

Интересът пуска в действие всички добродетели и всички пороци.

Истината не постига толкова добро в обществото, колкото зло причинява нейното привидно наподобяване.

Истинското красноречие се състои в това да се казва всичко, което трябва, и да не се казва нищо повече от необходимото.

Когато пороците ни напуснат, ние се ласкаем от мисълта, че ние сме ги напуснали.

Който вярва, че може да намери сили у себе си, за да се лиши напълно от обществото, много се лъже. Още повече се лъже обаче този, който вярва, че обществото не може да се лиши от него.

Колкото е лесно да измамим самите себе си, без да забележим това, толкова е трудно да измамим другите, без те да го забележат.

Лицемериетое похвала, която порокът отдава на добродетелта.

Любовта към правдата у повечето хора е само страх да не пострадат от неправдата.

Малодушието е единственият непоправим недостатък.

Милостта на царете е често само политика за печелене любовта на народите.

Мнозина презират житейските блага, но почти никой не е способен да ги раздели с другите.

Мълчанието е най-сигурното поведение за онзи, който няма доверие на себе си.

Не всички, които познават ума си, познават и сърцето си.

Ние нямаме достатъчно сила, за да следваме всякога разума си.

Нищо не раздаваме тъй щедро както съветите си.

Някои лоши хора щяха да са по-малко опасни, ако нямаше въобще никакво добро в тях.

Няма нищо по-глупаво от желанието да бъдеш винаги по-умен от всички.

Ограничеността на ума води към твърдоглавие; ние не вярваме лесно това, което е отвъд нашия кръгозор.

Омразата ни към фаворитите не е нищо друго освен желание ние да бъдем фаворизирани. Огорчението, че не сме получили такава благосклонност, се успокоява и облекчава чрез презрението ни към всички, които са я получили.

Оплакваме се лекомислено от приятелите си, за да оправдаем предварително нашето лекомислие.

Отказът от похвала означава желание да бъдем похвалени два пъти.

Повечето хора ценят другите само според това, доколко те са на почит в обществото или богати.

По-лесно е да бъдеш мъдър за другите, отколкото за себе си.

Признаваме малките си недостатъци, само за да уверим хората, че нямаме по-големи.

Понякога най-трудно се забелязва това, което е пред очите ти!

С истинската любов е като с призраците - всеки говори за тях, но малцина са ги виждали.

С напредване на старостта човек става едновременно по-луд и по-мъдър.

Само на големите хора прилича да имат големи недостатъци.

Славата на големите хора трябва да се мери всякога по средствата, с които те са успели да я достигнат.

Смирението е често престорена покорност, с която някои си служат, за да подчинят другите: то е хитър похват на гордостта, която се унижава, за да се издигне.

1/1

Франсоа Ларошфуко

Замъкът Вертьой на рода Ларошфуко

Франсоа Ларошфуко

Интериор от замъка на Ларошфуко

Една от стаите в замъка Вертьой

Портрет на една от дамите от рода Ларошфуко - Дюшез Ларошфуко

Календар

Препоръчваме ви

Анонимен собственик плати 379 500 долара за часовник и картина на Джаки Кенеди

Артикулите на първата дама бяха продадени на търг за тройно по-висока сума от очакваната

Влюбени разменят пръстени на Еверест

Първата целувка на 32-годишната Ашли и 35-годишния Джеймс е кратка поради опасност от кислороден глад

Денят на йогата

Хората по света отбелязаха Международния ден на йога

Сватбена фотосесия, която младоженците чакат 70 години

Ферис и Маргарет нямали фотоапарат като се женили

Как да "извикаме" Космоса вкъщи

Между звездите - без да мръднем от креслото

Австралиец превръща стари ключове и монети в изумителни скулптури

Moerkey притежава креативност, въображение и умение на ръцете